Юлий ЙОРДАНОВ

 

Не! Не съм убеден, че има истински българин, който да не благоговее пред върховете в историята на Отечеството ни. Повече от убеден съм, че Павлина Павлова е от тази категория. Не познавам човека Павлова, защото според народната поговорка „За да опознаеш един човек, трябва да изближеш с него по един чувал сол”, което не съм направил, но познавам писателката Павлова от нейното творчество.

А то по същество е едно огромно, многопластово, многожанрово и многобагрено пано с пъстър адресат на читателската аудитория. И в тази разкошна литературна „градина” историческият роман е на особена висота. Основание за тези умозаключения ми дават нейните романи, в които българската история и българската духовност под една или друга форма, чрез една или друга съзидателна личност, пълнокръвно пулсира. Поредното доказателство е едно от най-новите й книжни отрочета „Боян Мага – синът на Симеон”.

Чета романа, а една мисъл като пчела жужи в съзнанието ми и не ми дава покой: „Та ние, българите, сме богоизбран народ!” Прав ли съм или не съм – нека любезният читател постъпи като мене и внимателно с очи пълзи по редовете. Те ме връщат векове назад – още в ония лета, когато един подир друг са се възправяли темелите на величието Българско. По същество Павлова яко е забила палешника на своето изследователско дело в тези темели и открива онова, което е стойностно.

Но кой е този син на Симеона Велики – Боян Мага, който така емоционално ни възражда и вдига адреналина?

Ето на тази енигматичност е съсредоточила усилията на изследователската си страст Павлина Павлова, за да ни представи в книгата си един обаятелен, плътен, щедро надарен и харизматичен строител на Българското. В аналите на историята е известен с името княз Вениамин. Негови братя са цар Петър и свети Иван Рилски. Този достолепен наш предшественик е с богато умосъдържание, благодарение на наученото в единственото в Новия Рим най-висше училище, даващо истинско духовно и светско знание в двореца Магна Аула, известно като Магнаурската школа,  от Великия Посветен Вотан в Египет. В книгата Павлова го представя с такъв идейно-художествен похват, че той сам разказва своята одисея. За мене тя звучи като изповед, ама не пред свещенослужител, а пред Клио – богинята на историята, че защо не и пред целия наш народ.

Кой, ако не родителят е най-добрият познавач на своите чеда?! А Симеон Велики е забелязал качествата на своя последен син – княз Вениамин – още от ранната му възраст. И анализирайки неговото развитие, го определя за своя наследник на трона. Ала не така мисли младият княз. И в изповедта си казва: „Не съм от този свят…” Защото съм роден с друга мисия, звездите са ме орисали да опазя Божието слово на Иисус Христос.” И той го опазва през целия си живот и с целия си живот. Подобно на апостол Павел живее, движи се и съществува в Бога.

Князът овладява до съвършенство детайлността и новостите в медицината, тайните на менталната трансмутация, че и други полезни за здравето деятелности. Отдаден на вярата, Ба-Ян Мага – достигнал до архиепископски сан – се изкачва до върха на посвещението и от тази най-висша степен се отправя към пробуждането на Божественото начало у човека, извършвайки катарзис на сърцето и овладявайки своя ум. Ба-Ян Мага е бащата на богомилското учение, което от България тръгва и с цената на върволица от тежнения става катализаторът на Реформацията и Възраждането на европейския континент.

Романът е доказателство как истинският българин се обрича на Христовата вяра, на Господ – Бога и на Отечеството си. Със средствата на литературните прийоми, стъпвайки на твърдата канара на историческите факти, Павлина Павлова създава произведение, нареждащо се сред златните зърна в броеницата от шедьоври на историческите романи в българската литература. Това е достойно произведение, което би било бижу във всяка библиотека.

Слушах авторката в предаването „Графити по въздуха”, където пред водещата – писателката Светлана Дичева – обяснява тежненията при създаване сложния образ на своя герой, че и цялостната канава на романа. Малко преди това вече бях го прочел и с това предаване ми станаха ясни немалко подробности.  Всъщност Павлова избира златни зрънца от архивите, сигурно е прелистила документи  цяла планина като Хималаите, за да опише образа и най-важното – навързва ги логично. Ето така с неуморимостта на пчелата белетристката е създала книга за истинската история на България – потулвана, преиначавана, заличавана, грубо фалшифицирана… Но истината непременно си намира път и всичко си идва на местата, благодарение на артефакти, излезли изпод земята през последните 30-ина години, които по нов начин осветляват древни исторически извори.

Да си призная с ръка на сърцето удивен съм от неимоверната многообемна изследователско-проучвателна къртовска работа, която белетристката е осъществила, преди да седне пред клавиатурата на компютъра и да се заеме с писането. Безспорно се е въоръжила с нужните познания от онова далечно минало, да се потопи в оная атмосфера, да я прегърне като нейно пространство и битие, за да заживее в него и логически и психологически въображаемо, да го пресъздаде и убедително да го внуши на читателите.

