НАПУСНА НИ ХРИСТО ФИЛЧЕВ
(06.09.1951-10.01.2019)
Съвсем неочаквано и той пое към небесните селения. Но остави по своя житейски и творчески път дълбоки светещи следи. Христо остава завинаги в нашите спомени със своята неповторима чувствителност, непрекъснато ни даряваше добрата си дума и безпределната си обич. Той бе чист и искрен като утринната роса на родния си край.
Роден е на 6 септември 1951 г. в с. Микрево, Благоевградски, в което завършва прогимназиалното си образование, също така и полувисшия институт в гр. Сандански. Целият си живот посвещава на културната и творческа дейност като културно-масовик в Санаториума на гр. Сандански, а по-късно като редактор във в. „Транспортен глас”.
В поезията дебютира в сборника „Петима млади поети” с цикъла си „Преглътнатата сълза” (1979 г.) на изд. „Народна младеж”. Следват книгите му „Сънувам ли или живея” (1992 г.), „С дума на цвете” (1997 г.), „Начало и кръст” (1991 г.), „Брод” (2000 г.), „Късна светлина” (2001 г.), „Световната слава” (2004 г.).
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Поклонението ще се състои на 13.01.2019 г. от 13.30 ч. в храма „Покров Богородичен”, зад хотел „Родина”, а погребението ще се извърши в същия ден от 15.00 ч. в новия гробищен парк на гр. Банкя.
НЕ Е НУЖНО
Над чувствата клекнали, мениме своя цвят.
Очи, ръце, нозе – тъмнеят в корени и длани.
Ще ни запомни като блудница и тоя свят,
по лобните места от никой неразбрани…
От близки и далечни пазим своя страх
и всеки дом е бункер над земята.
От прах дойдохме и ще станеме на прах,
ела, жена, здравей, приятел!