Валентин КАРАМАНЧЕВ

(капричио)

БЮРМ – Бивша югославска република Македония, след продължителни препирни бе назована с още по-нелепото име „Северна Македония“, което освен неточно е и невярно.

БЮРМ е Северна само спрямо Гърция. За България е Югозападна. За Сърбия – Южна. За Албания – Югоизточна. За Западните Балкани – Източна. За Турцияе Западна (Батмак, Залез).

Гръцките политици постигнаха съгласие по всички висящи и лежащи въпроси. Нищо не оставиха „за после“. Подписаха окончателен договор, нагазили със запретнати крачоли в Преспанското езеро, което плакне бреговете на двете страни.

Българските политици не си запретнаха даже ръкавите. Претупаха преговорите. Оставиха най-същественото да обсъжда и решава „утре“ смесена комисия от историци и историчари. Те се разбираха без преводач, защото говорят един език, но чат-пат за да подчертаят „разликите”, прибягват до жестомимични диалози.

Погледнато от различни ъгли, Македония е „многостранна“. Би ѝ прилягало наименованието „Многостранна Македония“.

Но в „гледните точки и ъгли“ се крие дяволът – явното, тайното и двусмисленото. То беше препратено към смесената комисия. От наша страна в нея са включени академици и професори, които не жалят времето и знанията си. В тяхната половина се курдисаха колегите им, скоростно обучени по Бел-Лаканстерската методика да щурмуват факти, събития, даже самата история като такава.

Нашите бързат, защото имат какво друго да правят. Техните не бързат – ден да мине, друг да дойде.

Комисията засърба горещата каша, забъркана още на втори август 1944 година  в манастира „Прохор Пчински” от полуграмотни самодейци: сърбоманът Лазар Колишевски, българомразеца Вукманович Темпо и няколко още мераклии за служба и слава.

Те натъкмиха Конституция. Скалъпиха азбука и граматика на татковия им език. Поръсиха кашата с мерудия от няколко купечки (купени предимно от мъртвия латински език, пък и прясно новоизлюпени „неологизми”. Като например „Киднапиране“, вместо завладяване.

Да бяха поне прелистили и други наръчници, за да знаят как се прави нова държава. Щяха да научат кога и как е създадена най-старата република на земното кълбо – Сан Марино. Тя можеше да им е пример, модел и идеал.

Според традицията незаконните рожби, нечаканите и нежеланите, се подхвърлят пред чужда порта и се назовават на мястото, където са подхвърлени.

И понеже новоскалъпената държава е подхвърлена пред портата на манастира „Прохор Пчински”, по тая логика би трябвало да се казва Прохорпчинска република. Какво лошо има в това име! Нито е незаконно дете на Лазо, нито е изтърсак на Темпо. Защо да не носи името на свети Прохор, следовника на Иван Рилски? Той щеше да е небесен покровител и кръстник.

През 103-та година след Христа Сан Марино се е отскубнала от могъщата Римска империя. Призната е от тогавашния свят за свободна и независима република. Наречена е на зидаря-каменоделец Марино, иззидал три кули на един баир, които и до днес стърчат.

Римската империя отдавна е хербария между страниците на световната история. А Република Сан Марино живее и процъфтява сред италианците, които ще се сдобият със собствена държава чак през Наполеоново време. Сан Марино си има герб, красят го същите ония три кули. Има свое знаме. Девизът му е „Свобода“. Имат химн, в който споменават с благодарност италианската земя, която ги е приютила. Имат и армия – трийсетина бойци за забавление на туристите. Имат парламент с двайсетина депутати, които избират две „държавни глави“, управляващи на смени, но действащи само, когато са на едно мнение. Нямат министерство на външните работи, а няколко такива на вътрешните. Не са членове на Европейския съюз, но валутата им е евро. Не са в НАТО, но са под неговия чадър.

Имат затвор. През 2018 година там излежаваше присъда един грешник, за когото парламента отпуска 800 евро месечна издръжка, но го хранят в ресторант,за да им излезе по-евтино.

И официални празници има Сан Марино: Ден на свободата. Ден срещу фашизма – денят, на който е обесен Мусолини.

