Анжела ДИМЧЕВА

По инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова на 27 юни в зала 6 на НДК в София се проведе Международният форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“. Акцент на тазгодишното събитие е връзката между българския език, опазването му и националната идентичност. Конференцията беше открита от президента Румен Радев, който каза, че все повече българи остават в чужбина и връзката с българския език изтънява, затова е важно да преоткрием ролята на родния си език, който е важен инструмент на идентичност.

Приветствия поднесоха отец Иван Иванов – професор от СУ, и министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Стана ясно, че само 4 милиона е финансирането на Националната програма за българистика, която подкрепя българските училища в чужбина. А те са стотици с хиляди ученици и преподаватели. Той говори на програмата „Берон“ и за новия онлайн речник на българския език, публикуван от БАН. Очевидна е необходимостта от промяна и целенасочена политика за подкрепа на българистиката по света. Особено към българските лекторати в чуждестранните университети, които са само 29. Припомняме, че през 80-те години те бяха 400, през 90-те години бяха закрити част от тях, но все пак наброяваха 360. Сривът на българистиката по света е очевиден. Следователно такива форуми са изключително полезни за възстановяване на интереса на учените към българското културно наследство.

Емблема на форума е буквата „Б“. В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта: „Този символ ни събира за втори път. Това не е само буква, а знак за Бащина земя,  Бог, Благословия, Благодаря и България. Това е знак за нашата мисия – да пазим кирилицата, да разпространяваме словото, което възпява Константин Преславски. Словото, което е светлина и живот. Да черпим от него сили днес, в 21. век, които са ни толкова необходими.“

Тя припомни, че на първия форум за кирилицата „И ний сме дали нещо на света“, проведен през ноември 2022 г.,  учените са си дали обещание, че ще продължат да изтъкват ключовата роля на България за създаването и разпространението на кирилицата, на българската книжовност и духовност в целия славянски свят. „България и българската Средновековна култура са сред 7-те цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна, посредническа роля заради мисията им на „свързващо звено между Изтока и Запада“ (думи на японския проф. Шигейоши Мацумае)… Мощната българо-славянската цивилизация се заражда от писаното слово и се формира  изключително бързо – за няколко десетилетия. Днес, 11 столетия след Златния век на цар Симеон, ние пак сме тук – съмишлениците в тази зала, съюзниците на България, представители на научните среди, професионално ангажирани, и много други хора, защото съзнаваме значението на тази култура. Благодаря ви за всичко, което правите! Винаги може да разчитате на моята подкрепа и на президентската институция. Защо ни е необходим този голям форум? Той представя най-новите търсения в българската и славянска наука, да изследване културното наследство. Чрез Вашите научни изследвания ще се опитаме да направим прочит на миналото – мястото на езика и идентичността в глобализацията, без да ги противопоставяме. Да изследваме това културно наследство, за да установим дали унифицирането превзема идентичността. Дали униформеният език краде от богатството на националните езици? Ние смятаме, че хуманитарните науки имат нужда от своя нов ренесанс. Те са необходимост, защото предават мъдростта на вековете. Пагубна е тенденцията да забравяме корените си… Днес трябва да се върнем и към философията на Кирило-методиевото дело, която не е загубила своята актуалност – път към самопознанието. Наша задача е да се противопоставим и на криворазбрания културен национализъм… Тази политика води до използване на Кирило-методиевото дело за политико-национални цели. Услужливо се пропускат факти или се пренаписват. Заради паметта на Светите братя трябва да се върне разговорът за историята, за изследователската дейност, за науката на фактите. Ние не оспорваме суверенитета на съседни държави. Ние не пречим на никого да се самоопределя, но ще се противопоставим, когато се преиначават фактите. Ние искаме да бъдем добри съседи, но нека зачитаме общото си културно наследство… Обещавам, че този форум ще се провежда всяка година“ – каза Илияна Йотова.

Програмата продължи с приносни за българистиката доклади: проф. дфн Анна-Мария Тотоманова  говори по темата „Език и идентичност“, доц. д-р Десислава Найденова се спря на традицията, създадена от Кирил и Методий в доклада си „Образи, памет, идентичност“. Лекторът от Италия доц. д-р Марко Скарпа разбуни духовете в залата с негови трактовки по темата за „Книжнината и културният разцвет във Второто българско царство“; особено важни бяха докладваните разкрития от гръцкия д-р Никос Мертзимекис, който показа снимки от „Неизвестен ктиторски надпис на кирилица от 1758 г. върху южното крило на атонския манастир Зограф“. Българският учен доц. д-р Антоанета Гранберг, която живее и преподава в университета в Гьотеборг (Швеция), запоозна аудиторията с „Оповестяване на резултатите от обемното проучване на над 120 надписа от средновековния манастир в Мурфатлар, Северна Добруджа“. С презентации се включиха също: проф. д-р Сърджан Пириватрич (Сърбия) доц. д-р Бони Петрунова (България),  доц. д-р Даниел Цийман (Австрия) и др. Общо участваха 30 учени от 12 държави: Австрия, Босна и Херцеговина, Гърция, Ирландия, Италия, Молдова, Полша, Словакия, Сърбия, Хърватска, Швеция и България.
Форумът се проведе с подкрепата на Министерството на образованието и науката.