ЛЮДМИЛ ПОПОВ
Стихове, предназначен за поотраснали деца и за възрастни, които не са забравили, че са били деца
ПЧЕЛИ
Щом обичаш сладък мед,
ще узнаеш най-напред,
че медът със труд се прави
в пчелни кошери – държави.
Само при отличен ред
се приготвя сладък мед,
от добри сестри пчелици,
скромни, славни труженици,
с упоритост ден и нощ,
пълнят с мед те своя кош.
Щом излитнат сутринта,
без хвалба и суета,
из широките поляни,
пълни със цветя омайни,
в своите котлета сбират
благ нектар, прашец намират,
със хоботчета и лапки,
та децата мед да папкат.
Най-напред със мед, обаче,
пълнят питките – туй значи,
е храната за пчелите,
и за ларви и за всите,
майката царица – да,
снася дребните яйца,
и във всяка малка клетка
гледа се една съседка,
и порасва с мед пчелица,
мила малка труженица.
А във пчелната държава
майка с твърдост управлява,
кошерът е територия
и самата метрополия,
дето властва със десница,
майката, сама царица.
Но и зло се тук полага,
ти и да не предполагаш,
и злодеи, и лентяи
да лежат и плюскат знаят,
търтеи ги ний зовеме
в старо и във ново време,
но във пчелната държава,
честните пчели не траят,
щом усетят ги до клетките,
с жилото им виждат сметката.
И така през пролет, лято,
даже в есента – богати,
със цветя, със плод, в горици,
със треви ухайни, с птици,
летят малки труженици,
златни, милички пчелици,
пълнят кошера със мед,
и за мой и твой късмет,
колкото от тях остава,
нас със сладост облажава,
и филийката с медеца
ближем като баба Меца,
дето пример мечи дава,
че медец се уважава.
ЕЛЕН
Из гората в храсталак,
гледам някакъв клонак,
ама клони подредени,
два към тебе, два към мене,
и извити в сложна плетка,
ах, каква красива гледка!
Изведнъж, не щеш ли, дръж,
скочи клонът цял могъщ,
а под вейките глава,
две уши, очи, уста,
тяло – мускули, нозе,
силни, стройни, хайде бре,
виждам, стреснат този звяр,
и си казвам: – Горски цар,
се изправя горд пред мен!
Гледам с поглед запленен,
– Боже, туй било елен!
ЛЕБЕД
В езерото някой плува,
въпросителна рисува,
с свойта шия грациозна,
над водата в поза сложна.
Лодка с шия кой видял е,
хайде някой да познае?
– Белоснежна – също двойка! –
чуди се една девойка.
Този кораб приближава,
с хубост всички покорява.
Аз се сетих най-напред:
– В езерото плува лебед!
Ето, лебед е това,
май че станаха и два.
– Те живеят в мила двойка –
шепне нашата девойка.
Бял и черен лебед има,
човките им два рубина,
виж, танцуват във сребро,
в Лебедово езеро.
СОМ
Как се казва тоз барон
със мустаци, но без стреме,
може би това е сом,
във подмола дето дреме?
Казват хищен, че е бил,
този мързел и грамада,
жабите със стръв ловил,
тъй ги хапвал – със наслада.
С тез мустаци за респект,
жаби, риби сомът плаши,
той на блатото е кмет,
няма тука чужди, наши.
О, кажи ми, соме мил,
че си вкусен ние знаем,
но дали съм уловил,
мойта кука ще узнае.
И когато към брега,
си закъсал във водата,
сома яхваш в стремена,
и го яздиш здраво, брате!
