Людмил ПОПОВ

Когато се втурнах между тези шарени светове очите ми се разделиха с разума, който притежавах /или той мен/ досега. Настанявам се на мястото от което преценявам себе си в моя и съседния, досегашен, днешен и предстоящ свят. Видим или предполагаем.

Излизам из мисловъртежа си и попадам в друго, наблюдавано, открито и предсказващо знание в нарисуваното.

Ако някога съм се възмогвал да си предложа изживяване, пространства и неща, които не се виждат с простоочие, сега получавам наблюдавано, открито и предсказващо знаене чрез рисунките.

Ако някога съм се съм се изгубвал в разтурията от битности, тук в археологията на дигиталното пространство разширих въображаемото и мечтаното, върнах се към времето на невиновните представи и живот.

В привидния свят на технократично преживяване на художествена настоятелност, зрителят принудително или доброволно се въвежда в едни помъдрял по различен обичай свят. Освободен е да промени досега виденото – ела с мен в картините и погледни, чуй ритъма, вкуси от подредените, но и съвсем самостойни и различни по мъдрост светове на картините.

Първото и последното е да постигнем природното с фантазия и проникване в най-скритите дебри на художествеността  и живота.

С  тази помощ тук пред теб, изобразена с щедростта на любовта към светлината, можеш да разбереш как усещат пролетния вятър майският бръмбър и пеперудата, многоцветния възторг на растенията, пътешествията из световете на пчелите, идващото и отминаващо чувство на всичко подредено.

Ябълка

Много ябълки – много знание.

Една прелъстява –  Райско проклятие.

Поотделно проклятия няма.

Трябва да минеш в купчина с всички.

Колко сладко е да бъдеш прокълнат.

Макар и гол – гладен за знание.

Срам ме посрами от съзнатото;

И познах, че съм гол за нататък.

Щом протегна с ръка да знам нещо,

вместо „Знай!” получавам мълнии.

САМО ЕДИН МОЖЕ ВСИЧКО ДА ЗНАЕ

и по малко да дава на някои.

Людмил Попов

Светло

Светлината сама се издава.

Свети един и е светло за всички.

От дълбокото светлината прозира,

там където крият ябълки.

Щом погалиш с перце светли стъпки,

светлините ще кажат: – Ето позна ни!

Струите може да скрият в светлина ямите:

– Откъде накъде, вие, ще ги откривате?

Людмил Попов