АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Вариации на критическото мислене
Българското общество с изненада установи, че в национални литературни конкурси вече се появяват злоупотреби с автентичната литературна дейност, а именно „поети“ си позволяват да подават в конкурсни сесии „творби“, създадени от Изкуствен интелект. Мастити писатели не можаха да доловят разликата и дори наградиха подобни творения. Все още недоверието към възможностите, правната регулация и моралния аспект на генерираното съдържание от ИИ е голямо. И това не е само сред представителите на творческите гилдии. Състезанието между личната, авторска креативност и софтуеъра на ИИ тепърва започва.
В този сборник младите говорят с неподправения си глас – те са толкова непосредствени, оригинални и неочаквани, което е доказателство, че ИИ още не ги е изкушил. Читателят ще се убеди в това и ще повярва, че силата на писаното слово не е в играта с думи, а в подтекста и емоционалното напрежение между дух и мисъл.
Но какво всъщност става в подводния пласт на творческото съзнание – днес, в 20-те години на 21. век?
Всяка епоха подчинява хората на свои правила, без те да съзнават, че всъщност са доброволни роби на невидима сила. Философите в цялата история на цивилизацията винаги са предупреждавали, че свободата не е толкова външна форма на управление в обществото, колкото интровертното усещане на самия човек.
Генерацията на мобилните хора населява 21. век. Те са облъчени от непрестанните сигнали на комуникационните джаджи, на интернет обвързаностите и диктата на компютърното живеене. До такава степен този процес завладя обществото, че се утвърди в нов модел на хедонистично поведение, въведоха се нови координати в представата ни за време, топос, етнос, граници, държави. Младите днес връхлитат с хъс и амбиция да преобърнат този свят – но не с главата надолу, а с магията на дигиталните новости, подигравайки се с нормалния човешки мозък и установените етико-естетически канони. Динамиката на фешън истерията в глобалния технологичен пазар и надпреварата в социалните мрежи постави етикет върху децата, родени през 90-те и в новия век – поколението Z, родено между 1996 и 2009.
Нетърпението да експериментираш, предизвикателството да си най-бърз, най-модерен, най-харесван се отразява и върху литературната идентификация. Поетите отдавна не са кабинетни твари. Днешните млади не просто записват пиковете и спадовете в настроенията си. Те изковават нови тенденции в писаното слово, което вече не е точно писано – ходейки, в метрото, в самолета, на телефона, на върха на екстремните си изживявания, те оставят следи в аурата на словесната материя. Най-често тя свети на телефона или лаптопа, появява се в социалните мрежи, може и никога да не се появи на хартия.
Какви са тези следи? Понякога приличат на класически стихотворения, със стъпчици на притичващи птици в снега на делника, но по-скоро наподобяват фрагментаризирано регистриране на абсурдни ситуации, на парадоксални отношения в бита или затишие пред бурята на социалния конфликт, който е разголен до крайност.
Изчезна границата между реалност и мистификация, говоренето е опростено, а писането – усложнено, защото в природата винаги има баланс: шаблонизирането на ежедневната комуникация, вкарването на човека в калъпа на програмираните действия неизбежно води до контраявление. Да си оригинален – означава не само да облечеш мисълта си в предизвикателен говор, но и да маркираш онези паракултурни връзки, които предполагат достатъчно културни натрупвания, интересни референции – житейски, исторически, политически, философски. Сблъскването на ниското и високото, на низкото и възвишеното, на тъгата и хумора, на скандалното и хуманистичното не е нещо необичайно и в литературата на 20. век. Но новите поколения достигат до крайност в метафоризирането, търсейки ключа на изненадата, на вътрешната поанта, на „поетичността“ без поезия – онова пародиране, което е новият вид свобода на личността: „Аз мога всичко, управлявам света с един клик“. Дали са роби или роботи, хората винаги остават автентични в любовта… Затова и почти всяка творба, която ще прочетете тук, говори с нюансите на това вечно чувство, но поетите навлизат и в траекториите на класически за световната литература теми – смъртта и раждането, пътуването и незавръщането, приятелството и изневярата, благородството и подлостта. Словесното изразяване – особено в белетристиката – изисква зрялост: читателят ще се учуди на оригиналните проникновения, извиращи под втория пласт на включените къси разкази.
Сборникът „Гнездото. Том 2“ няма претенции, че представя важни тенденции в писането на младите автори през 21. век. Тук са събрани творби на лауреатите на Националния литературен конкурс „Георги Черняков“, който се провежда всяка есен, а наградите се връчват по традиция в навечерието на Студентския празник – 8 декември. Досега отминаха десет издания на този състезателен формат. През 2019 г. излезе от печат сборникът „Гнездото“, събрал творби на отличените студенти от първите пет издания (2015 – 2019).
А в този нов том са включени авторите, които бяха отличени през 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 г. Наградените студенти (поезия и проза) са 36, като някои имена присъстват по няколко пъти, спечелвайки награди в различни години. Журито се оглавяваше от Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, а членове в различните издания бяха Анжела Димчева, Максим Максимов, Фани Цуракова, Тодор Костадинов, проф. Златимир Коларов, Лъчезар Лозанов, Ася Григорова и Михаил Григоров.
