НАГРАДИ НА НАЦИОНАЛНАТА ФОНДАЦИЯ „ПЕЛИН ПЕЛИНОВ”

На връх своя рожден ден, писателят Пелин Пелинов, който на 26 март 2016 година навърши 80 години, събра в родното си село Върбица, в създадената от него самия база на Националната фондация “Пелин Пелинов”, един завиден елит на българската наука и литература. Поводът бе не само рождения ден на Пелин Пелинов, но и връчването за първи път на наградите на фондацията за роман, както и за книга и статия, посветени на творчеството и личността на Пелин Пелинов. Наградите се връчват веднъж на пет години.

Във Върбица, в родния дом на известния наш прозаик, където се намира създаденият от него Литературен салон, бяха двамата удостоени – акад. Антон Дончев и Марин Кадиев. Сред гостите пък бяха представители на БАН – академиците Константин Косев и Гълъбов, проф. Стефан Дойнов и бизнесменът Румен Сербезов; представители на Института по литература; председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, поетесата и гл. редактор на вестник “Словото днес” Надя Попова, поетът Найден Вълчев, чийто корени са от нашия плевенски край; кметът на град Плевен Георг Спартански, представители на Дружеството на писателите в Плевен, чийто почетен член е Пелин Пелинов, представители на ХГ “Дарение Св. Русев”, ДКТ “Иван Радоев” и много други приятели на юбиляра.

Наградите на избраните връчи кметът на Община Плевен Георг Спартански.

С голямата награда, за роман – 5000 лева, бе удостоен акад. Антон Дончев за най-новата му книга “Сянката на Александър Велики”. Ето какво каза по този повод създателят на фондацията Пелин Пелинов:

“Книгата, която първа получава наградата на фондацията е “Сянката на Александър Велики”. Веднага трябва да ви кажа, че тази книга се различава от всичко, написано за този велик завоевател. Антон Дончев прави съвсем различна книга. Такава книга няма в българската литература. Той изследва образа на Александър Велики 40 години след неговата смърт, чрез разказа на един от пълководците му. Книгата не пресъздава движението на завоевателите, тя анализира – Александър Велики и неговите съвременници са били потомци на траките, а ние също сме потомци на траките. Някаква такава връзка, която само Антон Дончев може да направи. Аз съм сигурен, че тази книга ще бъде наградена от Шведската академия с Нобел. Антон Дончев най-после ще стане лауреат на Нобелова награда. Неговата книга, която истински заслужаваше да бъде наградена от Шведската академия бе “Време разделно”, но не получи тая награда, сами можете да се досетите защо, твърдяха, че в нея имало насилие. Тук няма насилие, тук има философия, тук има анализ, тук има дълбочина. Когато Антон стане нобелов лауреат, той ще ни събере със сигурност, за да пием за негово здраве… Ако човек не може да умре като Ботев на Вола, той трябва да направи нещо друго за държавата си. И аз реших, че освен онова, което съм написал, създавам една награда, която да се дава на всеки пет години, с висока парична подплата, дано да поощря българския роман, защото го смятам за най-престижния жанр в литературата. Щастлив съм, че сега е първото награждаване и вие сте тук.”

Кметът на Община Плевен Георг Спартански поздрави юбиляра с думите: ” За мен е голяма чест да присъствам на празника на бай Пелин, на неговата 80-годишнина. Традиционно, обикновено се пожелава на рожденика нещо, а пък аз ще пожелая на себе си: дай Боже, първо да стигна неговите години и да ги стигна с този ясен ум, с тази младежка енергичност, с този висок дух и с тази мисъл за българското, за българщината, за словото и за културата, защото, ако стигна неговите години в такова емоционално и физическо състояние, ще считам, че Бог ме обича. Дай Боже, бай Пелине, не на 85-та ти годишнина, а на 100-годишнината, пак в този състав, да връчваме пак тези награди. Това си пожелавам индиректно, да бъда с твоя дух и с твоя интелект. За мен наистина е голямо удоволствие да връча тази награда, която по “тоталитарен начин”, еднолично бай Пелин е решил на кого да се даде, но мисля, че вие всички сте солидарни с неговия избор. Акад. Антон Дончев заслужено става носител на тази първа награда на фондацията, създадена от Пелин Пелинов. За мен наистина е чест”.

