search
top

МАНОЛ МАНОЛОВ/ Стихове

МАНОЛ МАНОЛОВ

(15 август 1952 – 13 май 2019)

 

 

 

ТРИ СОНЕТА

 

На Георги Йочев

 

 

Каквото и да кажа за Бургас,

не мога да не спомена морето

и онзи бриз над покривите, дето

минава все в един и същи час.

И лятото – препълнено със страст;

и въздуха, натегнал от греховност;

и гларусите с металичен глас,

прелитащи над градския часовник.

Бургаска вечност… Утре някой друг

ще крачи през площадната и врява;

а мене няма да ме има тук

и кротко ще почивам във забрава.

 

Ще се превърна във вода и сол.

Но днес съм още жив и цял… Манол.

 

 

 

* * *

 

Изтича времето, Никола,

за твоя татко отредено.

Душата где ли ще се дене,

напусне ли плътта ми болна.

Дали ще мрази и обича

постарому Бог само знае.

За нея е приготвен раят,

но все земята я привлича.

 

Уж иска да остави диря,

а трайното я отегчава;

и сред човешката гълчава

каквото търси – не намира.

 

 

Между небето и земята

разкъсана кърви душата.

 

 

 

 

 

* * *

 

 

 

На Е. Т.

 

 

 

Колко зими съм посрещнал?

Сто ли, двеста ли – не помня.

Влача по земята грешна

самотата си огромна.

Колко пъти ме подмина

и добрият самарянин;

още греят с цвят рубинен

непревързаните рани.

Никой днес не ще да знае

как е вярното ми име.

Нямам нищо и това е

всичкото, което имам.

 

И без капчица тревога

на света ще кажа – сбогом.

 

 

 

 

 

ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС

 

 

 

Догдето стига погледът –

грамади от бетон, решетки

върху прозорците на първите етажи.

Повяхнали жени

надничат зад пердетата;

подпийнали мъже

се търсят с гласове одрезгавели;

децата пък без време са пораснали.

 

Такава сивота лежи наоколо, че

и сто слънца да грейнат,

пак няма да я пръснат.

 

Едничка мисълта за твойте стъпки,

безшумно прекосяващи пейзажа,

отново и отново ще ме връща тука.

 

 

 

 

 

СОКРАТ

 

Само знам, че нищичко не зная,

но каквото знам, го знам добре.

Ето ме сега – стоя пред края.

Всичко е решено – ще се мре.

 

Болест нелечима е животът;

няма как да оздравееш жив.

И венецът лавров и хомотът

са едно и също – куп лъжи.

 

Тъмничарят вече ми подава

чашата с отрова – сбогом свят!

Дишането спира; продължава

вечната легенда за Сократ.

 

 

 

 

ВЯРНОСТ

 

 

На Емил и на Борислав

 

Приятелите ми, които

напуснаха греховната земя,

бяха до един несретници.

 

И живите /о, Боже, бди над тях/

са същите… Аз мога ли да съм различен?

И да не е подло, неприлично ще е…

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top