Национални културни празници „Албена“ 2021
(18. – 24.09. 2021 г. )
Ако трябва да сме точни – те са вече 22 с кратка пауза в началните години. По своята същност наподобяват някогашните литературни десанти, но без тяхната помпозна представителност и без организирано присъствие на хората в срещите им с изтъкнати творци. Идеята е лично на издателя – директор на най-мощното, най-родолюбивото и професионално издателство „Захарий Стоянов“ – чл.-кор. Иван Гранитски. И съвсем естествено в първите рейдове с посещения в градове в крайморието и североизточна България участват най-значими автори със свои книги, носещи емблематичната марка на издателството. Имената им са между най-известните сред възрастните читатели и сред децата: Валери Петров, Павел Матев, Любомир Левчев, Леда Милева, акад. Антон Дончев, Лиляна Стефанова, Виктор Пасков, Маргарита Петкова, Венцеслав Кисьов, Георги Константинов, Найден Вълчев, Евтим Евтимов, Никола Инджов, Андрей Андреев, Минчо Минчев, Ивайло Диманов, Валентина Радинска, Надя Попова, Тодор Коруев и много други творци на словото. Както и академиците Благовест Сендов, Константин Косев, Георги Марков, Васил Гюзелев; член-кореспондентите Васил Николов, Васил Проданов и професорите Андрей Пантев, Ивайло Мирчев, Чавдар Добрев, Симеон Янев, Любомир Халачев… С тях са и изтъкнати художници, актьори и музиканти. Така година след година празниците, вече с наименование „Албена“, заради стряхата, под която ги приютява този гигант – туристически комплекс, стават все по-популярни и необходими за жадните за духовна светлина в бездуховната наша тъма, в градовете и селата с историческа слава. С други думи празниците стават традиционни. Сега им е необходимо по-мащабно съсредоточие и подкрепа на видни национални институции, за да стигнат своя истински блясък. И понеже във всички досегашни групи участниците са известни и уважавани творци на българското слово към организационните усилия на издателство „Захарий Стоянов“ се присъедини и Съюзът на българските писатели.
За 22 години Националните културни празници „Албена“ обхванаха премиери, спектакли, концерти, изложби, рецитали и кръгли маси, в които участваха над 800 значими български творци – учени, професори, академици, художници, актьори, режисьори, поети, белетрист, музиканти и др. Творци, които представиха своето творчество в над 380 населени места – в общините Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Разград, Тутракан, Силистра, Добрич, Генерал Тошево, Варна, Каварна, Балчик, к.к. Албена и др. По време на Националните културни празници „Албена“ през тези над 20 години – селските, градските, читалищните и училищните библиотеки получиха над 30 000 тома дарение от съвременна и класическа българска литература.
Тази година в празниците „Албена“ – 2021“ участници бяха Боян Ангелов, председател на СБП, представен със стихосбирката си „Понякога”, проф. Стоян Райчевски с „Екзарх Антим I” от поредицата „Дълг и чест”, Атанас Звездинов с книгата си „Знайност”, Петър Андасаров с „Видовден”и „Прелиствам времето”, Иван Гранитски с „5 поеми и други стиховидения“, Панко Анчев с изследването си „Йордан Йовков” (също в поредицата „Дълг и чест”) ,Любомир Котев с поредната си задълбочена интерпретация на творчеството на Захарий Стоянов „Записки върху записките”, Надя Попова с 2-томника си: „Послепис за зрящи” – поезия и есеистика и „Нетленна светлина” – антология на руската поезия от 19-21 век..
Стартът на есенните Национални литературни празници „Албена” – 2021 бе даден на 18 септември в Регионална библиотека „Проф. Б. Пенев” в Разград. С „Добре дошли, приятели” срещата откри Цветана Бенонова, главен експерт в отдел „Култура, религиозни дейности и младежки дейности“ в Общината. Срещата уважиха и председателят на Общински съвет г-н Стоян Ненчев, директорът на Български пощи г-н Илия Илиев, представители на НЧ „Делиорман – 2014”, директорът на СУ „Св. св. Кирил и Методий” – Самуил Орхан Исмаил и разградчани, почитатели на писаното слово. Директорът на Регионална библиотека „Проф. Б. Пенев” Димитър Петров също приветства гостите и сподели, че разградската библиотека като основен културен, информационен и просветен център в региона винаги се е стремяла да отговаря на високите изисквания на своите потребители и дори днес в това пандемично и трудно време осигурява и едно от най-важните изисквания на своите читатели – живата среща и общуването с творците на писаното слово. Иван Гранитски – собственик на издателство „Захарий Стоянов” представи участниците в литературната среща: В литературното четене се включиха поетите от града домакин Пламен Панчев и Емилия Пройнова със свои стихове. Изненадата за публиката бе представянето на сборника с разкази „Асо купа”, издателство „Захарий Стоянов”, на местния поет и писател, краевед, общественик и директор на Регионална библиотека Димитър Петров. Той сподели, че всеки разказ, включен в сборника има своя история и е дълбоко преживян. Литературната среща завърши с приятелски разговори, снимки, автографи, с неизменното „Да живее отечеството!”, „Да живее България!”, с надежда за едно по-добро и светло бъдеще за всички.
