Магда /Магдалена/ Борисова е родена на 14.11.1978 г. в град Велико Търново. Завършва биологична паралелка в Природо-математическата гимназия. Магистър е по право със следдипломна квалификация Криминология от СУ „Св. Кл. Охридски“. Работи като юрисконсулт, председател на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и 3 години е заместник кмет на Община Златарица. От 2008 е общински съветник при Община Елена. От 2011 до 2015 е заместник-председател на общински съвет Елена. В периода 2010-2020 e съдебен заседател към Еленски районен съд. Пише хайку и разкази от ученическите си години. Има публикации в местни, национални и международни списания и вестници. Издадени са три нейни сборника с детски пиеси и два с пиеси за възрастни. Автор е на три съвременни приключенски романа – „Тайната на кулата”, „Тайната на Вълчан” и „Тайната на паяка”. Носител на много литературни награди. Има над десет пиеси, получили театрална реализация.

През 2023 излиза първата ѝ детска книга „Живи дрехи“, на която тя е и илюстратор. Книгата е финансирана по програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата. В началото на 2024 г. излезе втора нейна книга със заглавие  „Как принцеса Магда защити своя замък“.

Четири пиеси на Магда Борисова са поставени на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ

Веднъж годишно бившите съученици Иван, Дечко и Слави се срещаха в едно кокетно кръчме в центъра да си поспомнят миналото, да поговорят за жени, да хапнат, пийнат и да побистрят политиката. От година на година все по-рядко си разказваха вицове и говореха за жени, а разговорите им за живота ставаха все по-песимистични.

Иван изказа любимата си теория на ставане от масата:

-Всичко е така объркано у нас, защото по начало не трябваше тук да бъде основана държавата.

– А къде според вас трябваше, брат? – попита Дечо.

– Бах ли?! Няма значение къде. Имам си теория: ако хан Аспарух беше основал държавата ни на мястото на Испания или Германия, щеше да е друго и българите щяхме да сме съвсем други. Ама, мамка им мързеливи прабългари – вместо да пояздят още месец-два-три, година ако трябва, да стигнат до сърцето на Европа, което по това време е било  рехаво заселено и там културно  да се установят – те преминали Дунава и айде: „Тука ще бъде! Така рекох!” Щото по тези земи видели някоя друга цомбеста славянка, пийнали от тракийското вино и решили, че това е раят. Да ама после тринайсет века потомците им се мъчат – от война във война, от едно владичество на друго присъствие. И за к`во – за педя земя.

Дечко се възхити:

– Готино! Тогава щяхме да се родим европейци и нямаше да трябва децата ни да емигрират никъде. Ей, не го бях мислил от тази позиция.

– По-добре прабългарите да бяха отишли някъде по на юг – предложи Слави. – Тогава ревматизмът нямаше да ме мъчи. И нямаше зимно време да се охарчваме за отопление.

Иван отвори вратата и я задържа, за да излязат приятелите му. После ги последва. Озовали се веднъж на улицата, в първия момент тримата не обърнаха внимание на променената обстановка, но след няколко крачки спряха и се огледаха стреснати.

• Къде сме? Това не е улицата, по която дойдохме.
• Да не сме излезли от задния вход? И баси каква жега е станало!
• Кръчмата има само един. А изчезнала е! Аз… не разбирам! Просто отворих вратата… – Иван се примига два пъти и се почеса където не го сърбеше. – Пичове, ние сме в непознат град. Доста чист и красив, бих добавил.

– Минали сме през ч-ч-червеева дупка и сме се озовали в друго измерение. –Дечо веднага намери обяснение. – Страхотно! Просто страхотно!

– Глупости! Няма чеерви дупки – те  са измишльотина.

– Не са. Наистина съществуват! Нали видя? Те огъват пространствено- времевият континуум и така позволяват пътуване в пространството. Още Айнщайн ги е предвидил.

– Там има полицай. Да го спрем, да го попитаме как да стигнем до главната. Просто сме се загубили. Не че пихме много…

Когато полицаят ги изслуша, поиска документите им за проверка и възкликна:

– В името на Тангра! И Вие идвате от отвъд.

– Моля?!

–От онази другата България.

– Че колко Бъргарии има?- изуми се Дечо.

– Две – тази и вашата. Съществуват паралелно и независимо една от друга. Историята ни е вървяла като една река до 680-та, после реалността се е разделила на две успоредни. Една нощ хан Аспарух се е двоумял на къде да поведе хората си. Помолил се на Бог и Бог създал два паралелни свята, така че и двете желания на хана се сбъднали. Тук, в нашата реалност, през 685 хората на хан Аспарух стигат до бреговете на Червено море и тук основават държавата. С времето сме заели целия полуостров. За това се казва Български полуостров. България на две морета и един океан.

