А’MORE
Незнаейки – знаеш,
Невлизайки – влизаш
в А,more, в лоното на
Божието благо, дето
няма смърт и болка,
дето стихналото сърце
укротява бурите,
просветлява
сенките
и мрака…
А вярата
прави познание –
ЖИВО!
* * *
Пресътворяване
между залеза и изгрева…
Да оцелееш от безнадежност,
но и от надежда –
да потънеш,
издигайки се…
От любов да отпиеш
от болката –
спонтанно невинно –
знаейки, че няма грях,
а само осъзнатост
или неосъзнатост…
И че двете водят
в синята вечност.
* * *
Знам ли, или нищо не знам,
няма никакво значение…
Чувствам своята блажена нищност…
И липсата на време-пространство…
Щом чувам в дълбините си
гласа на своята Сома-София.
И падането става излитане…
* * *
Разтварям, разливам се, ставам
едно с всичко това около мен.
Повече от всякога, не искам нищо –
знам, че това, което ме иска,
ми бере и в най-голямата „бран“
уханни букети от лъчезария,
носи буен, огнен разцвет…
А Тъгата – Светлина
на Любовта се слива с
вярата на Мъдростта –
носи усет за сливане,
изгубване във
Възлюбения…
САМОКИТКА
Жаж-да-та се утолява
в очакване – очовечаване –
самоналиване,
самоотпиване,
самонапиване.
Чашата-Граал саморасте,
сърцето става море.
вълните се разплискват
в небесна бяла пяна.
Съвършена белота
покрива отново
света…
* * *
Светят мислите ми –
от Бога са посети семена,
говорещи от душа на душа.
Недокоснати от нежен вятър,
все още с приглушена светлина –
чакаща от малък полъх
да възкръсне
във възторжен химн
на Благодатта…
* * *
Никоя съм, ничия,
потънала в безименност,
извън реалността…
Неизвестното само́ ме зове.
С невидимите си нишки,
оплита ме в непостижимото…
Силен зов към Нищото
ме отпраща във
Вечността.
В блаженството
на сетния миг…
Тягата на залеза,
ме изстрелва в Зората
на света…
ПОКРЪСТВАНЕ С ЛЮБОВ
На отец Боян Саръев
Прелива с вятъра молещата се душа.
Избеляват слънчевите рани.
Разраства се оскъдната нежност.
Тихо като при причастие
осветлява се тъгата.
И в шепата на мрака
долитат светулки.
В мирото на радостта
просиява венчилото.
На Кръста…
* * *
И струна съм – с ръцете на Бога върху нея,
И звън съм – отглас от Божието дихание,
И трепет съм – вибриращ от вятърен полъх,
И ехтеж съм – разсипващи се отвътре трели…
Душата ми е готова да размаха огнени криле…