Магдалена БОЯДЖИЕВА – КОЙЧЕВА е родена в Ямбол. Тя е художник, поет и преводач. От две десетилетия живее и работи в Испания като преподавател по изобразително изкуство в Испанско държавно училище. Има три издадени стихосбирки, илюстрирани от нея, и десет самостоятелни изложби в България, Германия и Испания. Стихосбирката ѝ „Извън циферблата“ е притежание на Музея на Салвадор Дали в Сейнт Питерсбърг, САЩ и е част от библиотеката към музея. Член е на Съюза на българските художници и на Асоциацията на испанските художници и поети в област Марина Алта / Аликанте. Нейни стихове и картини са публикувани в много поетични списания и антологии в България и чужбина.
***
ИСПАНИЯ е ревнива.
Мургава е нощта.
Луната изпива до дъно
горчивата самота.
Испания – сладка отрова,
ухаещи в мрака звезди.
Нощем цъфтят портокали,
а луната кървѝ.
СКУЛПТУРА, ИЗСЕЧЕНА В СТИХ
На баща ми – скулпторът
Димо Бояджиев
Когато се стремиш към любовта, но не успяваш
дори върха на пръстите ѝ да достигнеш,
когато те изгаря собственото ти желание да я познаеш
по-силно от докосване на пламък,
преди да се превърнеш в пепел, ме сънувай,
тъй както скулпторът сънува своя камък,
в мига, преди да го събуди
от неподвижната му цялост.
Сънувай огнени пространства,
в които камъкът е още лава,
а динозаврите копнеят за любов,
за да родят една змия за Рая…
Под пръстите му той ще се пробуди
и ще се влюби във ръката със длетото.
Тогава си спомни за мен
и ме изваяй в стих с перото.
РИЦАР НА ВРЕМЕТО
Облечен в костюм на самотен човек,
облегнат на бара застанал бе той,
в броня от спомени – стар Дон Кихот
отпиващ на глътки от своя живот.
Познах го веднага – търсеше мен,
една Дулцинея, попаднала в плен.
Рицар на времето с дух на поет,
търсещ ме в двайсет и първи век.
Рицар забързан, рицар без шлем,
Рицар говорещ по джиесем,
Рицар воюващ със себе си днес
в гигантската мрежа по интернет.
О, мой нещастен, стар Дон Кихот,
как ме намери в този живот!?
Ти мой самотен, рицарю клет,
отдавна те чакам в този куплет.
ВРАТА
Тази врата е към свят,
водещ в съседната стая.
Стените са от вода –
рибите са представа.
Птиците са корали
в море от сонети,
а небето е пълно
с летящи поети.
* * *
Нищо върху нищо –
облачен баланс.
Вертикално – вятър.
Водоравно – длан.
Това съм аз –
или пък част от мен –
без теб
и без луна
без думи,
за които да се грижа.
Безцветна и безкръвна тишина
виси отвесно над града
като воал от стъклена мъгла.
Заключена в кутията за нощ,
напразно се опитвам да заспя –
на крачка от триъгълния час.
В една такава нощ … ела.