УТЕХА

Иска ми се да ти дам утеха,

ако  сиромах си, никому потребен…

Ти не си виновен ни за овехтялата си дреха,

нито за живота си обидно беден…

Той – животът, ужким даром ни се дава,

но лихви трупат се от първия ни ден.

И не знаем кой съдбите управлява

и раздава бит проклет или благословен.

Но не богохулствай и не се сърди –

във несгодите се раждат и мечти, и песни…

Във човеци ни превръщат нашите беди –

а нечестивци ставаме с успехи, твърде лесни!

 НА СЕВЕР

И слънцето сурово жари тук –

пронизва те със острите кинжали.

Не с полъх нежен, а със повей сух

бушува вятърът, съвсем не жали…

Не те прегръща въздухът като на юг

и птичият концерт не те опиянява,

за чужда реч и песен си оставаш глух,

парчето лед в душата ти не се стопява.

Луната даже тъй крещящо свети,

на пътя не огрява бледия контур,

не ти нашепва древните завети,

планетите нанизва на опънат шнур…

Звездите ярки и студени светят

със блясъка далечен и недостижим,

напразно търсят сетивата да усетят

дъха на топлия ни юг – непрежалим!

БЕЗПРИЧИННАТА РАДОСТ

Запомнила съм от моята младост

всяко утро как ме събуждаше

съвсем безпричинната радост

и към нови мечти ме подбуждаше.

Някога тя по пътя изчезна –

лутам се в миналото да я открия,

вече малко преди да залезна –

тайната ѝ дано да разкрия…

Да намеря най-скрития смисъл

и на най-безполезните грижи,

да прозра със сърце и със мисъл

тази сила, която ни движи…

ПРИЧИННАТА РАДОСТ

Не си позволявай да губиш надежда –

беше казал бургаски поет.

Само чрез теб Бог съдбата нарежда,

всеки път само от теб е поет!

И когато във утрото бледо

светлината покоя разсейва,

си спомни, че си Божие чедо

и… че любовта те преследва.

И когато в душата тревожно

закънтява безумна боязън

пред битието нелеко и сложно –

пак помни: от любов си белязан.

И не си позволявай да губиш надежда –

намери си причина за радост,

която към щастие те повежда

и… дерзай, нито капчица жалост!