КАМБАНА
Намерих в тревата език от камбана.
Нагоре погледнах – камбана видях.
Едва се полюшваше – зеленясала, няма.
Пепел от нея се ръсеше. Прах.
Обложен със туфички мъх бе металът,
години в тревата зелена лежал.
Поръбено с капки роса наметало
паяк над бездна от бронз бе развял.
Звуци да екнат в небето. Съзвучия.
Капчуци да текнат. Да млати кълвач.
Камбани – кокичета под капчуците –
от южняка люляни – да бият до здрач.
Зазвъни и ликуй, весели се, камбано.
Желязото кално в небето забих.
Съешете се, звуци, звучи, кал изначална,
ечи и ехти, намълчал се език!
ГРАДИНАР
Гола пета във тинята забол –
плашило с кални бурени в ръцете –
той все поглежда със едно око
към майката на всяка пръст – небето.
Лъх над пръстта – и семето кълни.
Пробиват буците, растат рогца зелени.
Дъждец. И тръгват виторогите овни.
Ечи вселената от чановете медни.
И слънцето заобля плод след плод
в земя и въздух. Бута тежки дини.
Върти рубинените пумпали цвекло.
Оси сади в презрелите смокини.
Невидим е – със всичко се е слял.
Изтекъл в корен – плъзнал е из клони.
Сам се разпуква пъпеш напращял.
Сам копърът роса в росата рони.
СКАКАЛЕЦ
Ряпата с калната морава броня
с лице към звездите в земята лежи.
Време й трябва – да пусне корен.
Да се насуче. Да натежи.
В небето се взира. Не спи. Не говори.
Под буренаците всичко следи.
Някакъв бог – многорък и разгонен –
планети търкаля. Скубе звезди.
Ако над нея надвеси ръцете си,
тя къде вдън земя ще се скрие от тях?
Вкопчил се в бурен,
мълчи скакалецът.
Озърта се. Пада от бурена прах.
Тя лежи във пръстта като спукана стомна.
Изгряват звездите. Изтляват. Димят.
Облак премине. Капки дъждовни
по бронята й барабанят.
Пръска зелена – скакалецът се стича
надолу с главата по мокрия лист.
Лъха нощната влага, лъха в очите му –
кръгли, изцъклени, замъглени очи.
В ГРАДИНАТА
Тук винаги, винаги нещо се случва.
Тук си вечно нащрек. Поразен. Озарен.
Гледай бръмбара – черен в лалето се спусна,
а излазва оттам позлатен.
БРЪМБАРИ
Гюлета, спускани в комините на ада –
бръмбари в градината се гонят.
Слънцето развързва зимните им брони.
Ризници, корсети от небето падат.
Със зелени пръсти буренчета скубя.
Боже, как мирише младата коприва.
Блъскат се, отскачат и след миг се сливат.
В широкото легло на въздуха се любят.