СЪДБА
Съдбата е все пак и предвидима,
ала това е всъщност друга лична тема.
Мен утре вече няма да ме има,
добрият ангел ако днес ме вземе…
Мен утре вече няма да ме има,
затуй е нужен диалог днес помежду ни.
Затуй сега кажи каквото има :
„Обичам те“,
кажи дори обидни думи.
Кажи онуй, което те измъчва
приживе от години пред раздяла.
Не ме търси. Ще бъда в друга кръчма.
Тя няма нищо общо с Терминала …
Пътуваме в пространството. Разделно
се губят сетива или посоки.
И удряме се с истината челно.
Мечтите са извън режим и срока…
Съдбата е все пак и предвидима.
Успя ли да ми кажеш лично всичко,
че утре мене няма да ме има,
и без да чуеш колко много те обичах…
БОЛКА
Всеки ден тук някой тихо си отива
по непредпазливост,
след инсулт
или от рак.
И това сега е трайна перспектива
или точен земен
и божествен знак …
Ще се попитате ли, ако още вас ви има,
имало ли ви е тук на този древен свят?
И къде са пролетта ви бяла,
бялата ви зима,
есента
и лятото
пред портите на рая земен
и на Дантевия ад?
Всеки ден
след скръбна вест с вас ще поплачем,
ще отроним в капчица сълза
и грам любов…
Но животът продължава –
светъл или мрачен
и се търкаля в крак
със скоростта на земното кълбо…
Всеки ден –
едно очакване е вече спомен .
След това мечта ще заличим.
Обичта понякога е само миг бездомен.
Обичта е огъня пред траен дим неугасим…
И сама,
сама на цялата планета
ще остане болката без нас,
без вас.
Тя пътува в своята божествена карета
и отеква някъде далече по земята
и без глас …
СТОГОДИШНА КЪЩА В ЕРЕВИШ, АНТОНОВО
Къщичке на дните златни
и с една липа отпред,
бяха в теб невероятни
дните в истински късмет…
Сто години оттогава…
Съградена с кал и с плет,
тя е в моята държава
моя днешен дневен ред…
Стогодишна къща в мене
буди в рими нов живот
и мечта несподелена
за един тузлушки древен род…
Дни сред рими и светулки,
сред щурци и летен плод,
в струни с нощните цигулки
екне песента Живот…
Тя е с нищо несравнима
в Рим,
в Москва,
в Берлин,
в Париж…
Още сто години има
тая къща в Еревиш…
НА ТИ С ОМРАЗАТА
Седни край мен, Омраза,
да си поговорим пак за теб,
за туй, което вчера каза,
което днес е
в истинския свой вертеп…
Седни до мен, Омраза,
да ти кажа,
че няма как да продължим така сега,
че днес и утре е възможно даже
ти на промяната да си врага…
Седни край мен, Омраза,
и като Начало ново в тоя век нелек
да бъдеш в скута база
на всеки нов не слаб,
а по-дебел изкуствен интелект.
Ела при мен сега, Омраза,
с теб в Прехода нов път да изберем,
или поне от вчера всяка грешна фраза
тук сто на сто да изперем…
РАЗГОВАРЯМ С РОЗИТЕ НА ДВОРА
Подрязвам розите сред здравеца на двора
и тихо
тайно разговарям с тях…
Какво ли мога с рози да говоря,
та те са все пак само в случая цветя!..
Ще бъда честно –
прекалено искрен,
макар това да е прибързан малко сън.
Подрязвам ги внимателно,
но и си мисля –
а догодина,
примерно ако не съм…
Дали ще ги полива утре вместо мене някой?
И кой ще ги подреже есента?
Цветята няма как без мен да чакат.
Цветята си остават тук единствено цветя.
Хей, розички подрязани,
мълчете, знайте,
че тук за вас съм бил и градинар, и бог…
Какво съм казвал на червените от вас, си трайте.
Каквото и да е било,
било е винаги с любов.
ДЯДО, ЛЕКА НОЩ
Дядо ми ще се обърне, вярвам, в гроба
с шоуто на Шоу пак след век…
Джон Малкович идва, да изпробва
колко гордо е у нас да си човек.
В Сливница и в Гургулят кръвта бушува.
А Мелпомена ще смачка подлостта.
Полупразна зала лесно се купува.
Лесно се продава пошлостта…
Дядо ми се връща след години
след безмилостни и кървави войни.