При изпълнението на националния химн стоят прави и не сядат, докато не свърши Бетховено-Шилеровата „Ода на радостта.

И футбол имат. Националният им отбор редовно се класира за Европейското първенство. Въпреки, че представителният отбор тренира на една врата, защото втората е в Италия.

Ето такава двехилядолетна държава можеше да бъде идеал на Прохорпчинската република в центъра на Балканите, каквато е Сан Марино в центъра на Апенините.

Работата на съвместната комисията се закучи – много празници, малко делници, а и пандемия се случи.

Крайно време е в нашата част на смесената комисия да бъде привлечен Иванчо Йотата от „Под игото“. Той е специалист по всякакви спорните въпроси. Има си европейски паспорт и когато му скимне, отива в Ганкиното кафене край Вардара, където се срещат на лафмоабет със скопските историчари. Те черпят и разпитват именития гост:

– Бай Йота, какво ще речеш да назовем държавата си „Балканска Швейцария?“

– Овехтяло е, джанъм. Не приляга на новото време.  А и Швейцария е държава чешит. Нямат майчин език. Няма швейцарски. Швейцарсите са родени без език.

Швейцария не е демокрация, а диктатура на мнозинството. Един обществен клозет да построят, свикват референдум. Ако не реши мнозинството, няма мущурак. Ходят по кюшетата или където им падне.

И какъв ще е тоя юрнек (модел), който няма свой език, а говорят на съседските: немски, френски и италиански. Та нали Вавилонската кула е рухнала от многоезичието и смесването им.

Швейцария е единствената страна без официална столица. Но там са седалищата на Обществото на народите, на Червения кръст и полумесеци на Олимпийското движение – все в различни градове.

Банките им са като ченчбюра за обмен на всякаква валута. А нейният франк  върви навсякъде, без да го обменят. Нямат постоянна армия. Войската им след кратко обучение си живее и работи по домовете. Имат една рота гвардейци, които охраняват папата. Той на друг вяра няма. Повечето мнения твърдят, че моделиер на униформите им е гениалният Микеланджело, а има и такива, които сочат гения на Рафаело. Както и да е, важното е, че няма да сбъркаме папските гвардейци с други. Швейцария не членува ни в Европейския съюз, ни в НАТО. Взаимно не се искат.

– Бай Йота, какво ще речеш за влизането ни в НАТО?

– Ами щом сте мераклии, ходете. Там приемат по желание. Без предварителни условия. НАТО ви е в кърпа вързан и вие ще сте в кърпата му вързани. Достатъчно е да приемете девиза му и стратегическото направление.

– А какво означава това, бай Йота?

– Не сте ли го чели в „Под игото“, бе? Там го написахме върху черешовото топче. „ ДРАНГ НАХ ОСТЕН“. Което ще рече: „Драг наш остен“. И освен това, е стратегическо направление – натиск на Изток, надупване на Запад. И е точен превод на член пети от устава на Алианса: Ако един Ат е нападнат от щръклица, другите Атове го бранят с остените си. Зор ще видите при влизането ви в Европейския съюз. Там не е достатъчно само вие да искате, а и вас да ви искат. А най-вече комшиите. Един да не е съгласен, вън оставате. И ще гледате Европейския съюз с обърнат бинокъл…

Иванчо Йотата знае и може много, и най-важното, как се преговаря. Веднага ще запретне ръкави и ще действа.

Първо, следва да се избистри мътилката около езика. Иванчо Йотата ще започне отдалече: езикът не е кулинарен деликатес, а звучение на мисълта, на думи, чувства и понятия. Чрез тях хората общуват, разбират се или се карат.

Всеки език има свои простори, територия.

В селцето Сан Стефано край Босфора великите сили са се разбрали докъде е пространството на българския език. И никакъв Берлински конгрес на същите „Велики сили“ не е променил Сан Стефанските простори на българския говор.

Сан Стефано е международно прилагателно всякъде, където се почита четвъртия мъченик на християнството Свети Стефан .

Както има Сан Стефанска България, има и Сан Стефанска Англия. Тя включва Съединените Американски щати, континента Австралия, Остров Нова Зеландия и още двайсетина дребосъка. Всички те говорят английски език като майчин.

