ОТИДЕ СИ ПИСАТЕЛЯТ
СТОЯН БОЙЧЕВ
(16.12.1927 – 17.07.2024 )
Стоян Тодоров Бойчев е роден в с Вонеща вода, Великотърновско. Учи в родното си село до четвърто отделение, завършва прогимназия в село Шилковци /Еленско/, гимназия в гр. Елена и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва и офицерска школа в Русе. През 1954 г. постъпва като заместник-директор в Школа 22 за минни кадри в Перник, където по-късно става директор. В Перник прекарва значителна част от живота си – четвърт век. Продължително време е на щат в групата писатели към Министерството на народната отбрана и създава запомнящи се творби на военно-патриотична тема. Автор на повече от 20 книги – романи, повести и сборници с разкази, сред които: „Неспокойни дни” (повест, 1966), „Белият път” (роман, 1974), „Топла есен” (новели, 1975), „Глад” (1979), „Дъждовно време” (новели, 1979), „Горчива трева” (роман, 1981), „Зарасли пътеки” (разкази, 1982), „Иваново възшествие” (разкази и новели, 1985), „Милост за грешните” (1986), „Пазач на наблюдателница” (новели, 1986), „Звънарят” (роман, 1986), „Достоверна приказка” (избрани разкази, 1987), „Холандско лале” (1989), „Росни капки. Малки разкази и случки” (за деца, 1990), „Омайно биле отровно” (роман, 2006), „Златното ведро” (роман, 2006), „Мъниста” (миниатюри, 2008) и др.
Стоян Бойчев бе сред най-добрите съвременни български белетристи. Живял в три обществени епохи – капиталистическата, социалистическата и прехода към „модерно общество“, той остана верен на своята неотменима обич към обикновените хора, в чиито делници откриваше значими, героични и възвишени дела.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Опелото ще се състои в столичния храм „Св. Троица“ (кв. „Илинден“) на 19 юли 2024 г. от 12:00 часа.