Няма как от тука да премине
с вчерашните
днеска поругани дни…
Вазов пак е тук, да ни припомни
и балканската
жертвоготовна мощ.
Сливница и Гургулят са битки скъпи,
родни.
Български юнаци,
дядо, лека нощ…
ЕДИН ВОЙНИШКИ СПОМЕН
Селски, полуградски пич,
дедо Лозе от Требич,
нито в село, ни в квартал
все в Софийско е живял…
Помня го усмихнат, ведър…
Пет момчета е отгледал –
канара до канара.
И накрая – дъщеря…
Днес в световна суета
е с правнуци по света.
Като него те се трудят.
В чужди ниви май се будят…
Дедо Лозе аз съм днеска.
Името му нося честно.
Помня неговия спомен –
героичен и опасен.
Той сандъчето с патрони
в Първата война разнасял…
Горд и силен. Патриот
съм от неговия род.
Внуците пък ще се хвалят,
чакащи на Терминала…
Спомен досега живее.
Но се питаме къде е
оня българин корав,
в труд наведен,
в боя прав …
И един войнишки спомен
със сандъчето с патрони
как да пренеса до тук,
и предам на своя внук!
И той с него да живее .
Като мен да се гордее…
ЧЕСТ
И в омонимите с предимство е честта,
а почетен да си, е и награда.
Когато те притисне възрастта,
това е може би единствената радост.
Животът е и вяра, и любов,
и между тях е светската надежда.
И в суетата си, знам, всеки е готов,
щом чувството признателност подвежда…
И от приятен гъдел кой не е лишен,
да е ценен и уважаван и без власт,
да бъде почетен до сетния си ден,
да бъде чуван още неговия глас.
Натам вървят нещата – ще се мре.
Такава е и участта на ветерана.
Но мисля си, не е ли много по-добре
и вместо почетен,
по-четен да останеш!
ЧОВЕКЪТ И ОРЪЖИЯТА НА БЪРНАРД ШОУ
Проверка вечерна в зарята тече.
Героите вечно са тук, не умират.
В театъра всичко това ще рече,
че хулите в ролите нови не спират.
Пиеса, написана май преди век,
на русофобите дава пак сила .
„Оръжия“ има ли още човек
ще гони докрай и пасквила…
И „Хъшове“ паднаха. И паметта
отива в театъра също на кино…
Да изчегъргат докрай е целта –
битки, герои, родина…
А Бърнард е наш чужденец в тоя свят
и българомразещ писател …
Зачеркваме Сливница и Гургулят
в сезон театрален с предател…
Осъдиха Путин и Михалков,
а „Хага“ оцапа на живо театъра.
Театърът, нашата стара любов,
отива нарочно на вятъра…
И днес малко Малкович някакъв Джон
и срещу космически хонорари
очаква навярно балкански поклон,
но ще получи изглежда шамари …
АЗ СЪМ ШПИОНИН , РУСКИ ПРИ ТОВА
Да, аз съм руският шпионин…
Вербуваха ме
Пушкин,
Горки
и Тургенев,
на Христо Смирненски
летящите червени ескадрони,
Шостакович,
Достоевски
и Сергей Есенин…
Ахматова,
Висоцки,
Окуджава,
Чайковски,
граф Толстой дори и днес
шпиони нови
да вербуват
продължават –
шпиони руски за славянската ни чест…
Вербуваха ни
поколения артисти.
Вербуваха ме
волни руски сърцеведи,
певци,
писатели
и журналисти,
приятели от векове,
другари
и по душа съседи…
Вербуваха ни
братя и славяни
да бъдем верни в клетвата
и днес.
Вербувани,
до края ще останем
шпиони руски на познатия адрес.
И ей тъй
само за едната наша
суверенна
неизменна чест…
П О К А Н А
На 19 декември 2024 г. от 18.00 ч. Клуб „ЖУРНАЛИСТ“ ви кани на творческа вечер „ЧЕРЕН ПЕТЪК В ЧЕТВЪРТЪК“. Ще бъдат представени книгите „78 ЕСЕМЕСИ“ И „ЛОЗАНКИ ДО ДУПКА“ в хумористичен спектакъл на автора Лозан Такев. Ще има и предколедна разпродажба на негови книги по цените на „Чeрен петък“. Заповядайте на познатия адрес: ул.„Гр. Игнатиев“ 4, вход свободен.