НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
„ЙОСИФ ПЕТРОВ” ЗА 2020 ГОДИНА
Е ПРИСЪДЕНА НА ВАРНЕНСКИЯ ПОЕТ
СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ

В първата половина на ноември в Рождественски салон на изкуствата във Варна, провеждан всяка година под егидата на кмета на града Иван Портних и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан (в Арт-салона на Радио Варна), на тържество по повод годишнината на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ) на поета Станислав Пенев бе връчена Националната литературна награда „Йосиф Петров”. Варненският поет е удостоен с нея за двете си стихосбирки, издадени през 2020 г.: „Морски стихотворения” и „Влюбени стихотворения”.
Наградата му бе връчена от академик Марин Кадиев – председател на СНБП с думите: „Тази награда е висока литературна награда, която връчвам на Станислав Пенев главно за неговото литературно творчество. Той е впечатляващ автор и на произведения за морето, и на любовна лирика, нещо, за което съм писал и ще продължа да пиша. Ще добавя, че специално за него тази награда аз свързвам и с организационната му дейност, както и с организационните му и творчески журналистически умения и талант.” Поетът Станислав Пенев благодари и отбеляза, че възприема наградата като израз на отношението на българското общество и литературните среди към морската и интимната теми в литературата ни във връзка с предстоящия празник на морето и моряка – 6 декември, Никулден.

СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ

Из стихосбирката под печат „ВНЕЗАПНИ СТИХОТВОРЕНИЯ”, Варна, 2020 г.

ДНЕШНО УСЕЩАНЕ

Топи ми се животът като сняг –
а само преди дни натрупа…
Избели всичко – няма бряг…
Но сякаш младост ме потупа
по рамото и старостта умря
в очакване да светнe рано,
а ехото само, само замря
и в заснеженото е спряно…
… Животът се топи – невидим сняг
в горещата прегръдка, слята
между приятелите ми и враг,
безсмъртието искащ на душата.
23.09.2020 г.

ОТКРИТИЕ

Безкрил съм, да… И в този свят обречен
да пъпля долу цял един живот…
… Така роден съм аз: Икар съм вечен
с надеждата за слънчевия свод…

И днес ще литна… Висини безкрайни
отварят път, чертаят онзи риск –
на полет с неизвестност, с божа тайна:
съдба на птица ще потърся, вис…

… Кръжи духът ми, тялото – в земята,
летя с мечтите си от трън на трън.
Аз винаги съм горе неочакван…
Отдавна всичко се превърна в сън.

… Щом сутрин рано стана с мисълта
за полета, родил у мен копнежи
да стигна хоризонтите в съня –
отдавна осъзнах, че съм безбрежeн.
26.09.2020 г.

ИЗМЕРЕНИЕ

В мен всеки ден е порив нов –
дъх, носещ ми изгаряща вселена…
Душата ми, препълнена с любов
отново развълнувана е – сцена
на изгреви с безсмъртна светлина,
изпълнили задачата могъща,
че радост и духовна висина
от векове са все едни и същи…
Във времето – с пространството съм аз
и го забавям да не бърза много,
да мога да намеря онзи час,
когато съвършенството е строго
и цялостно, и носи красота,
и нова истина – опора е на дните,
които ни изпълват със света…
И карат ни да изживейм мечтите…
27.09.2020 г.

ПОСОКА

Отново ще се върна… Тук…
Тук вечността е пристан наш…
Отплавах онзи ден на пук
от летния, препълнен плаж…
… С любов ще дойда, с вятър тих
като молитвен дъх в нощта,
повярвай – с теб се преоткрих
и в теб намерих свобода.
29.09.2020 г.

ИЗМЕРЕНИЕ

Моите вътрешни сенки
отварят прозореца на душата.
Живи са като преценки…
Миг пред мига на съдбата.

Срещата с твоите стъпки
и близост с теб в мен породи…
С поглед мил – с жизнени тръпки,
плувам аз вече в свои води.

С цветните си вълни сутрин
е тук хоризонтът – небесна черта…
Новият ден – с днешен образ до утре
е същият: още с криле на мечта.
01.10.2020 г.

***

Може ли морето – страст и блян,
да не идва и в съня ми нощем?…
С пътя Млечен: белия капан
за мечтите, търсещи ме още…

Моята звезда – мой ясен знак
всяка нощ да бъде будно цвете,
а изгрялата луна – сирак
утрото да вдъхнови да свети…

Може ли, ще може ли, дали
нощите си в шепата да взема,
обич нося: тя и миг не спи –
любовта ни пак ще е вселена…

… Пълно е сърцето ми с любов,
радостта шуми у мен и знае:
няма разстояния без зов –
само времето за път мечтае…
02.10.2020 г.

***
На жена ми Веска

За цял живот една любов
и теб в сърцето си аз пазя,
а пламъкът й – нов и нов
не гасне… Влюбен съм на плажа
за още слънце и море,
за още приливи горещи,
за още радостни криле,
за нощите за нас – на свещи,
за искреност и за мечти,
за смях – безгрижен и безценен,
за чувствата, закотвени в души,
които с времето са време
на вечната, голямата любов,
на истината, че сме двама –
един за друг под слънчевия свод
където нищо вечно няма…
… Но имам нежност, дух, искра
и всичко: светлина, начало,
доверие и жизненост – съдба,
и благослов, и чувство, в мен събрало
живота с откровение, с мига
насъщното когато има смисъл…
Годините са нашата беда –
а любовта живот е… И го пишем.
04.10.2020 г.

***
Ти си трепетликата –
тръпката на вятъра,
синя си, приличаш ми
на небе – крилатото…
Силна си – сърцето си:
на живота удара.
На земята – чудото,
на върха – заблудата…
Ти прегръщаш вятъра,
той те гали винаги,
нежна е душата ти,
да те види – стига му…
Тръпнеш вечно влюбена,
шепнеш му с листенцата
всеки път, учудена
получаваш нежности.
Раждаш чувства винаги
в своите обятия
страдаш ти за скитника,
бягащ от разпятие.
Никога самотница
или обезлистена,
ти не си виновница…
И не си измислена.
06.10.2020 г.