СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ПРИСЪДИ НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ „ВАНЯ ПЕТКОВА”
Първото издание на конкурса за наградата „Ваня Петкова“ вече е факт. Жури от трима водещи писатели, излъчено от УС на СБП, прегледа над 100 номинации, дошли от различни институции.
Първият лауреат е поетесата Милка Пиналска. Тя беше отличена на тържество в музейното пространство „Дом Дора Габе“ (София) – собственост на СБП. Лауреатката получи статуетка, дело на скулптора Гроздан Грозев, грамота, както и парична награда от частен дарител – Стефан Личев. Те бяха връчени от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и от Оля Ал-Ахмед.
„В дните, които са съпътстващи на Деня на народните будители, връчваме за пръв път Националната награда за поезия „Ваня Петкова“. Тази награда беше учредена от УС на СБП, заедно със семейството на Ваня Петкова, в лицето на нейната дъщеря Оля Ал-Ахмед и нейния внук Джоузеф“, каза Боян Ангелов. Той посочи, че творбите са били в различен стил, жанр и възрастов диапазон, но авторитетното жури е постигнало консенсус относно името на носителя на първата награда.
При връчването на статуетката авторът – скулпторът Гроздан Грозев – посочи, че тя е изработена от италиански мрамор и това я прави „доста тежка и уникална, тъй като другите статуетки ще бъдат от бронз“.
За литературното наследство на Ваня Петкова и за творчеството на Милка Пиналска говори поетесата Надя Попова, председател на журито: „Поезията не е надпревара, а самотна игра. Светла да е памет на голямата поетеса Ваня Петкова, която би могла вместо да отлети към Сириус, сега да е сред нас и да честваме нейна кръгла годишнина. Но е по-скоро правило, отколкото изключение, че целунатите от Бога творци живеят по-кратко. Защото животът им е горене, изразходване на огромна душевна и физическа енергия. Но е щастие, че живото ѝ присъствие е опазила и продължава да го прави с неуморна страст дъщеря ѝ Оля Ал-Ахмед, не само наследила биологичните гени, а до голяма степен духовно продължение на талантливата си майка, наричана „Бунтарката на българската поезия“. Милка Пиналска e родена в гр. Първомай, учила е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Живее в с. Градина, само на 6 км от с. Езерово, където е къщата музей на Ваня Петкова. Милка възприема поезията в живота си за неизбежност и струяща в човека естественост като дишането на земята и вопъл от или към небето“.
В отговор развълнуваната Милка Пиналска сподели: „Наистина е тежка славата. Тежка е и публичността. Аз съм човек, който живее изолирано, не защото така искам, а защото така се е получило. Благодаря на всички културни институти, които застанаха зад моята кандидатура. Благодаря на ръководството на СБП, което създава атмосфера на приемственост между поколенията творци и обединява различни видове творци“.
„Аз съм човек на емоциите и чувствата. При мен разумът е на второ място. Когато Гроздан ми донесе наградата, я взех в ръката си и за малко щях да я изпусна, защото се разплаках. За да ми повлияе един продукт на изкуството, така че да ме разплаче, това говори само по себе си и по-нататък… думите са излишни“, каза Оля Ал-Ахмед.
Тя беше подготвила и няколко изненади. Прозвуча автентичният глас на Ваня Петкова от издадена в началото на 80-те години плоча с рецитации на нейни стихове. Разкривайки още тайни от архива на майка си, тя показа оригинални страници от записки на Ваня Петкова за нейните срещи с известни писатели, които биха могли да послужат за едно бъдещо издание. На финала Оля Ал-Ахмед подари за колекцията на „Дом Дора Габе“ оригинален мемоар за срещата на Ваня Петкова и нейния съпруг Нури Садик-Ораби с Дора Габе във Варна. Дарението беше прието от Добрин Финиотис – уредник на музейната експозиция.