Сан Стефанска Испания обхваща държави от Северна, Средна и Южна Америка, които говорят на испански –  майчин език на повече от милиард човеци. Четат „Дон Кихот“, както го е написал Сервантес.

Ами в Сан Стефанска Португалия говорят португалски – както гигантът  Бразилия и джуджето Макао в Азия и Мозамбик в Южна Африка.

Да продължавам ли нататък за Сан Стефанска Холандия или Франция!

Защо миниатюрната Северна Македония от някогашната Сан Стефанска България да не използва изконния български говор,вместо да съчинява някакво северномакедонско есперанто?

С езика шега не бива. Както е тръгнало, при вас македонците скоро ще са малцинство. Вашите албанци се роят от година на година. Половината от депутатите са албанци, другата половина – македонци, турци, евреи и цигани. В парламента ви всеки говори на своя език с преводачи. Същинска вавилонска кула.

Във вашата статистика въобще липсва графата „българин“. Макар че сума ти северномакедонци си купуват българско гражданство, за да шетат безвизово из Европа. Така че, внимавайте с езика…

Щом приключи с езиковите проблеми, Иванчо Йотата ще се опита да промени стилистиката на преговорите – вместо кандърми – ултиматуми, когато се обсъждат фактите. Защото фактите са еднозначни. При тях няма „и така и вака“. Не се прелива от пусто в празно.

Гоце Делчев е българин от Кукуш – и точка! Самуил е български цар и точка. Византиеца Василий Втори е българоубиец, а не македоноубиец. И точка. Братя Миладинови от Струга са издали в Загреб „Български народни песни“, а не „македонски”. И точка. Григор Пърличев е наречен в Атина „Български Омир“, а не „Македонски”. И точка. Никола Вапцаров е българин от Банско. Яне Сандански е българин от село Влахи, кракът му не е стъпвал оттатък Огражден.

Като приключи с ултиматумите, Иванчо Йотата ще премине кротко към дружески препоръки и съвети:

– Трябва да си напишете нов химн. Защото в сегашния споменавате българите Гоце и Яне. За всичко юрнек (пример) взимате от Америка. Да сте чули в техния химн да величаят французина Лафайет и поляка Костюшко, които са воювали на страната на американците срещу англичаните? И нов герб следва да си нарисувате. В сегашния вместо житни класове сте обрамчили тютюневи листа с набучени в тях две глави опиумен мак. Тютюнът в Европа отдавна не е на мода, а хашишът е забранен.

И какъв е тоя горист връх в средата на герба, какъвто нямате в Северна Македония. Такъв връх има в Пирин. Стърчи край Банско и се нарича „Кюлотницата“. Нарисувайте си връх „Трън“ над Тетово…

А когато приключи успешно работата на смесената комисия, Иванчо Йотата ще се обърне към Зоран Заев от Струмица (отхапана след Ньойския договор от българската територия) с Паисиевите думи: „ Драги ми неразумни юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?“

Иванчо Йотата на сбогуване ще предложи на комисията за всеки случай, като за последно, да обсъдят и наименованията „Северна“ или „Многостранна“ Македония. Да бъде назована „Многострадална Македония“, или „Жална”.

И не забравяйте, че предишната република Македония се омаскари. Опита се да киднапира (превземе) Пиринския край, да го откъсне от майка България и даго присъедини към Титова Югославия. Това ние не сме го забравили и не сме ви го простили. Беше през 1945-1947 година.

Иванчо Йотата ще рече: „ Прибирам се в „Под Игото“. Елате ми на гости. Ще поканя и Мунчо, и Соколов, и Бейзедето, и Рада Госпожина. Ще поканя и нашия създател Дядо Иван Вазов, който навърши вече 170 години – расте, но не старее. Той написа най-хубавите стихове за България и Македония. Заради които се намериха ахмаци да го хулят. Заповядайте! Ще си спретнем не общ празник, а общ помен на игото, което е еднакво като под индиго и в България, и в Македония, и в Мизия, и в Тракия, и в Добруджа…