НАПУСНА НИ ХУДОЖНИКЪТ ИВАН ДИМОВ

ТОЙ НИ ОСТАВИ СВОЯ НЕЗАЛЯЗВАЩ ЦВЕТЕН СВЯТ

                        Остави ни, след като живя в него до последния си миг тук, на земята. А тя бе и люлка на неговото светло рождение, и хранилница на яркия му оригинален талант. Такъв магьосник-майстор на боравенето с бои, с преливаща от цветове и сияния палитра, рядко бива. И с мен се случи същото – тези – меки и пламтящи, пеещи сияния обсебиха погледа ми, за да не напускат никога душата ми. Бяха проникнали в нея и тя остана със жаждата си да види други и много още такива картини-видения, сътворени от завидно професионалната ръка на спечелилия си голяма слава художник Иван Димов. После получи и признанието си за изключителен маестро на цветовете и съцветията и на сплитането им в хармонични творби – стана професор-преподавател по науката за рисуване.

Бях вече проникнал дълбоко в неговите изображения с цветове и полуцветове, те не само примамваха очите ми, но и ми говореха за неща от това именно изображение в конкретните му творби. И почувствах, чух и слушах техни гласове – те пееха. Застанете и сега пред която и да е негова рисунка, пред което и да е малко, или мащабно платно и ще чуете думи и звукове от човеци и природа. Ще тръгнете по пътища и пътеки, по които изгревът отваря врати на деня, а през всичките му часове птици ще кълват лъчите на слънцето, каручки и каруци ще пренасят товара на плодородието и ще видите как той – деня притваря клепачи и изгрява вечерта. А нощта, ах, тази многозвездно-шепнеща и лунно-бляскава тишина, която отвреме-навреме носят на крилете си птици – миролюбиви и грабливи. Събуди ли се обаче къщата и дворът от ранобудното село – петелът вече е повикал живота на хора и стока и всичко живо поема към новия ден – да се труди,  да чака и да дочака шарените празници по мегдани, пазарища и панаири. Тогава домашните сандъци се отварят от трудолюбиви ръце, за да изгреят невероятни празнични дрехи и премени, шити и ткани, везани, вапцани от стари и млади жени, от невести и моми. И с тях– на хорото, дето на мегдана се изсипва цялото село, дето музика вдига небето нагоре, а погледи на моми и ергени изгарят сърцата им. Ето, затова не мога без картините и рисунките на този наистина магьосник на багри и цветове. Тези негови внушения, тази негова цветова нежност и непреходността на сътвореното от таланта му разпалиха въгленчетата на моите думи и в един ден внезапно ме огряха тези негови светове в картините, за да напиша стихотворението си „Като пред олтар“, което му посветих. А той с благороднически жест ми бе подарил „Портрет в бяло“ с пеещи птици и прегърнали се цветенца и треви. На малкото платно бе изписал „ЧРД“, 16 юли 2019 г.“ И кратък текст – мои думи.

Пасторалната картина, която описах, гледайки негови творения, не са целия му творчески свят. Те са по-скоро от традиционния раздел на творчеството му. Но той е и изключително модернистичен художник – най-вече с интерпретациите си, с причудливите си иреални видения и изображения. Но – и в тях, и в така наречените традиционни платна той е „алегоричен метафорист – светъл лъч в царството на мрака“ според чл.кор.проф. Иван Гранитски.

 

 

КАТО ПРЕД ОЛТАР

          На Иван Димов

Когато цветната омая на есента угасне

и лятото залязло е между клепачите на хоризонта;

когато всички сте забравили за свойто детство ласкаво,

елате под прозорците на мойте спомени.

 

Елате – чергите на мама с цветя и слънце за да видите

върху  перваза на миналото ни прострени –

те греят ослепително красиви. И знам, че ще  завидите

на есента – най-цветното, с недостижими багри, време.

 

Ще видите как цялата природа с цветни гласове се смее

и как – приседнало небето слуша с облаци облакътени.

А мама с песенни ръце тъче – слънца, за да изгреят

по дрешките на детството ми, с безсъние очаквани от мене.

 

Елате – на спомените си вратата широко съм разтворил

в дома им с чергите на мама застанете като пред олтар.

И стъпвайте внимателно и тихо, без да проговорите,

и грейте се на многоцветната им жар!

 

Петър АНДАСАРОВ

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post СБП ЗАПОЧВА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ВИЕТНАМ
Next post 100 ГОДИНИ „ПЛАМЪК“