МАНОЛ МАНОЛОВ
(15 август 1952 – 13 май 2019)
ТРИ СОНЕТА
На Георги Йочев
Каквото и да кажа за Бургас,
не мога да не спомена морето
и онзи бриз над покривите, дето
минава все в един и същи час.
И лятото – препълнено със страст;
и въздуха, натегнал от греховност;
и гларусите с металичен глас,
прелитащи над градския часовник.
Бургаска вечност… Утре някой друг
ще крачи през площадната и врява;
а мене няма да ме има тук
и кротко ще почивам във забрава.
Ще се превърна във вода и сол.
Но днес съм още жив и цял… Манол.
* * *
Изтича времето, Никола,
за твоя татко отредено.
Душата где ли ще се дене,
напусне ли плътта ми болна.
Дали ще мрази и обича
постарому Бог само знае.
За нея е приготвен раят,
но все земята я привлича.
Уж иска да остави диря,
а трайното я отегчава;
и сред човешката гълчава
каквото търси – не намира.
Между небето и земята
разкъсана кърви душата.
* * *
На Е. Т.
Колко зими съм посрещнал?
Сто ли, двеста ли – не помня.
Влача по земята грешна
самотата си огромна.
Колко пъти ме подмина
и добрият самарянин;
още греят с цвят рубинен
непревързаните рани.
Никой днес не ще да знае
как е вярното ми име.
Нямам нищо и това е
всичкото, което имам.
И без капчица тревога
на света ще кажа – сбогом.
ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС
Догдето стига погледът –
грамади от бетон, решетки
върху прозорците на първите етажи.
Повяхнали жени
надничат зад пердетата;
подпийнали мъже
се търсят с гласове одрезгавели;
децата пък без време са пораснали.
Такава сивота лежи наоколо, че
и сто слънца да грейнат,
пак няма да я пръснат.
Едничка мисълта за твойте стъпки,
безшумно прекосяващи пейзажа,
отново и отново ще ме връща тука.
СОКРАТ
Само знам, че нищичко не зная,
но каквото знам, го знам добре.
Ето ме сега – стоя пред края.
Всичко е решено – ще се мре.
Болест нелечима е животът;
няма как да оздравееш жив.
И венецът лавров и хомотът
са едно и също – куп лъжи.
Тъмничарят вече ми подава
чашата с отрова – сбогом свят!
Дишането спира; продължава
вечната легенда за Сократ.
ВЯРНОСТ
На Емил и на Борислав
Приятелите ми, които
напуснаха греховната земя,
бяха до един несретници.
И живите /о, Боже, бди над тях/
са същите… Аз мога ли да съм различен?
И да не е подло, неприлично ще е…
