КЪМ БЪЛГАРИЯ

 

Българийо, и вчерашна, и днешна,

и утрешна Българийо – поклон!

Поклон пред тебе, майко безутешна,

въздигнала до Бога своя стон.

 

Под вечните недра на необята

за тебе сплитам слънчеви венци,

но ме боли, че ти кървѝ душата

от хищни и безродни подлеци.

 

Те тъпчат твоята велика слава

и с дива ярост ти копаят гроб,

и всичко се превръща в мътна лава,

подобна на безмилостен потоп.

 

Какво да сторя, майко безутешна,

освен да кажа в твоите беди:

Българийо и вчерашна, и днешна,

и утрешна Българийо – бъди!

 

Бъди и остани през вековете

земя, покръстена от мъдър Хан,

земя, уханна като ранно цвете

и горда като стария Балкан!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КЪМ НАРОДА

 

Сред тези баладични планини,

сред езера, раздоли и полета,

стани, народе български, стани

и промени съдбата си проклета.

 

Не чакай чужда помощ и недей

затъва в оскърбителна забрава.

Стани и с млади сили заживей

като народ, достоен за прослава.

 

И нека твоят път да заблести,

тъй както е блестял през вековете.

И нека над помръкнали мечти

да свети вечността на върховете.

 

О, върховете с горди имена

на храбри пълководци и поети.

И нека да изгряват знамена

над нови настъпления развети.

 

Надмогнал вероломства и злини,

отрекъл и заблуди, и кошмари,

стани, народе български, стани,

за да спасиш душата на България!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБРЪЩЕНИЕ

 

На жена ми Магдалина

 

И все така висок и прав

вървях по родните предели

и вярвах в моя буен нрав

и в моите високи цели.

 

Не се предавах на врази

и от вражди не се вълнувах,

но кой Поета ще спаси,

ако духът му боледува?

 

Любима, гледай, в тези дни

природата цъфти и буйства,

но идат страшни изпитни

за моите сърдечни чувства.

 

Огромни облаци бучат

и падат мълнии по мене,

но ти не се плаши – светът

не ще ме види на колене.

 

На всичко аз ще се реша,

защото ти си ми закрила

и твоята добра душа

в душата ми поражда сила.

 

 

 

 

 

 

 

С ОБИЧ

 

На дъщеря ми Марина

 

След битки, вдъхновения и драми

клонѝ към заник моят земен ден,

но съм спокоен: идва дъщеря ми

с лиричен дар, от Бога отреден.

 

Тя идва като песен недопята

с добра душа и слънчеви очи

и в „Шепотът зелен на необята“ *

благословена музика звучи.

 

И аз не се тревожа от забрава

и тъжни помисли не ми тежат,

защото зная кой ще продължава

да възвисява моя труден път.

 

И затова пред род и пред Родина

заставам замечтан и възхитен,

и шепна с обич: Вярвам на Марина,

тъй както вярвам в българския ден!

 

 

 

 

 

 

* „Шепотът зелен на необята“ – стихосбирка от Марина Матеева

 

 

 

 

 

 

 

 

СВЕТЛИНА

 

На дъщеря ми Теодора

 

Наяве и насън мечтана,

и в горолом, и в тишина,

ти се усмихна, увенчана

от белоснежна светлина.

 

Преди очите ти да зърна,

усетих горд и възроден

как твоят образ се превърна

в пленителна зора над мен.

 

И сякаш в цялата вселена

отекна топъл благослов

за твоята душа, родена

от божидарствена любов.

 

Такава винаги оставай

и в тези мрачни времена

на българския род раздавай

добра и свята светлина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЕСЕН ЗА СЕПТЕМВРИ

 

И ето ме: през времето понесен,

от многоцветни бури озарен,

усещам как у мен се ражда песен,

защото през септември съм роден!

 

Назад остават пролетите сини

и слънчевите огнени лета.

Сега над ниви, дебри и градини

танцува в бавен ритъм есента.

 

И аз на този ритъм се отдавам,

и става млад и радостен светът.

И с непреклонна воля продължавам

да крача по избрания си път.

 

А този път не е посипан с рози,

но извисен над всяка тегоба,

аз ненавиждам мрачните прогнози

и не проклинам своята съдба.

 

Дори когато облаци тъмнеят

или искрят светкавици по мен,

в душата ми вълшебни струни пеят,

защото през септември съм роден!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОЕТИЧЕН ПРИЗИВ

 

Преминавай през житни полета,

през гори, през блата и межди,

и в неволя, в печал и несрета

на съдбата си верен бъди!

 

В тоя свят озверен и бездушен,

свят от гибелни страсти скован,

ти помни, че си някому нужен

с блага дума и ласкава длан.

 

И дори да те тласкат към ада

разни сити и зли подлеци,

приеми да гориш върху клада

и не чакай словесни венци.

 

И с душа от надежда обзета,

превъзмогвай лъжи и вражди,

и в неволя, в печал и несрета

на България верен бъди!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БОТЕВЕЦ

 

Душата ти се гърчи в съсипни

и стръвни хищници по тебе вият.

И казваш сам на себе си: Помни!

За всичко си виновен ти самият!

 

Самият ти повярва на лъжи,

изречени от подли лицемери.

И цялата ти същност днес тъжи

и от ужасни помисли трепери.

 

Но твоите мечти са твоят брод

към нови неизбродени предели

и благославяш мъдрия живот,

че още имаш благородни цели.

 

Че още можеш да поемеш дъх

след всяка съдбоносна съпротива,

за да вървиш към своя Ботев връх,

към който и от гроба се отива!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ХУБАВИЯТ ДЕН

 

И аз от черни сили съм ранен,

и не една надежда в мен погина,

но с трепет чакам хубавия ден

на моята измъчена Родина.

 

Над хаос от противни пиршества,

над пепел от безпаметна разруха

ще заблести безкрайна синева

и животворен вятър ще задуха.

 

Ще зашумят бразди, бърда, гори,

от благодатен труд ще има смисъл

и хората ще станат по-добри,

тъй като Пеньо Пенев беше писал.

 

Ще стана по-добър самият аз –

такъв, какъвто бях преди години,

и ще възпявам с развълнуван глас

и древни, и съвременни светини.

 

Животът ми, от слънце озарен,

към светли висини ще ме повежда,

когато дойде хубавият Ден

като велика сбъдната надежда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕБЕСЕН ПРОГЛАС

 

Висок простор, далечен път

и топъл дъх на ранна есен

и аз вървя, изправил гръд,

от песенна любов понесен.

 

Небесен проглас ме зове

след белези от стари рани

да пиша нови стихове,

поел към нови полебрани;

 

да бъда горд и възхитен

от хора честни и достойни,

и в мойта нощ, и в моя ден

да пеят птици сладкопойни.

 

И все така, изправил гръд,

и в ранна или в късна есен

да бъда винаги на път,

от песенна любов понесен.