ЩЯХ ДЕ СЕ ВДИГНА  НАГОРЕ

Ако Бог ме завърне за малко към дните младежки,

ако Бог ми изхвърли далече и мислите тежки,

щях да докажа на себе си, също така на скептиците,

че мога да бъда и полет с духа и с крилата на птиците.

Ако сплетни ме раняват, обиди и гняв ме нападат,

нямаше дълго да плача, сама да се мъча и страдам.

Щях да се вдигам нагоре над всички сплетни и омрази,

без да ги слушам, защото ще зная, че Господ ме пази.

Ако любов ме докосне – прекрасна, за мене родена,

нямаше вечно да бягам, от страх да не бъда ранена.

Щях да се гмурна в играта, щях до безкрай да обичам, да грея,

защото се чупят крилата без обич и смисъла сам да живееш.

Ако Бог ми завърне младежкото време, тогава…

По други закони и точки живота си бих изживяла.

В КРЪГОВРАТА НА ПЪТЯ АСТРАЛЕН

И когато извършваме грях,

и делим, и тормозим Земята,

някой ден ще ни вдигне на прах

и ще бъдем вихрушка от вятър.

Ще копнеем за капка покой,

за да стъпим на здрава основа,

но Земята ще свири отбой

и ще търси начало отново.

Ще омеси такова тесто

с организми без кал и омрази,

да приличат досущ на Христос

и със плът, и със дух да я пазят.

Ще се върне към пъпната връв

в кръговрата на пътя астрален,

ще пулсира със ритъм и кръв

на заслужен живот натурален.

ЗДРАВЕЙ, ЛЮБОВ

Не бяхме заедно с години.

Копняла съм за теб за кой ли път!

За дланите ти, търсещи причини

да ме притиснат в топлата ти гръд.

Усети ме, преди да се покажа.

Повдигна слисан мокри рамене.

Затича се задъхано към плажа

и с ласки ме заля до колене.

Познавам твойта жизнена стихия

и твоята природна, мощна власт.

Но знам, че се превръщаш и в магия,

и ме омайваш с нежната си страст.

Дори и синята ти риза от коприна

се дипли развълнувано до връх.

Докосва ме с такава ласка фина,

че ме оставя без слова и дъх.

Здравей, любов! Прегръщам те, Атланта!

Здравей, космичен, мощен океан!

Потапям се в най-силната поанта,

на твоя стих в сърцето ми побран!

ПЕСЕНТА  НА  ЩУРЕЦА

А исках да бъда простор. Да бъда дъха на синчеца.

Да бъда и слънце, и дъжд! Песента на щуреца!

И грам не се случи от всичко, което желаех.

Живяла съм просто живота на някакъв паяк.

От нишка на нишка

прехвърлях душата си свита

и в моята собствена мрежа – сама се заплитах.

Къде съм се скитала ребром със грешния вятър?

Каквото съм правила – било е с фалшив навигатор.

Сега се смълчах

и, притисната в някакъв ъгъл –

друг управлява и моята радост, и моята мъка.

Това е.

Фитилът на нишката моя житейска пресъхва

и малко  по малко…

песента на щуреца у мене заглъхва.

В ДРУГИЯ  СВЯТ

Там, във другия свят, откъдето

не се е завърнал никой до днес,

за да разкаже нещо конкретно –

дали е наистина блян и финес?

Където във рая със ангелски птици

духът ни без тяло и форма кръжи,

дали е животът без грам политици

и никой на власт и пари не държи?

Навярно там  всяка душа преминава

през изповед, прошки, коленни молби,

и гола накрая, без име и слава –

свещица от обич – безкрайно  гори!

Защото човешката същност е наша

най-външна обвивка от кожа и слух!

Човешкото тяло е временна чаша,

в която се вмества човешкият дух.

А чашата бързо се чупи, ранява

от свойте проблеми да бъде велик!

Но горе, в простора, духът ни остава –

с  рождените мисли и ангелски лик.

МОЕТО  ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Посвещавам на внучката ми Мирея

Колко време в душата си стържа и рия –

като в огнище доскоро горяло…

Как мечтая сега в пепелта да открия –

едно поне въгленче там оцеляло.

Със  частта на страстта ми останала здрава –

и днес да разпаля плътта си наета,

за да лумне във пламък оная жарава,

с която завъртах оста на планета.

Зачервени горяха овалните бузи

на огнището здраво в моята младост,

ала силата мигом от мен се изниза

и разбра как от високо се пада.

И със воля опитах, и с дух настоявах

жарта на пещта да разпаля отново –

но, веднъж загасена, тя в прах  се стопява

и за други процеси отвъд е готова.

Но внезапно… до входа на мойто огнище –

едно мъничко въгленче в миг се разшава…

Вече го чувствам, вече го виждам,

как страстта ми и моя талант продължава.