–Ти да видиш! – цъкна Иван. – Значи за това е такава жега.

– Често ли идват тук от нашите? – поинтересува се Слави.

– Е, че идват идват – идват, но повечето си тръгват.

– От тук?! Защо?

– Нали разбирате – носталгия.

– Не разбирам.

–А аз разбирам. Веднъж и аз идвах у вас.

– И – хареса ли ви?

– Много! Прекрасни спомени имам. Там имате райска природа. Големи красоти: езера, водопади, гори, поля. Там за първи и последен път пих вино и ракия, ядох шопска салата, сланинка и бабек. И хубави хора имате: пях в една кръчма с едни непознати, а после заедно плакахме, не помня за какво точно. По изгрев се къпахме голи в морето, а валеше като из ведро. Сутринта сърбахме мълчаливо шкембе чорба и гледахме мрачно дъжда. Много хубаво беше всичко! Невероятно! Просто фантазия!

– Щом толкова ти е харесало, защо се върна тук? – поинтересува се Дечо.

– Защото реших да се правя на културен. Отворих една врата и вместо в мъжката тоалетна се озовах отново тук. Обаче, хора, честно да ви кажа: не съжалявам за което.

Беше ми приятно да си говорим, но ще тръгвам. Тези дни в службата е много непечено покрай посещението на английската кралица.

–Тук? Английската кралица? Ти да видиш! – Иван продължаваше да си диви.

– О, да! Старата дама идва да измоли от нас нов заем за техния остров и отпадане на работните визи за британските граждани за България. И този път се споразумяха с Хана. И сега тука ще ни напъплят англичани.

–Хана? Кой?

–Как кой – нашият Аспарух Четиринайсети. Тангра да го закриля десет хиляди години!

–А-а-а-аспарух ли?

–Вярно вие идвате от другата България и не знаете историята на нашата. Тук държавата още се управлява от ханове от рода Дуло

–А имате ли парламент, депутати, министри?- полюбопитствува Слави.

Полицаят се засмя:

–Нямаме! Ние сме прекалено богати и задоволени, за да си играем на политици – това са забавления за бедните държави. Вижте, наблизо има пазар, там има книжарница. Съветвам ви да си купите атлас и учебник по история. Някои неща тук са различни, но сега нямам време да ви обяснявам всичко. Имаме много плюсове – безплатно здравеопазване, повишаване на пенсиите всеки месец, нулеви данъци, нулева безработност. Впрочем не е нужно да работите, ако не желаете. Държавата дава достатъчно на всеки гражданин средства, като дивиденти от продажбата на петрол и скъпоценни камъни, за да живее спокойно и без да работи. Но имаме и някой рестрикции. Най-много ще ви липсва алкохолът. Тук е строго забранен.

–Как така?! А виното? – подскочи като опарен Иван.

– И то.

–А бирата? – с тънка надежда попита.

– Абсолютно всичко. Доживотен затвор, ако си произвеждаш какъвто и да е алкохол. Ако продаваш – наказанието е смърт.

–Е, що за дивотия? – избухна в справедливо негодувание нашенецът.- Вие направо сте си таковали мамата! Що за мазохисти сте, бе хора? Не ви разбирам.

– И свинско не ядем. За което аз лично повече съжалявам. Помня колко ми се услади сланинката у вашата България.

–Аз имам тука едно парче. Ето брат – вземи!

– Много благодаря! Вземи тази банкнота.

– Няма нужда! Я, десет хиляди лева?!

–Има!

-Абе няма брат!

–Има нужда – не ми е позволено да приемам подаръци. Като вземеш парите срещу сланината, няма да е подкуп.

–Ама аз не те подкупвам, брат.

–Всеки подарък на служител се приема за подкуп, а за това тук наказват със смърт.

–Леле!

–Да. Законите ни са строги и се спазват. Имаме нулева престъпност за това.

– Да нямате хиперинфлация, че такива големи копюри имате?- поинтересува се Дечо. – С тази банкнота може ли да си купиш поне баничка с боза?

– Но моля ви! Българският лев има златно покритие и е сред най-стабилните валути. Вярно тези дни английската лира малко се повиши и вече върви 10 към едно.

– Ай стига, бе! Една лира струва десет лева?!

–Абсурд! Един лев се търгува срещу десет лири, както казах курсът им се вдигна доста-уточни полицаят от което нашенците съвсем ахнаха и го затрупаха с нови въпроси:

– Верно ли, пич?

-Ами щатският долар?

– Не знам такава валута.  Вижте, наблизо има пазар. Купете си от там учебници и ще научите каквото ви трябва. Айде, със здраве!

Първи се окопити Слави. Взе парите от ръката на Иван и обяви:

– Дай банкнота! Аз ще отида до пазара!

