Изсечено на камък
Звъни вдън клетките ми песен,
която иде отдалеч
и във която е примесен
с девическия глас чудесен
кънтящ и тежък звън на меч,
че меч свистял е над Балкана
безчетни дни след оня ден,
земята с росните поляни
и с черната си пръст да стане
отечество за теб и мен.
Нас утре няма да ни има,
но тя и тази песен пак
ще дишат тук неповторими
през всички пролети и зими
със всеки сняг и всеки злак,
от изток все тъй ще изгрява
високо слънце в свода син,
поклон по залез ще им прави
и всичко тъй ще продължава
до края на света. Амин.