Магдалена БОЯДЖИЕВА – КОЙЧЕВА  е родена в Ямбол. Тя е художник, поет и преводач. От две десетилетия  живее  и  работи в Испания като преподавател по изобразително изкуство в Испанско държавно училище. Има три издадени стихосбирки, илюстрирани от нея, и десет самостоятелни изложби в България, Германия и Испания.  Стихосбирката ѝ „Извън циферблата“ е притежание на Музея на Салвадор Дали в Сейнт Питерсбърг, САЩ и е част от библиотеката към музея. Член е  на Съюза на българските художници и на  Асоциацията на испанските художници и поети в област Марина Алта / Аликанте. Нейни стихове и картини са публикувани в много поетични списания и антологии в България и чужбина.

 

 

 

 

 

***

 

ИСПАНИЯ е ревнива.

Мургава е нощта.

Луната изпива до дъно

горчивата самота.

 

Испания – сладка отрова,

ухаещи в мрака звезди.

Нощем цъфтят портокали,

а луната кървѝ.

 

 

 

 

 

СКУЛПТУРА, ИЗСЕЧЕНА В СТИХ

 

На баща ми – скулпторът

                                   Димо Бояджиев

 

Когато се стремиш към любовта, но не успяваш

дори върха на пръстите ѝ да достигнеш,

когато те изгаря собственото ти желание да я познаеш

по-силно от докосване на пламък,

 

преди да се превърнеш в пепел, ме сънувай,

тъй както скулпторът сънува своя камък,

в мига, преди да го събуди

от неподвижната му цялост.

 

Сънувай огнени пространства,

в които камъкът е още лава,

а динозаврите копнеят за любов,

за да родят една змия за Рая…

 

Под пръстите му той ще се пробуди

и ще се влюби във ръката със длетото.

Тогава си спомни за мен

и ме изваяй в стих с перото.

 

 

 

 

 

 

 

РИЦАР НА ВРЕМЕТО

 

Облечен в костюм на самотен човек,

облегнат на бара застанал бе той,

в броня от спомени – стар Дон Кихот

отпиващ на глътки от своя живот.

 

Познах го веднага – търсеше мен,

една Дулцинея, попаднала в плен.

Рицар на времето с дух на поет,

търсещ ме в двайсет и първи век.

 

Рицар забързан, рицар без шлем,

Рицар говорещ по джиесем,

Рицар воюващ със себе си днес

в гигантската мрежа по интернет.

 

О, мой нещастен, стар Дон Кихот,

как ме намери в този живот!?

Ти мой самотен, рицарю клет,

отдавна те чакам в този куплет.

 

 

 

 

ВРАТА

 

Тази врата е към свят,

водещ в съседната стая.

Стените са от вода –

рибите са представа.

 

Птиците са корали

в море от сонети,

а небето е пълно

с летящи поети.

 

 

 

 

 

 

* * *

 

Нищо върху нищо –

облачен баланс.

Вертикално – вятър.

Водоравно – длан.

Това съм аз –

или пък част от мен –

без теб

и без луна

без думи,

за които да се грижа.

Безцветна и безкръвна тишина

виси отвесно над града

като воал от стъклена мъгла.

Заключена в кутията за нощ,

напразно се опитвам да заспя –

на крачка от триъгълния час.

В една такава нощ …  ела.