Людмил Христов Попов – Работил е в издателства и културни институции в София. Стихотворенията му са помествани в сп. „Пламък”, алманах „Тракия”, „Мост”, периодични издания, четени са по Радио Пловдив и Радио София програма Хоризонт. Редактор в издателство „Зеница”, издава седмичниците „Земеделски вестник” и „Достойнство”. Продължава да пише стихове и разкази. Автор е на книгата „Цигански разкази”, на стихосбирките „Калъфка”, „Отстранени системи”, „Гневът на буквите”, „Препитание на мозъка”. Написал е над сто стихотворения за деца; стихотворения за всички български градове; за българските манастири. Под печат е книгата му „Пловдивски разкази”. Създава група за запазване на женския род в българския език и за чисти и традиционни български езикови форми. Продуцент и водещ от 2014 г. на телевизионното предаване за български език и литература „Глагорец” в Пловдивска телевизия Тракия. Отличен е с литературни награди – за хумористичен разказ „Каунь”, Хасково (2009 и 2010); „Голямата Славейкова награда’ 2011″ в Трявна; Бронзов ирелевант на националния литературен конкурс „Ирелевант’ 2011″ в София, втора награда за разказ на националния литературен конкурс „Н. Й. Вапцаров” – Благоевград` 2016г., специална награда за есе в конкурс „Небесни меридиани”-2018 г. и други.
Член е на Съюза на журналистите и Съюза на българските писателите.
ЛЮДМИЛ ПОПОВ
МРЕЖАТА НА ДУМИТЕ
На Благовеста Касабова
Че отмъквам тези знаци
в мрежата на думите
моля ще простите ли
Имате ли авторското право над очите ми
Имате ли авторското право над душата ми
То – сърцето – остави самотния ловец на трепети
Нищичко не може никой да докосне
В мрежата на думите отвличам белези
щото само тя крадец на мисли е
и на знаци в равнините на узнатото.
СПАСИТЕЛНАТА ЛОДКА
Ето пак ще писне папагалът
хай да ги спасим
хай да ги спасим
Ама те къде са
и дали са във опасност
Моля дайте ни опасност
А дали е лодката окалафатена
и дали вода ще има
тъй че да доплуват до спасение
Дайте само таз опасност
ние ще я видим веднагà
Ние сме на мостика тъй много капитани
и на мачтата моряци сме във коша
до небето и на края на тревогата
Малки тънки сенки
ни изпращат свойта светлина
докато морето не пресъхне
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА
Колелото на живота
не е смазвано от векове
затова ужасно скърца
но какво да прави
като го зареждат със живот
с музика от горделивци
с вик на самодоволни курви
и неосъзнали се поети
с напикана слава
И така зловещо се върти
че не можеш да се покачиш
и да слезеш във движение
И почивка няма
щото даже да се счупи колесарникът
или да оттеглим пълномощията на Коларя
колелото пак ще се върти
че дори и да не знаят туй ацтеките…
Пролет лято есен зима
ден и нощ…
ДУМИ
Думите са на света, взел съм ги назаем –
само мислите и образите са мои и на електронния носител
Смисълът на думите не е във самите думи
не е в орфографията или в пиктограмите
смисълът е мисъл без значение от изхода
там стоят и питат вòйните на истината:
Какъв е смисълът на твойте думи?
Те не са такива квито ги бърборят
думите са съществата дето ний донасяме във мозъка
а къде е по-значимо да ги пипнеш
– задник и гърди и мънички зверчета с лапички
значи пипаш и достигаш смисъла
затова го търсят зверовете.
С лапички опипваме земята – тя е кръгла
казват думите
но на пипане изглежда плоска и любима
С думите опипваме – как е мозъкът на място ли е?
Може да се пипа и с рисунки
както и със танци в огъня и във реката
и с усещането че светът е във сърцето ти
и със дългите отблясъци на пламъка
във вечерната почивка на овчарите
и със трепета на струната и устните
дето се полагат във веригата на смисъла.
Тъй че няма думи – има знаци на усещането.
БЕЗ ВЯТЪР
Няма да е плуване без вятър
че платната на ладията увисват
без надежда вятър да пристигне
те отдавна са отвикнали от вятъра
и представа нямат за спасение
взират се човеци търсят нещо
и не виждат и не чуват
как долитат сенки
как подмина вятърът с презрение
този скрап и тез тела накладени по лодката
СВЕТЛИНА ЗАД ТАРАБАТА
Стискам в шепи светлината
“Светлината не е заек да избяга” казват
Няма да избяга няма да избяга…
Ей – побегна бе
Ха сега гони я
Виж късмет – спря се във една картина
Ти-и-ихичко се приближавам
ей така на пръсти въпреки че тя не чува
вижда като бяла котка
но-о сега се кипри в суетата
и мълчи седи кат нарисувана
Ти видя ли как блестят листата
щом зад тях е светлината
Тя ги преброява лист по лист
и отива зад тарабата
Светят летвите – клавиши на пиано
бягат блясъците – вятър са
зрят ги светлината и животът
Общо взето от живота не се стряскам
Ще те видя светлина – ще те пипна
даже да избягаш от картините
Вече се научих да те търся
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО
Карагьозчиите се щурат из сборището
да покажат кат тече спектакълът на вечността
А онези си мълчат и наблюдават
Може от небето да са паднали
може от земята да изникнат
за свидетелство на времето желязото ръждясва
всичките яйца си счупиха главите в бъдещето
пилетата крокодилчета и хората
плъзнаха в небето в океана
и на сушата
Те са бъдеще и минало
и по-нататък
НА ПАНИХИДА ЗА МИТКО КИРОВ
Днес е рожден ден на Митко с тъжен помен накрая
и съм в компания на хора важни, но недълбоки по чувство.
