ОБРЪЩЕНИЕ

Хора –

да, вие,

по коритото на тротоара.

Като сив поток течете насреща ми.

Гледам лицата ви,

търся очите ви –

забързани,

неприсъстващи,

осъзнавате ли –

денят е хубав и

е д и н с т в е н .

Тази вечер

главата му ще падне

на ешафода на времето.

МРАЧНО

Старите къщи ги разрушават.

Уморените коне ги убиват.

Очите на агонизиращото куче

приличат на човешки.

А ние констатираме.

И, констатирайки, живеем.

И ни човек, ни Господ

може да помогне.

Дори сърцето, с което мислим,

че обичаме и мразим

е просто вкусна хапка.

Ах, този канибал –

Земята-майчица …

ЖЕНАТА

Посвещавам на всички жени, край които никой хетеросексуален мъж

            няма да се размине без последствия

Жената е пъзелът на света.

Късчета загадка.

Неразрешени, неразрешими.

Ще дойде Мъжът –

ще ги сглоби, стъпче, разпръсне или обърка.

Ще дойдат Деца –

ще поиграят с тях .

Всички те, един след друг,

един ден ще си тръгнат .

Ще остане Тя – като костилката

във всеки земен плод,

която никой няма да изяде.

НОВИТЕ БЪЛГАРИ

Не бяха вече същите.

Из парка сутрин

с лаещите си последователи.

Бегачи

с уши, запушени

за всичко преминаващо.

По избор, по принуда –

пътници.

Номади във виртуалния ни свят .

В реалния –

гълтачи на пари и слава,

панелни лумпени,

владетели на книжни планини,

керамични джуджета

в собствения или чужд райграс…

Но най-накрая –

разлетени

орли по българските мостове.

РАЗМИСЛИ НА ПОЕТИЧНИЯ ПРАЗНИК

Единственото, което искам,

изглежда са Думи.

Думи от значение не само за мене.

Много мостове мога да построя с тях!

Защото „не само за мене“

е хубав материал за градене .

Аз, обаче,  все нещо друго избирам.

Аз съм строителят

и архитектът

на Моите думи.

Аз съм техният обитател.

И не търся общото им значение.

Не заемам и не споделям,

както не заемам

.или  споделям живота.

Сама съм на моста.

Чакам и се надявам

малцина приятели

да преминат.