„МЕТЕОРОЛОГИЧНА ПРОГНОЗА…“

Георги Н. НИКОЛОВ

 

„Стихоанализа“ е озаглавила най-новата си засега поетична книга Наталия Недялкова, дело на издателство „Либра Скорп“, Бургас. В нея авторката разкрива градацията на мисълта в отделните ѝ части, съграждащи общата канава на творческото търсене: „От седем зрънца истина“, „Вътрешна архитектура“, „Величави относителности“, „Наръчник за опитомяване на дракони“, „Бродяжни песни“. В уводните си думи редакторката на сборника Роза Боянова отбелязва: „Бродейки във времето, следвайки параметрите на общия ни праезик, поетът лекува със святото слово, повтаряйки божествените истини: Оглеждам се в себе си – виждам света. Пренаписвам себе си, да науча небесния правопис“. И наистина – авторката е пътник в света на своето време, в което вечното минало, крехкото настояще и безкрайното бъдеще се сливат в единно цяло по пътя на познанието. Върху хоризонта на познанието там, където го търсим на крилете на свободния стих. Където реалното и мистичното си дават среща в душата на твореца:

 

Свалям тежките обуща

на житейския опит,

за да превърна крачките му

в стихотворни стъпки.

И да вървя по пътя.

Онзи път, който има сърце.

„Със стихотворни стъпки през живота“

 

Характерна черта в книгата е изповедността. Чрез нея авторката ни запознава със своите мисли и чувства; със своите открития при срещите ѝ с мистичната реалност и поредния полет на мисълта. Дава воля на разсъжденията си за света далеч от познатото ни битие и обобщава видяното в съзнанието й като знак да продължим напред в лоното на доброто. Без да се боим, че може някога да изберем погрешната посока в нашия път към нетленните истини. Книгата е автопортрет на една неспокойна и търсеща личност, каквато е Наталия. По страниците откриваме разсъждения за нашето съществуване. С какво да го осмислим в тленното си битие и какво означава вечността. Скиталчеството в търсенето на вечните истини ни припомня за Ахасвер, койта се връща, уморен и изстрадал, в началната точка на своя неравен път през времето и годините. Какво представлява светът, който обитаваме? Има ли в неговата многостранна същност място, където личността да намери сама себе си, преминала безброй митарства? И към какво се стреми самата личност, водена от нестихващата борба между доброто и злото; между вечното и мимолетното, между битовата реалност и мистичния полет на мисълта над планетата Земя, която обитаваме само временно?

Книгата „Стихоанализа“ илюстрира нагледно как психологията на личното „аз“ посредством словото извежда на преден план съкровените кътчета в душата на поета. А той от своя страна ги подрежда, сякаш цветна тематична палитра, на читателското множество. Както отбелязва самата авторка, „в Музея на илюзиите се оглеждам за най-екзотичния експонат – реалността“. Реалност, пречупена в светлосенките на търсените поетични истини, съставящи понятието за живота. И на илюзиите за него, тъй като той не може да бъде поставен в еднозначна рамка. За едни от нас представлява процес на вечно търсене кои сме ние и защо съществуваме – това е неговото динамично „аз“. Лице, което не търпи статичността и еднообразието. За други е познатата монотонност от календара, отронващ от себе си лист след лист от отреденото ни време.

 

Направи добро,

пък го хвърли на вятъра.

Нека някой ден

небето да е купесто,

не от тъмни облаци дъждовни,

а от пъстри безтегловни хвърчила.

„Безтегловност“

 

Книгата на Наталия е изтъкана от търсене на истините за редица философски въпроси, които са втъкани в проверената житейска мъдрост. На първо място – какво е човекът – наш съвременник. Към какво се стреми най-много? Отговорът не може да е еднозначен и универсален, но преди всичко от познатата реалност да надникне в бъдещото време и да го моделира по свой образ и подобие. Днешният ден да му бъде отгърнатата нова страница след миналото, когато с делата си е търсил смисъла на разумното съществуване. Това е вечният кръговрат, през който са минали и ще минат хилядите поколения, получили от Всевишния правото да шестват на планетата, да я опознават и облагородяват. Тяхната сила е в познанието за нещата и най-вече – на превръщането на идеята в реалност. На съзиданието, преминало през неизброими превратности сред вечната борба на доброто със злото. И на разумната мисъл, обричаща всяко ново начинание в победа.

„Стихоанализа“ е и нов етап в поетичното развитие на Наталия Недялкова. В нея среща си дават дълбокото познание на житейските закони с неспокойната, търсеща мисъл за значението на нещата. На поетичната дарба с философския подход при разглеждането на темите. Сигурен съм, че тя бързо ще намери път към читателите от различни възрасти…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post КРАСИМИР ВЛАСЕВ /СТИХОТВОРЕНИЯ
Next post НОВОПРИЕТИ ЧЛЕНОВЕ НА СБП