Бухал

Там във горската дъбрава,

без да мърда, без да шава,

ококорил две очи,

само тва в нощта личи.

Дума става тук за Бухльо,

но прилича той на пухльо,

с кок – прическа от пера,

мяза на вещица зла.

Да оставим тез шеги,

мишки Бухалът лови,

и спасява житни ниви,

той от напастта гризлива.

Смята се за хубавец,

този нощен смел ловец,

с комплименти той изчетка,

кукумявка братовчедка.

Че си търси той жена,

не е туй една беда,

иска дом да завърти,

бухалчета да брои.

Кротко вечерта припада,

тихо литва таз грамада,

буху-у, буху-у там ечи,

вятър в клоните бучи.

Март 2013, Людмил Попов

***

Отнякъде, че и отвсякъде се спускат празни думи,

заглавия на всички, дето са измислени и разни глуми.

На части слушам приказки, безсмислици –

и как ли да ги нардя, кажи ориснице!

Орисали ли са или случайно со си бъбрели

посрещат ме навсякъде с лъжи и въртели.

Посяват пътя ми, поливат го с легенди,

а аз съм уморен – топя краката си в легеня.

И казвам на латински „Nrhrl pensi hẚbeo”,

което с мъдреците и за мойта земност значи:

• Хич не ме е еня!