Определено смятам, че фундаменталното достойнство на романа е неговото огромно познавателно съдържание. Освен, че е извор на океан от факти, хвърлящи обилна светлина върху отрязък от отечествената ни история, този роман обогатява палитрата от знания на нашия съвременник. Написан е на език популярен за всеки читател – независимо от неговия образователен ценз. Някой би казал, че се „чете на един дъх”, но аз няма да се съглася с такова твърдение. Защото тук има епизоди, които спират дъха. И още нещо – в четенето „на един дъх”, поради бързината, може да се пропуснат някои сюблимни моменти, оказващи се важни за наратива. А и е възможно да се пропусне златния шанс да се насладиш на този сладкодумен наратив.

Даже си мисля: не от учебниците по отечествена история, а от романа на Павлина Павлова днешните поколения, че защо не и от предишните, и сетнешните, ще научат за личности и събития от българската историята, с които бихме се гордели, че сме народ с хилядолетни корени; интересни детайли от зараждащото се християнство и неговото първо разпространение по нашите земи от апостолите на Христос; защо българският език е признат за четвъртия, на който да се извършват служения и да се превеждат библейски книги; какви са били нашите славни владетели, царствали над една от трите империи в Европа по онова време; каква е ролята на княз Вениамин Български.

Впечатлен съм, че всяка глава започва с буква от глаголицата. В книгата читателят  ще намери много интересни открития на авторката. Време е да започне да се говори за нашата азбука не като кирилица, а като българица. Защото ние имаме много древна азбука – като се започне още от руните, може би преди шест хиляди години са писали на тях нашите прадеди – траките, и в тях още забелязваме елементи от бъдещата обла глаголица. По времето, когато живеят славните ни царе – Борис, Симеон, Петър международен език на дипломацията е била глаголицата, защото е много трудна азбука и малцина са успявали, тя е като шифрована. Така Павлова прави заслужено признание  към тази азбука, от която е тръгнало всичко.

Отворени са страници за един момент, който де да зная защо историците – професионалисти отминават като шофьор край електрически стълб – рождението на богомилството по нашите земи, а след това разпространено по цяла Европа от него и последователите му. Същото това богомилство, което е изиграло определяща роля за Реформацията и Възраждането, защото точно богомилите пораждат Хусизма и подготвят Ренесанса. Всъщност лозунгът, издигнат от Великата Френска революция „Свобода, равенство, братство”, е прокламиран за първи път от Боян Мага и неговите следовници, като е премахната последната му част – “Свобода, равенство, братство чрез Христовата Любов!”

„Боян Мага – синът на Симеон” е и книга пъстра за любознателния читател, който прочитайки я, ще научи доста неизвестни или малко известни факти. Например как е старото име на сурвачката – кадуцей или, че етимологията на пещерата в Северозападна България – Магурата – идва от Магнаура, т.е. голяма зала, като местното население е изпуснало сричката „на”; или защо само мъже извършват обряда „Коледуване” – защото е празник на мъжката енергия. Коледарите обикалят от къща на къща, за да енергизират сърцата на хората. А когато се наловим ръка за ръка на хорото, ние обединяваме своята енергия и сила.

Пропита с дълбоките родолюбиви чувства, 64-ата поред нейна книга, ще забележим, че в последните години погледът на писателката е насочен повече към миналото – по-далечно или по-близко, към знаковите му личности и забележителни събития. Заслужен читателски интерес предизвика преди време книгата й „Комитата от Дряновския манастир”, романът й за легендарния тракиец Спартак и сериозното нейно изследване за известния не само у нас духовен водач и лечител Петър Дънов. И в този ред на мисли виждам колко е права доайенът на оперативната ни литературна критика Благовеста Касабова, казвайки:Успехът на тези исторически книги, мисля, се дължи не само на събрания огромен фактологически материал, но и на това, че тя поставя акцента върху духовната и нравствена същност на героите си и чувството им за принадлежност. Взира се във всяко определящо целите им действие, във всяка постъпка по пътя им, независимо от ролята им в историческото време.

Чета съсредоточено романа и неусетно се озовавам на последната му страница. А ми се иска тя да не е финална. Защото с „Боян Мага – синът на Симеон”  Павлина Павлова поставя отдавна болните въпроси, свързани с индивидуалното  личностно мислене в българското  общество, с ролята и мястото на родовата и историческата памет; открехва вратата за отпор на проявите на нихилизъм на поколенията към миналото. Че защо тази обемна книга да не е лост за спасението от ретроградното по отношение на националното и човешкото богатство на Отечеството ни. Защото Боян Мага е прокламаторът на девиз – актуален за Великата Френска революция, а и за нашето съвремие – нищо, че от времето на неговия родител до днес са изтекли толкова векове.