ВИТОШКА ЕСЕН
Зад облаци гръмовни контури губят, чезнат върховете
и лепкаво пълзяща простира пипалата си мъгла,
а взорът ти се лута като грешник, прокълнат от Боговете,
за да съзре пронизващия полумрака лъч от светлина…
И ето там – в безмерната далечина –
просветва избелялата небесна дреха
във тънка ивица, отрязана от синева
и те изпълва пак бленувана утеха –
по стройната снага на планината
проблясват куполите позлатени,
в отблясъка разтваря се тъмата
и… сенките прокобни са стопени!
А долу – целомъдрено неостаряла,
сляла сълзите със капките дъждовни,
сияе святата ни катедрала
и буди ни с камбаните вековни.
ноември 2022
ДЪЖД
Внезапен и потаен нощен шум
от сънните поля те връща –
от скитането по незнаен друм
в притихналата стара къща.
Чук-чук, кап-кап, дъждецът плах напява,
във строен ритъм удря по улука –
нетърпелива пролет възвестява
и сънна радост в теб бълбука.
Повива уморената душа
надеждата във бяла пелена,
тя утешена тръгва пак в нощта
в очакване на нови времена…
май 2023
ГЛАСЪТ НА ВИТОША
На Витоша гласа аз днес не чувам,
разкъсват с бяс булдозери гръдта ѝ…
За песента на птиците тъгувам
от спомена нечут на младостта ми.
По хълбока ѝ сгради се домогват –
чудовища пълзят по стръмнината.
Да ги съзрат очите ми не смогват
и взорът търси само синевата…
А върховете горди с несломима мощ
на дързостта човешка устояват –
невъзмутими, бдящи ден и нощ,
присъда мълчаливо възвестяват…
май 2023
КОГАТО СИ ТРЪГНА
на Ава
Когато си тръгна от тази земя,
какво ли да взема за другия свят –
свят, във който не ще се виня
за всеки грях таен и непризнат?
Ще взема детската топла прегръдка,
в ушите ми детският смях ще звучи,
от любовта – само мъничка глътка
от слънцето – ярки и топли лъчи.
Очите ми багри ще са попили,
и земния вкус на живота ще сещам,
ухания дивни ще са ме опили
и… ще потегля със Бог да се срещна.
юни 2023
НА ПРЪСТИ
на Аурелия
Попивам ангелския детски лик,
слушам дишането равномерно
и търся, ала не намирам стих
за бабиното щастие безмерно –
да съчинявам първата ти песен
и приказки добри да ти нашепвам,
да знам, че в спомена на твойта есен
като светулка плахо ще просветвам;
ще влизам в сънищата ти на пръсти,
картини причудливи ще рисувам,
а ти ще знаеш: баба пак се кръсти
и Господу се моли да добрувам!
юни 2023
ЕДИН ДО ДРУГ
Пътуваме един до друг неостаряващи, а остарели най-накрая,
покорни пленници сме на безплътна нежност,
със взор, потънал със надежда във безкрая,
сами сме в лодката ни, рееща се в необятната безбрежност.
Морето мъртво я повлича в дълбините
и яростният вятър във платната ѝ свисти,
и гръмотворни облаци се сливат със вълните,
пред гибелта едничка Вярата спасително шепти…
И ето – с кръв обагря хоризонта утринното зарево,
във кротък сън унасят ни спокойните води,
по заник бавно ще напуснем жизненото колело
и, слети в лъч от светлина, ще полетим към океана от звезди!
ноември 2023
БРАТЯ МОИ
Братя мои, мои сестрици –
българи с наранени души!
Кой завидя ви да бъдете птици,
че нямате бъдеще кой ви внуши?
Кой ви открадна усмивките,
кой ви превърна в несретници,
кой ви ограби реликвите –
вчерашни или днешни безчестници?
Братя мои, мои сестрици!
С благост дарете човека до вас,
събудете паметта на дедите си!
Истрията не връща своя час,
но миг да спаси душата си
дава на всеки от нас!
януари 2024
В ГЛАВОЛОМНИЯ СИ ПОЛЕТ
Ех, ден на моето рождение,
защо ли всеки път да те празнувам?
Не всеки път ми носиш просветление,
заради цифрите понякога тъгувам…
Тъгувам, ако те не ми достигат,
за да си купя щастие на килограм
или, ако зърна черната талига,
отнасяща душата ми във вечен храм.
Тъгувам за препълнената чаша,
която някак просто не допих,
и затова, че под примамлива украса
най-скъпоценната трошица не открих.
Тъгувам за несрещнатите люде,
случайно прекосили моя път;
тъгувам за любовите си луди,
избягали преди да свият своя кът…
Но не тъгувам за отминалата пролет,
която, без да помириша, съм проспал,
затуй пък в главоломния си полет
на толкова души рождени дни съм дал!
март 2024
