ЛИЯНА ФЕРОЛИ /СТИХОТВОРЕНИЯ

ПРОЛЕТНИ КЪЛНЧЕТА

 

Ябълков цвят кипва от срам и свян.

Бяла жар гаси в чашките си с плам.

 

Прораства тревата на ръцете ми върху белия лист.

Звънки камбанки изписват огърлица с цвят лъчист.

 

Намек за въздишка, шепот на душа.

Нестигнала по-високо от ниска трева.

 

Молитвен химн в средата на всемирната мелодия.

Дишат обертонове на много рани от сърца-камбани.

 

Стръкче нежност – полетяло перце

Светла въздишка приласкава сърце…

 

Вятър от сълзи облачно вали. Душата ми бърза да засени.

Бяла самота нежно се топи. В духа нежен стрък кълни.

 

Нежна влюбена прегръдка с вятъра шепти.

Седемструнна лира към Слънцето ехти.

 

Златновинен аромат на вечност дъхти.

Розовоблагатният Перперек в роса искри.

 

Светлеят думите без глас.

В отворените им бистри очи

малък небесен клас кълни.

 

Шепнат шепите ми – бликаща вода.

От пролетното топене остават само пера.

Светлина блести в сълза една,

светлее с Бога моята душа.

 

 

РИ-ЛА

„Ри-Ла“ от санскрит означава “Свещена”

 

Свещена утроба си ти,

оплождана от вятър,

слънце и дъжд…

Смарагдова броеница

от езера, потоци, реки…

Ела и тази нощ в съня ми,

Насели го със само

твоите си звуци,

аромати, пейзажи…

Остави ме пак да потъна

в тайнствения здрач

на твоето зачатие,

чакащо първите лъчи

в жълтите ми ириси…

 

В РИЛА

 

1.Слънце, слънце,

сянката ми огрей,

мъглата ми разсей,

на Диониса виното сгрей,

тъжната ми радост

на нераздялата

до градуса сгрей…

 

  1. Колко малко в тебе

и колко много в мене

е любов,

а пък любов всичко било.

Къде ли, къде е всичко това?

Вероятно, при всичкото нищо,

в небето над Рила,

във вечността тъжна,

но много красива…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ БЕ ПРЕДСТАВЕН В ТИРАНА
Next post ДИМИТЪР ШУМНАЛИЕВ /РАЗКАЗ