Иван Д.ХРИСТОВ

Антон Баев е изтъкнат съвременен поет, белетрист, литературен критик и журналист. Автор е на шест романа, девет стихосбирки, три сборника с разкази, три монографии и книга с фрагменти. Носител е на много литературни награди. Негови творби са преведени на 15 езика.

„Мария от Охрид“  / Изд. „Омофор“, 2023 / на Антон Баев е отличената през 2022 г.  книга на националния литературен конкурс за християнски роман. Този най-значим роман на писателя е започнат още през 2009 година. Книгата е писана и преосмислена повече от едно десетилетие, за да се появи една зряла и обемна белетристична творба от близо 400 страници.

Това е вълнуващ, увлекателен и четивен роман за тежката и горда съдба на Възрожденска България. Една от основните теми, художествено интерпретирана в него, е борбата за самостоятелна българска църква. Деянията и страстите български – църковни, обществени и политически, авторът нарича „новобългарско зачатие“.

„Мария от Охрид“ е исторически роман, изпълнен с много събития, свързани с българското възрожденско общество. В него епичното върви ръка за ръка с интимното и драматичното, обагрено от богатото авторово въображение. Многопластов роман, в чийто сюжет и „полифоничен език“ оживява цял век от време, от възрожденските страсти български – верски, духовни, църковни, бунтовни в една повратна епоха на падения и възходи, та чак до средата на 20. век.

Романът е композиран в тринадесет глави, предхождани от „Кратки жития на героите“ и „Вход“, а след последната глава – и на „Изход“.

Осем са централните герои: Григорий, Мария, италианецът абат Франциск, Йоан, гъркинята Ефросина, поп Стойко, Ана и Инокентий. Чрез изповедите, съдбите и преживяванията им в увлекателния разказ са разкрити църковните борби и противоречия.

Историята е разказана чрез многото „аз“ герои – една смесица от измислени персонажи и реални личности: църковни деятели, владици, фанариоти, вестникари и други, които връщат читателя към „духовното щение“, което винаги е между битието и Бога.

Съдбата и пътищата на героите в романа се пресичат с пътищата на някои от героите на Възраждането ни на историческия фон на борбата за самостоятелна българска църква, строежът на желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград; мисиите, свързани с Кукушката уния…

Мястото на действието минава през много важни за тези събития градове и села: Охрид, Преспанските села, Скопие, Битоля, Цариград, Пловдив, Стара Загора, Русе, Странджанския край.

Освен единната балканска история, романът разкрива и единния неразчленен балкански език. На този специфичен „майчин език и правоговор“, човешките истории са описани по майчиния, а Божиите – по канона. Езикът е пъстро своеобразие от българския по време на Възраждането, в който се вплитат думи и изрази от другите народи от балканския регион. Един „пълноводен“ говор, който не прави разлика между думите на детето и майката – по сходен начин в романа говорят и Инокентий, и Мария.

Писателят художествено пресъздава колоритна и запомняща се картина на живота и историческите събития на Балканите от втората половина на 19. и началото на 20. век.

Антон Баев споделя, че историческите извори, върху които стъпва сюжетът, са книгите на Христо Бръзицов: „Някога в Цариград“, „Бащин край“, „ Во Прилепа града“ и „Екзарх Йосиф“, на Тончо Жечевия труд „Българският Великден“, на „Пловдивска хроника“ и „Старите черкви в Пловдив“ на Никола Алваджиев, на вестникарските „изрезки“ от някогашните български издания.

Авторът разгръща цял „втори“ роман от преписки за исторически личности и събития, описани с езика и през призмата на литературния герой. Формата на преписката умело е вплетена в основния разказ на романа като го допълва с исторически, философски и битови детайли.

В „Мария от Охрид“ – този „най-съкровен роман“ на Антон Баев, спомените и паметта оживяват, вълнуват и носят своите нравствени послания и поуки. Това е една многолетна историческа сага, разкриваща не само трагични и драматични страници, но и интимни човешки страсти и стремления, разкрити чрез увлекателния слог на автора. На места авторовата реч звучи поетично и засилва емоционалното възприятие на текста.

„Мария от Охрид“ е книга с много значими български послания, запомнящи се персонажи, случки и събития. Затова с лекота се потапяме в нещо толкова смислено и емоционално като любовта, надеждата и всичко останало, което осмисля битието ни.

В „Изход“ авторът философски обобщава творческите си усилия и духовен подтик за написването на романа: „Всички истории разказват за любовта и смъртта, защото нищо друго не си струва да бъде запомнено. И разрухата на времето и потъналите империи, и споменът за човешките стремления винаги ще изплуват като острови в нашата памет“.

За да осъществи творческият си замисъл, писателят детайлно проучва огромен по обем фактологичен материал и исторически източници. Познава в дълбочина историческия план на действието и остава верен на житейската и художествена правда.

Романът, освен многопластовото си съдържание, белетристично майсторство и чувствено въздействие, завладява читателя и като познавателно четиво за едно отминало време, пълно с исторически промени, драматизъм и човешки страсти.

„Мария от Охрид“ на Антон Баев е роман, написан със завидно художествено майсторство и новаторски белетристичен похват. Един роман, който трябва да прочете всеки българин.