Георги Н. НИКОЛОВ
Винаги съм твърдял, че поетичното творчество на Боян Ангелов е дълбоко философско, изтъкано от мъдри прозрения за смисъла на битието и нашето място в него. Като негови строители и добронамерени съзерцатели, отгатващи пулса на човешкия род върху хоризонта на необятното време. Този извод можем да направим и за новата му книга „Универсум – 65 стихотворения“, изд. „Лексикон“, С., 2020 г. Тя се съставена от по-ранни произведения на автора, включени в предишни негови сборници в съчетание със съвсем нови творби и е изградена от четири взаимно допълващи се части „Борсалино“, „Марш на скок“, „Приемане на тъгата“, „Без сбогом“. Както отбелязва редакторката на книгата Благовеста Касабова: „В „Универсум“ откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка по изчезващите все по-видимо очаквания и младежки илюзии. Особено въздействаща емоционално е метафоричността – многопластова като смислено съдържание и като послание. В нея съжителстват в единство реминисценции, размисли за мястото на човека в заобикалящия го свят, непреходна обич към роден дом и роден край, към жертвалите се за свободата ни националреволюционери – непреходно съкровище в родното му Панагюрище“.
Лирически герой в книгата е мислещата личност, дарена с верен усет за разностранните вибрации на заобикалящия ни свят: политически, емоционални, социални, граждански, интимни. Върху тях криле разперва неговият индивидуален метроном за случващото се в душата му и извън нея. За докосването му до минали и сега случващи се събития и факти, оставящи трайна следа в съзнанието на твореца, за да бъдат по-късно интерпретирани в яркоцветен стих. Съвремието в тях е сцена, на която събитията изплуват, избледняват и дават място на нови, още по-значими събития в надпреварваща се градация от мисли и чувства; изграждащи пантеон на зримия, незримия и вечен житейски кръговрат, в който гравитираме по предначертаната ни орбита и ние самите. Търсещи верния смисъл от присъствието ни на планетата Земя, на която искаме да оставим траен спомен, когато вече ни няма. Какво ни тласка напред в отредената ни кратка върволица на годините? Какви искаме да бъдем и за какво мечтаем така, че да бъдем разбрани правилно от Вечността? Да, героят на Боян Ангелов е с неспокоен, аналитичен дух. Благословен в динамичната си същност да преоткрива все нови и нови неща – било в реалността, било в метафизичната й проекция. Доверчиво съмняващ се във видяното и бързащ да го проектира върху скалата на собствената си оценъчна система за значимо и маловажно; за красиво и грозно; за вечно и тленно така, както сме тленни и ние в биологичната си същност. А метафоричната наситеност на стиховете напомня на загадъчни двери, които трябва смело да открехнем, за да се слеем с полета на авторовата мисъл. С неговите прозрения, послания и завладяващи откровения за енигматичния лик на битието:
Отникъде той не дойде и не замина,
защото цялата земя му е родина.
Той никому не е длъжник, той сам се буди.
Не се научи на лъжи и на принуди.
Защото е роден такъв – смълчан и нежен –
приема всеки удар в гръб за неизбежен.
Не може да го промени и злата фея,
защото всяка доброта споделя с нея.
Такъв е – явен и открит – с чело високо.
И всичко в неговия свят е слънцеоко.
„Всичко“
И в „Универсум“, както и в свои предишни книги, Боян търси разграничителната линия между доброто и злото. В съвремието ни те могат да имат различни измерения, много лица и различни критерии за оценъчност, а знайно е, че всяка оценка носи в себе си известно количество субективизъм. И още: живеем в години на хаос и сриване на предишни общественозначими ценности, без те да бъдат заменени с други, също толкова важни и удовлетворяващи хорската нагласа. Затова авторът извежда на преден план вечните морални скрижали, крепящи устоите на гражданската пирамида откак свят светува. Те се коренят в стремежа на людете към спокоен делник и хармонично съжителстване; към доверие в ближния и градивност на начинанията – най-верния път към едно по-желано бъдеще време. Тук е и мотивът за красотата, без която е немислим ликът на съвременния човек, създаден по образ и подобие Божие. Тук най сетне е и любовта – онзи свят олтар, пред който се прекланят бедни и богати, апологети на извисения естетически порив и нищи духом. Прекланят се всички и няма поколение, родено без любов и интимна близост, така присъщи на мислещите човеци. А всички в книгата съществуват на фона на природата. И убедено ще споделя, че Боян Ангелов е майстор на пейзажа, в който бурната динамика и крехкото спокойствие си дават среща, олицетворявайки двете крайности в нашия живот. Впил корени в природата, макар и днес да е урбанизиран, задъхан и вечно бързащ към някоя мимолетна цел. Защото всички сме късче от нея и ще се приберем в утробата й, когато настъпи оповестеният финал, смирени и успокоени след всекидневната динамика и материалните страсти. А всички доскоро неотложни дела са само прах и пепел, изтичащи между пръстите на отделната личност:
ВАЖНИТЕ НЕЩА
съвсем не са важни
ако е минало тяхното време
и красавицата старица е вече
или пясък е вече или
лошата дума незабравима
забрава е вече…
Факт е, че по страниците на „Универсум“ пълнокръвно диша живият живот такъв, какъвто е. Но – и пречупен през нравствената и естетическа призма на поета. Той е неравният коловоз, в който крачи и читателят, запознавайки се с ценностната система на Боян, която мога да оприлича на перлена огърлица от проверени истини. По редовете е втъкана вяра, че индивидът, личностното „аз“, може да се самоусъвършенства и моделира в матрицата на доброто, което е генетично заложено в нашия мироглед. Че може да живее в мир със себе си и околните и разбира се – с планетата-майка, която често пъти променяме неразумно и прибързано. Че и бедният, и богатият са родени голи на света и пак такива ще го напуснат, а ако имаш една риза в повече, дари я на ближния си. А материалното блаженство е само фикция, която времето категорично разпръсква. Защото ние сме мислещи същества и мисълта, в съюз с гордия дух, са нашият пътеводител във времето и пространството, докато още дишаме и имаме мечти…
Стиховете и в тази книга на Боян Ангелов са изтъкани от мъдрост, философско възприемане на нещата и опит да се съчетаят физическото битуване на личността с интелекта. Мога да я оприлича на добронамерен пътеводител през календара на дните, в чието русло доказваме себе си, светогледа си и правото да бъдем различни в общия хор на съвременното човечество. Творбите са изпълнени с обич към човека – едновременно несъвършен и устремен във висините и с вяра, че лириката е онзи индикатор, притежаващ правото да отсява важното от маловажното, а защо не: и вечното, към което се стремим, от краткия ни престой тук, там… някъде. Сборникът дава редица отговори по измъчващи ни теми от всякакво естество и неусетно ни прави по-добри. А това е сигурен знак, че ще бъде прочетен отново и отново…