МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР В ПРАГА ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В БИБЛИОТЕКИТЕ
Една важна директива на ЕК, озаглавена Directive 2006/115/EC, е въведена формално и непълно в родния Закон за авторските и сродните му права (чл. 22), без изобщо да е изработен правилник за нейното приложение. Става дума за директивата PLR (Авторски права в библиотеките), която дава възможност на авторите да получават годишно възнаграждение за наличието и заемането на техните книги в обществените библиотеки.
Вече 6 години Съюзът на българските писатели полага постоянни усилия да привлече вниманието на Комисията за култура и на сменящите се министри на културата, че тази несправедливост е крайно време да бъде отстранена. След поредица от писма към управляващите, след участие на Анжела Димчева в 4 международни конференции (Загреб, Лисабон, Талин и Лондон) и множество публикации по темата беше достигнато до създаване на Кръгла маса в Министерство на културата. Преди десет дни това заседание беше водено от Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право“ в МК. Дванадесет представители на различни заинтересовани организации изразиха категорично мнение, че ще се работи в тази посока и ще бъдат изгладени противоречията между претенциите на издатели, библиотечни организации и съюзите на писателите, художниците и преводачите.
Междувременно трима представители на Съюза на българските писатели бяха поканени за международен семинар в Прага (от 10 до 12 октомври 2022) по темата за разширяване на мрежата на държавите, които признават PLR, притежават Център на родната литература и изплащат компенсационни възнаграждения на авторите. Общо 53 държави в света признават това право и са го въвели в законодателството си. От тях 35 държави са създали колективен орган за управление на информацията, който се финансира на държавно ниво и редовно изплаща компенсации на авторите си. По този начин те стимулират писателите да пишат на роден език, за да не изгуби Европа националните си езици и след 100 години да стигнем до печална ситуация, когато авторите ще създават творби само на английски език.
На семинара участваха представители от Чехия, Румъния, България, Финландия, Нидерландия и Норвегия. Събитието беше организирано от Съюза на чешките писатели с финансовата подкрепа на норвежката асоциация на писателите NFFO, ръководена от Тронд Андреасън – дългогодишен радетел за защита на авторските права по света.
Българските участници бяха Боян Ангелов – председател на СБП, Атанас Звездинов – член на УС на СБП, и Анжела Димчева. Те изслушаха актуалната информация от докладчиците и бяха впечатлени, че само за няколко години Чехия е постигнала значим напредък и вече разпределя годишно 1 милион евро между правоносителите – писатели, съставители, дизайнери, визуални артисти, музикални изпълнители и продуценти, въпреки опозицията на издателските организации. От показаните графики се вижда, че в Дания към 2021 г. фондът PLR разпределя 25.8 милиона евро, в Норвегия към 2021 г. – 12.8 милиона евро, в Швеция – 17.8 милиона евро, във Финландия – 14.2 милиона евро. Скандинавските страни са и първопроходници в тази дейност, много преди да съществува директивата на ЕС. Още в средата на 20. век (1946 – Дания, 1947 – Норвегия) тези загрижени за културите си народи са осъзнали, че езикът и писменото слово са в основата на националната идентичност и са започнали финансирането на писателския труд. Защото там потребителите обичат библиотеките си и ги посещават редовно. И както е видно, ако заемането е безплатно за тях, то държавата се ангажира да компенсира авторите. Защото библиотеките съществуват заради писателите и техните книги. „Ние като автори сме важни в обществото. Ние пишем, изказваме мнения, създаваме поезия, романи и документални книги… Държим в ръцете си историческите хроники. Надявам се, че все повече страни и автори ще осъзнаят, че вдъхновението и писането са в основа на духа на всяка нация. Ние трябва да разговаряме с министрите на културата в страните си, за да се реализира на практика уважението към писателския труд“ – каза Тронд Андреасън.
В дебатите и възможните схеми за прилагане на директивата се включиха: Андрей Липар, Итка Брет Сърбова, Мартин Стенцел и Анна Стичкова (Чехия), Ариен Полман (Нидерландия), Йорген Лоренцен и Арни Вестбо (Норвегия), Мари Уолгрен (Финландия), Хория Гарбеа (Румъния).
Обобщената информация за методиките, по които са създадени схемите за компенсации в 26 от страните членки на ЕС, ще бъдат докладвани от Боян Ангелов и Анжела Димчева в Дирекция „Авторско право“ на МК.