ОТИДЕ СИ ТИНА ДРАМБОЗОВА
ТИНКА СЛАВЧЕВА ДРАМБОЗОВА
(1944 – 2024)
Родена е в гр. Горна Оряховица. Завършва специалност „Педагогика” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Има и следдипломна квалификация в Софийския университет „Св.
Климент Охридски” по „Организация и управление на образованието”.
От младежките си години е свързана с читалищната дейност. Работи в НЧ ”Пенчо П.Славейков 1921” от 1991 г. като координатор творчески звена, а от 1996 г. е Секретар на читалището и начело на неговия екип. Непрекъснато отстоява интересите на читалището. От 1996 до 2012 г. с общи усилия тя и читалищното настоятелство успяват да докажат и запазят собствеността на читалищната сграда.
Няколко мандата Тина Драмбозова е член на Бюрото на Съюза на народните читалища. Благодарение на нейната всеотдайност читалищният
литературен салон „Вечери на Кръста“ стана едно от водещите столични средища за срещи с писатели. За своята всеотдайна работа като секретар на читалището Тина Драмбозова е награждавана с: Почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура, Грамота за активна читалищна дейност от Съюза на народните читалища, Почетна грамота от УС на Съюза на българскте писатели по случай 1 ноември – Ден на народните будители за заслуги към съвременната българска литература и др. Автор и съставител на книгата „Читалище в сърцето на София” по повод 100 години от създаването на НЧ „Пенчо П. Славейков 1921”.
Поклон пред светлата ѝ памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКТИЕ ПИСАТЕЛИ
БЕЗ МЕН НЕ ТРЪГВАЙ!
На Тина
Животът се търкулна като камъче…
И все пак тя безсилна е, смъртта! –
тя вече иска да ни раздели, обаче
нас ни очаква в райско кътче Любовта.
Ще се прегръщаме! – напук на мъката –
люляни в люлка от лъчи на Феб.
Сега е само временна разлъката,
ти Муза си, все пак. Аз още съм Поет.
Оставяме тук долу цял отбор дечица –
за обич да се борят, не за власт…
Едно да наследи поне крило на птица,
едно поне да стъпи горе, на Парнас.
И ще преглътнем мъката, Любима –
бях Принц, ти – Неродената мома.
Без теб тук долу само черна мъка има…
Поспри!… Без мен не тръгвай за отвъд сама.
Георги ДРАМБОЗОВ