Какво е общото между тези представители на родната писателска гилдия? Всички те са били членове на Кабинета на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов“ (съществувал в Националния студентски дом в периода 1970 – 1996), когато ръководител и ментор на прописалите студенти беше незабравимият Георги Черняков, затова те пазят скъп спомен за своите първи стъпки в писателския занаят. В архивите на КМПС „Димчо Дебелянов“ фигурират по списък близо 1000 имена на студенти, които в различни периоди са били членове на организацията. А сега са пръснати по четирите краища на света. Сред най-известните писатели на България днес блестят имената на десетки знакови фигури, които не са забравили откъде са тръгнали.
На 25 февруари 2015 г. по идея на Цветана Чернякова и Максим Максимов беше проведено Учредително събрание и беше възстановен този клуб под името Сдружение „Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“. Нормално е такава нова дейност да се върне в старото гнездо – Националния студентски дом, осигурил за нас обичаната от всички зала „Галерия“, в която още отекват гласовете на предните поколения поети, белетристи, публицисти, преводачи. Тук идваха филолози, журналисти, прависти, историци, музиканти, художници, бъдещи инженери, лекари, юристи, финансисти… В новите условия след 2000 г. не беше възможно да се провежда онази мащабна дейност за подпомагане на младите пишещи, на която бяхме свидетели някога.
Събрахме се 23 възпитаници на КМПС „Димчо Дебелянов“ и си поставихме няколко основни цели: Сдружението да се занимава изключително с популяризиране на съвременното студентско литературно творчество; да организира конкурс и да връчва Националната литературната награда „Георги Черняков“; да осигурява медийна подкрепа на наградените студенти по пътя за реализирането им като автори. Основна цел е съхраняване на паметта за творчеството, дейността и харизмата на литературния критик Георги Черняков. Сдружението се явява гарант за запазване на високохуманните ценности, завещани от него на няколко поколения писатели и общественици.
През 2020 г. екипът на „Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ спечели проект по програма „Европа“ на Столична Община, като състави и издаде на CD обемна антология, озаглавена „Дигитална креативност – среща на поколенията“. Тя събра творби на 130 видни писатели на България, възпитаници на КМПС „Димчо Дебелянов“, чието значимо творчество е важна част от родното културно наследство. На премиерата на този електронен формат в НСД присъства директорът на програма „Европа“ г-жа Екатерина Йорданова – общински съветник в СО. Последваха още няколко запомнящи се инициативи: няколко рецитала на 28 март – рождения ден на Димчо Дебелянов; издаване на специален брой на в. „Словото днес“, посветен на 135 години от рождението на Димчо Дебелянов. Премиерата на изданието в Централното фоайе на Националния студентски дом събра видни съвременни писатели, които говориха за непреходното творчество на Дебелянов: Боян Ангелов, Надя Попова, Георги Константинов, Недялко Йорданов, Петър Велчев, Атанас Капралов, Ивайло Диманов, Димитър Милов, Иван Есенски. В залата прозвучаха стихове на Димчо Дебелянов на 8 езика, рецитирани от Боян Ангелов, Петър Велчев, Надя Попова, Хайри Хамдан, Захари Иванов, Анжела Димчева, Мая Панайотова.
През 2017, 2018 и 2024 г. някогашните възпитаници на КМПС си подадоха ръка през времето и пространството и реализираха в София Творчески терминал „България – Израел“. Идеен двигател и реализатор на тези инициативи беше Весела Райчинова-Сели (поетеса, сценарист, продуцент), която организира мащабни международни конкурси със стотици участници от целия свят, подчертавайки, че нейната дейност през годините е немислима без ролята на Георги Черняков в личното Ј творческо израстване.
Всички инициативи на „Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ през тези 10 години бяха подробно отразени от вестник „Словото днес“, вестник „Труд“, БТА, предаването „Артефир“ (БНР). Това предаване по програма „Христо Ботев“ се води от Димитрина Кюркчиева – поетеса и журналистка, била част от вдъхновеното Дебеляновско ято през 80-те години на 20 век. Ето как траекториите на старото приятелство днес се завръщат с обич към новите поколения.
Някога Георги Черняков написа: „Да си светим сами е отчайващо трудно. Особено когато се страхуваме от светлото“.
Някогашното творческо Гнездо разтваря нови хоризонти за прелитащите словесни птици… Къде ще ги отвеят ветровете на глобалния свят – никой не знае.
Радвайте се на творбите на новото поколение пишещи студенти в сборника „Гнездото. Том 2“! Младите им лица още търсят своите литературни изражения, но сред имената проблясват няколко абсолютно завършени автори, които със сигурност ще бъдат водещи фигури на родната литература след двадесетина години… А може би и по-скоро.
Успешен полет! Всеки летеж има смисъл, когато се говори за любов.
––––––––––––––––––––––––––––
- S. Сборникът „Гнездото. Том 2“ беше представен на 17 декември 2024 г. по време на награждаването на лауреатите от 10-ото издание на Националния литературен конкурс „Георги Черняков“.
***
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“