На 14 октомври – навръх именния си ден, ни напусна членът на СБП и на СБЖ Петко Кицов, който трябваше да отбележи своя 80-годишен юбилей на 21 октомври. СБП изразява съболезнования на близките на нашия колега.

Петко Кицов е роден с. Манастирище, Врачанско, на 21. 10 1937 г. Завършил е българска филология в Софийския университет  „Св. Климент Охридски”. Бил е дългогодишен главен редактор на радиостанция „Младост” – БНР. Работил е към Министерството на културата. Член е на СБЖ и СБП.

Дебютира на литературното поприще в сборника „Кръстопът на птиците” (1974 г.).  Автор е на поетичните книги „Вик срещу вятъра“, „Сърце под корени”, „Далечни думи”, „Знак”, „Над светлината на душата”, стихосбирките за деца „Друмник-Сладкодумник“ и „Вятърче немирно”.

Негови стихове за излизали в почти всички вестници, списания и литературни алманаси. Превеждан е на чешки, руски, украински, молдовски, френски и сръбски.

„Български писател” подготвя негова юбилейна стихосбирка. Антологията ще включи най-значимото от творчеството му дотук, както и няколко нови стихотворения.

„Поезията на Петко Кицов намира и открива, особено днес, своя читател, онзи читател, чийто дух е неспокоен, търсещ и самокритичен”, казва още навремето за произведенията на писателя големият Александър Геров.

Поклон пред паметта на нашия колега и талантлив творец Петко Кицов! Светлина по пътя на душата му!

Нека припомним тук отново силното поетично слово на Петко Кицов:

    И  З  Х  О  Д

Самотното дърво те поздравява!

Светкавица над теб се извиси.

Към  себе си сега ти приближаваш

с една сълза, която да спасиш.

Наведен, над дълбокото в сърцето

със глътка  вяра в мъжките гърди-

Изхвърля те със Прилива морето.

Но себе си дали ще победиш!

А думите безмилостно се стичат

в измамата – наречена Живот.

Сърцето ненаситно ти разсичай-

в  страданието ще просветне брод.

Дори смъртта сега не подозира

какво те чак в ден немилостив:

Пожарът предстоящ, все пак напира.

А славата  – към теб!

Ако си жив!