– Хора, не разбирате ли защо попаднахме тук? Защото си го пожелахме – каза замислено Иван.

–Да си го бях пожелала по-рано – отвърна Дечо. – Тук е рай!  Вижте, от топлото ставите ми се раздвижиха. Дядо Дечко може да танцува като младо момче. Опа! За къде да бързаме толкова! Да поостанем малко – да видим как ще тръгнат нещата.

Слави се върна скоро, доста умислен и подхвана:

– Хора, ние сме в някаква кочина! Светът е тотално променен. Световната цивилизация е прецакана заради нас – българите.

– Какво искаш да кажеш? – кротко попита Дечо. – Виж, отново мога да клякам!

– Това е картата на Европа. Виждате ли – няма нито една от държавите, които познаваме. Цяла Европа е една огромна арабска държава, населена от множество племена, които още живеят на ниво битово-общинен строй и изповядват ислям. Понеже ние, българите, сме били тук през 718 година, когато арабите обсаждат Константинопол, хан Тервел не им се притичва на помощ и Константинопол пада. Юстинян Втори е убит, както и повечето християнско население. В следващите сто години арабите превземат цяла Европа. Християнството изчезва като религия. Българите сме още езичници и се кланяме на Тангра. Америка не е открита от Колумб, а от китайците – и сега те я владеят. България е една от най-богатите страни в света, но светът не е същият. Ренесансът не се е състоял. Няма Рембранд, Да Винчи, Микеланджело, няма Шекспир, Стайнбек, Марк Твен… Не е измислен още футбола, няма Олипиада, нито Фомула 1. Братята Райт още не са полетели с първия си самолет. Няма кино и телевизия.  Не съществува Рим, нито Ватикана.

Слави разлисти друга книга. Неприятните изненади продължаваха:

– Българска литература. Леле! Няма ги нашите национални герои Ботев и Левски, защото никога не сме били под турско. А Владимир Димитров Майстора рисува момичетата на фона на палми и камили. Панчо Владигеров е написал Рапсодия Оазис.

Дечо оставаше несломим. Готварските книги бяха обнадеждаващи и той с радост съобщи:

-Националната ни кухня си е почти същата: сърмички, мусакичка, пълнени чушки. Само че всичко е с агнешко вместо свинско. Както казва внука ми: Това е суперско. Ще се живее тук!

Слави посърваше все повече и повече, дори започна да заича:

– Н-н-науката е поне с-с-сто години назад. К-к-компютрите още не са измислени, защото Джон Атанасов никога не отива в САЩ. А водещите университети в света, сега се намират в Китай и Япония. Хубавото е, че в тази версия на света няма атомна бомба, за сега.  Я, вижте – пак българин е изобретил чушкопека. Някой си Камбев.

– Поне едно нещо де е непроменено. – Тихо, почти като въздишка каза Иван.

–Явно и тук се прави лютеница – с радост констатира и Дечо примляска.

–Разбирате ли? Всичко се е претакавало, защото не сме били там, където е трябвало да бъдем.

–Сега разбрах! Като преместиш една фигурка от световната карта и всичко се променя – философски обобщи Иван – Има причина за всичко. Както за отделните хора, така и за народите – всички са там където трябва да бъдат в даден момент. Каква е причината – не е съдено на простосмъртните да знаем. Сега излиза, че ние българите сме спасили света. Ти да видиш! Ожаднях! Сега да имаше по гълток. Момчета, трябва да се върнем в нашата версия.

– Непременно! – рязко потвърди Слави.

– Но тук охолно си живеят хората. Можем и ние да опитаме- плахо додаде.

– Ако трябва – ще се върнем. Ако не трябва- няма. –продължи с философския си уклон Иван.

– Аз не искам. Дядо ви Дечо тук е щастлив. Чухте нали, че ще имам безплатни лекарства и повишаване на пенсията всеки месец. Няма зима, няма артрит. Не – не мърдам от тук! Вие ходете дето искате!

– Трябва да намерим вратата! Час по-скоро! – Слави започваше да става все по-неспокоен.

– Ще се върнем. Само споко братче.

– Не те  разбирам Ванка, как може да си толкова спокоен?

– Е к`во – да взема да се тръшкам ли? Това ще помогне ли?

– Твърде стар съм да започвам тук всичко отначало и твърде млад просто да си доживявам дните. Трябва да се върнем!

– Аз оставам тук!- категорично заяви Дечо.

На другата сутрин Иван и Слави се събудиха в болницата. Обясниха им, че едвам са ги спасили от натравяне с метилов алкохол. Техният приятел Дечо, обаче, не е извадил техния късмет.

И двамата знаеха, че той е на по-добро място…