search
top

ЛЮБОМИР ВЛАДИКИН /БИОГРАФИЯ +

Любомир Николов Владикин

(3.IX.1891 – 22.V.1948)

Роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Завършва класическа гимназия в София през 1910 г. Следва правни и държавни науки в СУ „Св. Климент Охридски”, където завършва през 1915 г. По време на Първата световна война служи на южния фронт. От 1910 г. участва в литературни кръжоци, пише стихове, литературни студии, публицистика. Дружи с Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Силяновски, Николай Лилиев, Кирил Христов, Людмил Вълчанов, Георги Константинов и др. От 1920 г. е редовен член на Съюза на българските писатели, а от 1925 г. е негов секретар. От 1921 до 1924 г. е на специализация във Виена, Вюрцбург и Прага. От 1924 г. е доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет. От 1924 до 1928 г. работи като финансов експерт в Българската народна банка. От 1928 г. е редовен доцент при катедра „Общодържавни науки и българско конституционно право” в Юридическия факултет на Софийския университет, а от 1932 г. е професор в същата катедра. През периода 1930 до 1934 г. написва поредица от книги за конституциите на Румъния и Гърция, както и за новите конституции на Югославия и Австрия. За тази дейност е удостоен със званието „асоцииран член“ на академията на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. През 1932 г. спечелва конкурса за изявени учени на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа и заминава за 2 години за Италия и Франция. В Италия публикува трудове по държавно и административно право, както и по стопански науки. Работи с видния славист и българист Енрико Дамиани. За заслуги към научното и културно сътрудничество между България и Италия е удостоен от крал Виктор Емануил с благородническата титла „командаторе“ и е избран за член кореспондент на Италианската академия на науките. От 1933 до 1934 г. е декан на Юридическия факултет в Софийския университет. От 1934 г. е хоноруван професор в Свободния университет. В началото на 1944 г. Владикин е на продължително лечение във Виена, където отново заминава в края на август 1944 г. За няколко дни се завръща в България и отново заминава, вече за Германия на консултации за тежкото си здравословно състояние и понеже е бил на ясно какво ще се случи в България, не се завръща обратно. Т.н. “Народният съд” – Шести състав, го осъжда задочно на смърт. Заличен е като професор в Софийския и Свободния университет. Изключен е от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писатели. Умира в гр. Розенхайм, близо до Мюнхен, Германия.

 

Издадени книги: „Регентството като държавноправен институт” (1927), „Царевград Търнов: пътни карти, легенди и видения” (1928, 1940, 1991), „Записки по държавно право” (1929), „Българското престолонаследиe“ (1930), „Шест години камбиален монопол“ (1930), „Между Царевец и Трапезица“ (1931), „Новата югославска конституция от държавно-правно отношение” (1931), „Основите на царската власт и престолонаследието” (1931), „Записки по държавно право. Общо държавно право” (1933), „Най-новата австрийска конституция” (1934), „Френският стопански съвет“ (1934), „Държавно устройство на САЩ и развой на модерната демокрация“, „История на Търновската Конституция“ (1936, 1994), „Курс по общо държавно право в 2 ч.” (1935-1937, 1939-1941, 3. доп. изд. 1940-1942, 4. прераб. изд. 1943, 1992), „Държавният съвет на Наполеона” (1938), „Френската критика за Николай Дончев. Принос към проникването на българската книжнина в чужбина“ (1940), „Националната държава” (1942), „Борба за нов ред” (1943), „За правото на нацията” (1943), „Нашата академична младеж и националните идеали“ (1943), „Общо учение за държавата“ (2007), „Организация на демократичната държава. Конституция-парламент-избори-държавен глава-министри“ (2014).

 

 

ПИСМО ОТ ЛЮБОМИР ВЛАДИКИН ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ

 

София, 28 декември 1936 г.

 

Скъпий приятелю Салвини!

Много ме зарадва вашата картичка от 14 т. м., от приказния Неапол. Най-много се радвам, че вече сте здрав; но не бива да се преуморявате!

Направих справка в канцеларията на Университета и вече вярвам да сте получили официално съобщение за книгите, които се отпускат безплатно на Института и лично на вас. Книгите ще ви се изпратят чрез легацията ви в София – за тая цел поискайте от проф. Марказан да влезе във връзка с подсекретаря на Университета г. Михайлов, с когото аз вече съм говорил.

„Кръгът на българските писатели-италианисти” замислям да превърна в една по-широка „Итало-българска културна взаимност”, която да застъпи всички области на изкуството, науката и стопанството. Не се съмнявам, че нашите приятели в Италия ще запознават италианското общество с културата на българския народ. Сега приготовляваме една вечер в чест на Респиги.

За пиранделовото утро вече знаете. Днес ви пращам един брой от „Слово” с рецензия за него.

Питате ме дали се интересувам от някои италиански книги? Интересува ме всичко що се отнася до новото държавно устройство на Италия, за да попълвам лекциите си и да следя развитието на режима. Обаче не зная върху какви издания можете да разполагате, дали само държавните за пропаганда, или и от частни издателства.

Пожелавам ви за новата година здраве и добри успехи, а и весело прекарване на празниците.

Ваш: Л. Владикин

One Response to “ЛЮБОМИР ВЛАДИКИН /БИОГРАФИЯ +”

  1. Иван каза:

    Интересно тук народния съд е назован тъй наречен.А той е бил създаден по искане на победителите във ВСВ и действията му са били под контрола на съюзническата контролна комисия,съставена от представители на антифашистката коалиция,победила фашисткия звяр,чийто съюзник е била и България.А и самият този,щом е останал в Германия,много добре си е давал сметка че престъпленията му не ще останат ненаказани,за което тук и дума не се обелва,по подобие на безумието,че след 10 ноември се отмениха напълно законни и нормални решения на народния съд и по този начин се оправдаха отявлени главорези и колаборанти и слуги на хитлеристите…..

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top