Антон Дончев се обърна към всички с една притча:

“Скъпи приятели, аз от много години повтарям една история, която е станала притча. Борис І подарява на светиня му три къщи. Отива светиня му, къщите нови, срещу тях има три черкви, от къщите до черквите – пътека. Разбира се – къщи нови, черкви нови, пътеките голи. Извикал той монаха, който се грижи. Казал му: “Слушай, братко тук трябва да има сянка, какво може да посадим? Монахът отвърнал: “Светиня ти, мога да посадя липи. След 10-15 години дървета ще има, гнезда ще има, птици, песни ще има. Обаче липата е женско тегло, нищо не става от нея, кол не можеш да направиш от нея”. “Какво тогава?”, попитал светиня му. Отговорил му: “Светиня ти, дъбове, обаче дъбът расте 100 години”. “Още днес насадете дъбове”, рекъл светиня му. Сега имаме щастието да видим един дъб, няма и сто години, 80-годишен. Имаме и едно дело. Петте му тома са пет дъба, които, надявам се, ще стигнат във времето поне 1000 години. Това, което той е направил, наистина заслужава да живее в паметта на българския народ. Трябва да му се радваме на него, като личност, като творчество. Това, че ме награждавате – то също е показателно. Един писател награждава друг писател, но то поначало си е за друг писател… Сега аз ще оставя на фондацията парите с молба – да ги разделят на две и да ги изпратят: в Българската академия на науките, в библиотеката и в Бачковския манастир. Не искам да ги вземам и да ги давам аз, защото искам парите да пристигнат в Бачковския манастир и в Академията не от моето име, а от името на Фондацията. Трябва да покажем по някакъв начин, че сме съпричастни на това, което се случва у нас. Академията има нужда от пари, манастирът има нужда от пари. Който може, да дава. Защото това е строителство на нашия собствен дом. Сега може да е една тухла, може да е малко вар, обаче нека правим всичко, каквото можем. Аз ви благодаря!”

Втората награда – за книга, посветена на творчеството и личността на Пелин Пелинов, бе дадена на Марин Кадиев за книгата му “Възход без падение”. Книгата е посветена на голямата пенталогия на Пелин Пелинов, отразяваща периода на Балканските войни и националните катастрофи на България.

Връчвайки му наградата, кметът на Община Плевен Георг Спартански отбеляза: “Тук видях нещо, което трябва да се покаже в националните медии, но вероятно трудно ще се появи там. Един голям писател награди друг, още по-голям. Награденият върна наградата и каза, че тази награда трябва да се раздели на две, за да се подпомогне един манастир и Българската академия на науките, защото трябва съзидание. Това е пример на съзидание. Сигурен съм, че тези два дъба на българската литература ще хвърлят хилядолетна сянка. И в този смисъл, тези, които изучават тяхното творчество и които професионално пишат за оставеното от тях на българския род, ще получават и заслужени награди. И не е важно дали ще получат формалната награда на Нобеловата академия, те са я получили в сърцата на четящата публика на обикновените българи. Надявам се, че тези дъбове още много-много-много години ще хвърлят своята сянка, за да можем ние, обикновените хора, да минаваме под нея и да се учим от тяхната мъдрост. За мен е чест да връча наградата на Марин Кадиев за книгата му, посветена на творчеството на Пелин Пелинов”.

На Пелин Пелинов беше връчен от кмета на Община Плевен плакет в знак на признателност от институцията и плевенските граждани. Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов от името на Управителния съвет на СБП и лично от свое име прочете поздравителен адрес и връчи на юбиляря почетната съюзна грамота за принос към съвременната българска литература, а главният редактор на в. „Словото днес” Надя Попова също се обърна с приветствени думи към писателя и му поднесе символичен подарък – чаша за пелин и графика с ден първи от “Битието”.  Пелин Пелинов получи много поздравления и от различни културни институции и приятели.

Татяна Любенова

 

IMG_4690 IMG_4682 IMG_4698 IMG_4734 IMG_4744

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post „СТРАНСТВАНИЯ”-ТА НА ЛИДИЯ НИКОЛОВА
Next post Вестник „Словото днес“, бр. 12, 2016