Вълнуващи бяха срещите и литературните четения в градовете Каварна, Варна, в добруджанските селища от община Генерал Тошево Кардам, Изворово, Житен, Красен, Спасово… Тук не само историята и културата от миналото са оставили своите незаличими следи, но може да попаднеш и на изненади с днешна дата. Така например, във фоайето на обновеното през миналата година читалище „Отец Паисий“в с. Спасово до думите на Хилендарския монах са изписани четирите стиха от едноименното стихотворение на участника в групата Атанас Звездинов:
Запя камбана. Пламна знаме.
И се роди един светец.
Светец ли? Нещо по-голямо –
На цял един народ Отец.
В Каварна писателите имаха среща с ученици от 11 и 12 клас, възпитаници на СУ „Стефан Караджа” със статут на иновативно училище по две направления: засилена чуждоезикова и хуманитарна подготовка, от една страна, а от друга – маркетинг, усвояване на икономически знания, развитие на икономическа креативност и предприемаческо мислене у подрастващите.
Навсякъде писателите бяха придружавани от представители на общинската власт и културните институции – в обиколката им из Добруджа с тях неотлъчно бяха кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров, но и неговият заместник Румен Мунтянов, вярната съратница на изд. „З. Стоянов” и на българските творци Маргарита Великова, зав. отдел „Култура” в Общинската администрация, кметовете на всички посетени села от региона.
Едва ли се дължи на някакви романтично-носталгични нагласи това, че въпреки сложните икономически, демографски и пр. проблеми, характерни за днешния ден на България, тук се усеща осезаемо дъха на славното и драматично минало.
Една от най-въздействащите емоционално гледки ни посрещна в Житен – мемориалът „Неовършаният харман“ в памет на отвлечените добруджанци в Румъния и Молдова по време на Първата световна война 1916-18 година
На 15 август тази година се навършиха 105 години от отвличането на повече от 40 хиляди добруджанци (мъже, жени и деца). Повечето от тях намират смъртта си в румънските концентрационни лагери, а малцината завърнали се носят в сърцата и душите си незарастваща рана. Мемориалът е изграден по идея на един от наследниците на отвлечените в Молдова жители на с. Житен, със средства на дарители и финансовата подкрепа на Община Ген. Тошево и е превърнат в място за поклонение и преклонение към хилядите мъченици на Майка Дообруджа, станали жертва на историята и забравени от нея. Мемориалната градина „Неовършаният харман“е открита през 2009 г., но оттогава е разширявана неколкократно – със стели, на които са издълбани имената на жертвите, с нови пластични елементи.
Не само кметът на Генерал Тошево уважи с личното си присъствие тазгодишните културни празници на издателство „Захарий Стоянов“ и изрази вярата си, че те ще растат през годините и ще стават все по-необходими за духовния живот на хората. Това сториха и зам. кметът на Варна Коста Базитов, един от най-съпричастните слушатели в срещата на варненци в Градската художествена галерия с авторите на издателството, който се обърна с думи на благодарност към тях, както и областният управител на гр. Сливен Минчо Афузов, пристигнал специално в с. Катунище, архитектурен резерват (разположен на 15 км от г. Котел и на 52 км от г. Сливен), за да им окаже гостоприемство в еко комплекс Воеводски и да размени мисли за съдбините на България с творците на словото, да получи в дар техните книги. Поетите от групата на изд. „Захарий Стоянов” определиха тази финална среща като поанта на родолюбивото си турне из североизточна България. И защото в живота по силата на Божия промисъл няма нищо случайно, в разговорите се срещаха и преплитаха имената на родения в Котел велик възрожденец Г.С. Раковски, основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България и енциклопедична личност, на гениалния летописец на националното ни освобождение, създал отечествената библия „Записки по българските въстания”, родом от Медвен, на Йордан Йовков, обезсмъртил Добруджа в неподражаемото си творчество, но роден в Жеравна… Тази топонимика, неотделима от гордостта ни на българи, е сърцето на българския географски и духовен пейзаж. На тези и редица други големи българи са посветени и книгите на авторите от кръга на изд. „З. Стоянов”, които останаха в общинските и читалищните библиотеки. А думите на проф. Стоян Райчевски, забележителен историк и етнограф, на чл.-кор. Иван Гранитски, на писателя Любомир Котев от Ямбол, живеещ по-голяма част от годината в легендарния Медвен, на литературния историк и философ Панко Анчев, се свеждаха до едно – съвременна България, благословена с такива личности като родените, живелите, борилите се и творили в този край на Отечеството, не може да остане без национална мечта. Без идеали. В своите думи – послания към хората от посетените градове и села те споделяха най-съкровените си надежди за нейното бъдеще, подкрепяха „оптимистичната теория за българския народ”, който помни своите някогашни и чака новите си будители.
