Благовеста КАСАБОВА

С всяка своя нова книга Кети Бозукова възражда лиричния си свят, обогатява го с чисти и свежи цветове, които пресътворява в ненатрапчиви образи и размисли. В тази стихосбирка – „Колибри от рая“, тя опоетизира болката и душевните терзания, търсейки корените им, пресъздава ги в символи и метафори, видения, усещания, предчувствие за бъдещето.

Кети Бозукова притежава деликатна и ранима чувствителност, която тук, в новата й стихосбирка, се откроява видимо. Чувствата й, както и в повечето от предишните й стихосбирки, са сложни, недекларативни и показни, а извират от дълбочините на вътрешната й нагласа, изстрадани са, изповедни. В тях няма да открием жалба, гняв, заклинания или, ако има навеи от тях, те са дълбоко притаени. В повечето случаи поетесата се стреми да съхрани – след горчиви преживявания, духовната и емоционалната си цялост, приемайки и любовта, и раздялата като неотменимост или обреченост. Така подсъзнателно прави своя лична нравствена и емоционална равносметка, като се стреми да потърси отново себе си, да разбере струвало ли си е да плати висока цена за вярата и мечтите, които са я направлявали по житейския й път.

В „Колибри от рая“ цветовете и образите са пастелно меки, топли, богато нюансирани и това й помага да пресътворява видяно и преживяно свободно, свободно да изразява себе си и онова, което носи в себе си като духовност, канфликтност, натрупвания и да разчисти отломките.

Укрепваме отломките от времето.

Изграждаме подпори за историята –

камбанарии, тесни улички,

заключени врати и каси,

делви и бягащи герои от приказки.

Всред тази суматоха и суета те чакам…

В шепата ми – зрънца от нар.

В „Колибри от Рая“ ще открием и по-усложнени психологически размисли, населени с асоциации, интересно изградени образи, дълбоки емоционални потоци, търсене на онзи вълшебен материал, който ще слепи „счупените късове“. Темите и проблемите се преплитат, допълват и препокриват в единно цяло и помагат на авторката да изгради своеобразна конфигурация на стиховете в тази оригинална като оформление стихосбирка, а и на самите стихове в нея. Те, ако погледнем по-общо, в същността си не са някакви изненадващи поетични открития, те обаче са тонално и емоционално различни, вариации на предишни нейни поетични търсения, тук изразени чрез нови оригинални форми на стиха, разположен в тялото на птица според художественото оформление и вътрешното съдържание, различни са и като словесен изказ и метафоричност, откъдето идва и усещането за доминирането на лирическия размисъл.

Кети Бозукова затвърдява, но и разширява методите, променя отчасти и стилистиката си, като следва логиката на асоциативните възприятия и на мисловните процеси.

Часовниците се разпадат – на пчели и птици,

чадъри, скакалци, поляни и зеници… възторзи, скърби, страх.

Разпадат се на прах…

Смисловото натоварване често се трансформира или произхожда от лирично емоционални възприятия, вътрешни колизии, разпадане на илюзии. Подобен естетически прийом дава възможност за свободно структуриране на стиха – по-често на белия стих. И както знаем, белият стих предполага по-пространно външно видимото да се вплете във вътрешно невидимото. В „Колибри от Рая“ се докосваме до лирик, който поставя нееднозначни въпроси и търси нееднозначни отговори. Въпросите са изведени от нещата, съпътстващи и направляващи човешкия живот, преживяванията на човека, нееднаквостта на възприятията, на световъзприемането, на стремленията, които всъщност формират и вътрешния човешки образ. Зад многопосочните мисли и усещания откриваме философския подтекст за смисъла на човешкото съществуване и мисията на човека тук на земята, за любовта като основна опора в живота, болките и радостите, постигнато и изгубено.

В мига преди да падне здрача,

гората е притихнала от болка –

но се усмихва вместо да заплаче за себе си,

за нас и за живота…

С новата си оригинална поетична книга Кети Бозукова открива своята нравствена и емоционална същност, обичта си към човека, към мирозданието и за пореден път доказва, че умее да обединява в единно цяло чувства и мисъл, възприятия и усещания, което ми припомня определението, дадено за един от най-големите критици и литературни изследователи Белински: Той – в случая Кети Бозукова, притежава умно сърце и сърдечен ум.