Те гледат вторачено и разтягат философии за безкрая,
като ни просвещават в това: “Какво е животът и какво е изкуство?”
Ако искате това-онова непременно, светнете ме, ама аз във момента,
си пия ракията отлежала, в чест на Митко и Ро,
и все ми се струват тез приказки ала-бала и някаква мента,
– ама, недей така, братче – те не знаят това и не знаят защо.
Виж, мила приятелко, не очакваш какво ще ти дойде, но знай че,
както са подредени картините и им хвърлят по едно око,
други художници с пръски и цапаници ще спечелят, макар че
на Митко ги гледат, харесват и лафове нареждат еn gros.
И ако, дай Боже, ми дойде кефът и приказка, то значи ли,
че не съм сериозен, когато приемам ласкави знаци,
та по силата на нещо природно, което ни тегли и влачи,
ме обземат безподобни, порочни и всякакви тънки мераци.
Имаше там една балерина и не знам още каква си,
която лъчеше в пространството ясни химични сигнали,
а аз ги приемах и не ме беше грижа, че ще ме емнат простаци,
а дали, все пак ще устискам на природните сили? Едва ли.
И накрай ще си кажа: “Ти кой си, момче и в ред ли си значи,
и дали обществото високо, ще те приеме като редовен?”
Щото пия си виното с балерината и май че разпускам се, братче,
и както изглежда без мярка и почит, и малко безсрамно бърборя.
СЪДБАТА
Искам да съм себе си – нищо не разбирам,
правя се на някой – е-е-е разбирам,
Правя се на Оня с който търся да се срещна.
И така така по-о-о-лекичка
тъй по малко почвам да разбирам
– никога не съм на себе си.
Камъкът търкаля се
и попада там
където мястото му е направено
там във чакащата дупка
от началото и още, още …
ЛЪЖОВЕН СВЯТ
Ако в нужда си извикал някой
той ще дойде той ще дойде
само ако си намери място в теб
иначе отива в кукувиче лято
Лятото на кукувицата е там
където са небивалите работи
чак на дъното на пресъхналото блато
Тези стръкове които виждам
са лъжовни – те стърчат така че
винаги остава зрънце от лъжата
Малко над лъжата се показват
че натруфени че накипрени
като труфки като кипри целите
във света неверен и лъжовен
който се отправя с вяра в бъдните лъжи
– На Лъжовен е светът – лъжовен
Кипри се и вярва в таласъми
УТРО
Откъдето и да го подхванеш
цялото е в кръпки видното
а нима в ума е подредено
там е хаосът невиждан
Ама той ще вземе пръчката
и ще подреди парчетата
с дрезгава ръка
в този смугъл ден
разкъсан на парчета
Който ще да вземе най-голямото
важното е да се скупчиме
Все едно му е това на утрото
НАСРЕЩЕН ВЯТЪР
Дали ще съм една и съща?
Или пък раздвоена? – попита ме момичето.
Вятърът ù отговори: „Ще видим, щом се разиграя,
дали си срещу мен, или в обратната посока,
за мен обратно, а за теб начало
и ще познаеш, щом платна надуя.”
Познава вятърът, но казва „Отнеси ги!”
Едни напред, а други срещу себе си.
Оставя знаци –
морето с дълги гребени,
пясъчни пътечки,
пулсиращи омбрели
и равнодушна лодка.
„За тебе ще се хвана да не ме отвее!“
в смях казва оцелялото момиче.
СЪДБАТА НА УДАВЕНИТЕ
Ако се удавиш ако се удавиш
първо виж защо си се удавил
За удавянето основанието има ли го
или ти не свързваш акта със съдбата
Там от облака те викна самодивата
Що не ме попита Що не ме попита
Щях да си говоря със съдбата
тя ще каже може ли да се удавиш
и дали да търсиш смисъла в удавянето
в краен случай в пушека ще се прикриеш
И съдбата ако каже – то тогава удави се
Удави се и честито ти удавянето
Може да попиташ щом решил си
Тя съдбата винаги към теб е разположена
ЛЯТО
Между Сараньово и Пазарджик,
чалтиците и щъркелите посадени в тях,
са там отново.
Оглеждат ги тревите страхопочитателно.
Леко зачервени ябълки
не знаят нищо освен себе си
– забравили са даже за пчелите.
Жабите не плачат
и не се окайват за съдбата си.
Вятърът не плаши никого.
Толкова зелено, светло и спокойно
няма никъде.
ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Във гората чувствата не избуяват
само спомени помръдват още
спомен за жени
спомен за походките – по това познавам хората и мравките
спомен за откраднатото куче
спомен за играчките –
ние сме във техните ръчички колелца и лостчета
Спомени стърчат отвсякъде в гората –
безнаказано от тях да се промъкнем
трябва да сме много много свързани
и това във никой случай не допускай да се вижда
както не се вижда поводът че сме нагазили в живота