МАНАСТИРЪТ „СВ. ГЕОРГИ“
с. Белащица
Гергьовден е! И манастирът свети
от мислите на своите светци.
Войниците на Самуил са слепи,
но те изграждат твоите стени.
Не тъмнината през деня ги мъчи,
а споменът за родния им дом;
за Охридското езеро с дъха си,
пред новия, божествен небосклон.
И селото се ражда с този корен,
с девойките от близките села.
Беласица възкръсва като спомен,
за да остави своята следа.
И моят род оттук е произлязъл,
навярно затова е горд и жив.
Гергьовден е! Сега стоя на прага
пред старите отключени врати.
МОЛИТВА ЗА СЛЪНЦЕ
Отново се събуждам от лъчите ти.
Молитвата ми вече се е сбъднала.
Събрах във шепи падащи звезди
и силно със луната се прегърнах.
И знам, че ще е слънчев този ден,
и знам, че ще е влюбено в очите ми.
Усмихва се и, може би смутен,
светът чрез моя поглед ще наднича.
Помолих се за мир и доброта,
посях целувка в цветето на двора
и с много обич моите слова
дарих, чрез нея искам да говоря.
ОТ КОРЕН ДО КРИЛО
Дървото ме спаси със свойта сила,
когато ме събуждаше с листата си.
Гнездо на любовта си там съм свила,
от корена му пия свободата си.
И птиците, накацали по клоните,
с крилете си ми дават още вяра,
от вятъра понякога подгонени,
отлитат, но за мене са подарък.
От корен до крило ще оцелея
във родния ми дом и на децата ми,
баща ми е зазидал свойта смелост
и аз ще я предам оттам нататък.
КАЛОФЕРСКИ ДАНТЕЛИ
Когато баба плетеше дантели,
целият свят се смиряваше,
нейната нежност с нишка доверие
чрез ръцете ѝ оживяваше.
Всяко листенце трептеше чрез пръстите,
всяко цвете разцъфваше пак;
беше толкова тайнствено и възкръсващо,
сякаш в лятото падаше сняг.
Побеляваше стаята от дантелите
като цъфнали вишни навън,
а тя тихо на себе си пееше –
все едно, че се случва насън.