РОЛИ НА КРИТИЧЕСКИЯ СУБЕКТ
Петър АНДАСАРОВ
С радост ме дари, но и тревога предизвика у мен срещата ми с поетичната книга „Откровения“ на Валерия Ройдева-Велева. Наистина много радост изпитах от редица стихотворниредове, които не бе трудно да разбера, че са родени от поет. Поет, който не съчинителства, не представя купчини от думи за поетическо изкуство, не търси извън закономерното поле на стихосложението причудлива подредба на случайни слова, за да ни смае с модерната си поезия. Нещо, което наблюдавам в изобилие в разпръснатите из хаотичното ни културно пространство книжлета и кандидатстващи за слава книги със стихотворения. Поезията в стихосбирката „Откровения“ е чиста като росна капка, в която се оглежда слънце. Значи – е истинска! Казвам го напълно убеден с многогодишния си редакторски опит в предишни наши издателства. Чуйте само, само по няколко стиха от творби в книгата: „Засияла, цяла засияла / днес е пролетната ми душа. / И поръсва всичко в бяло, в бяло / и струи от нея нежността.“ /„Пролетна нежност“ /; „Като тъжна есенна магия / цяла нощ навън вали, вали / сякаш иска в своята стихия / цялата земя да потопи.“ /„Дъжд“/ „И днес, когато в погледа ти уморен / потърсила спасение надничам, / откривам част от себе си, от мен / и аз пред тази сила коленича!“.
Радостен съм още, най-вече от случайната възможност да имам срещи с непознати творци по пътища и пътеки на поезията, техни търсачи и откриватели. Този поетичен празник нямаше да има авторката, а с нея и ние, ако зрелите стихотворения в премиерната нейна книга „Откровения“ не бе попаднала в ръцете на Иван Гранитски, всеизвестния владетел на високото българско слово. Неговата заслуга и особено на най-професионалното, най-родолюбивото и с авторово-тематичната всеобхватност издателство „Захарий Стоянов“ измива донякъде срама от бездарието на уж демократичните управници в милото ни Отечество. И бавно, и трудно то възстановява потъналите в забрава светли традиции в издаването и разпространението на българската книга. Ето тук, в това именно е и моята голяма болка и тревога след срещата ми с поетическия сборник на Валерия Ройдева – Велева. Закъсняла или не, тя е официализиран литературен факт, откроила се сред незнайно колко голямото количество кандидат-книги, които са в обидно насипно състояние. Причините са много, но най-главната е, че липсва систематичен подбор с критерии и литературна критика, без които няма постоянен живот на литературата ни и верни посоки за нейното развитие. Затова е трудно днес да се отсеe зърното от плявата, което е крайно наложително поради опасността лавината от плява да затрупа и задуши светещите живи зърна. Книгата на Валерия Ройдева-Велева „Откровения“ има друга съдба – тя е създавана чрез отделните стихотворения в нейната си ковачница на поетическото слово. С притежаваните от нея майсторски похвати, с разпалени въглени от духалото, от които е пламнал огъня на повиканите, мечтани от нея думи. А те – подреждани по законите на стихостроителството са осветявали страниците между кориците на книгата.
Не са малко достойнствата на поезията в „Откровения“. Стиховете са лирични изповеди на една неспокойна душа, родени от мъдро сърце и богато въображение. И както вече казах – с нейния инструментариум, с вградени нейни чувствени и мисловни проникновения и видения. Лиричната мелодика е постигната от ритмиката на словата чрез прилагането на задължителните различни ритмични стъпки. А те зависят още от темите на съответните стихотворения. Казвам това и допускам, както е било и при мен, че авторката може и да не е съзнавала за тяхното съществуване, защото истинският поет не пише непременно след като е изучил теорията на стихосложението. Той реди думите както му диктува интуицията, която е всъщност дарбата, божията искра. Освен словното богатство в стиховете тук наблюдаваме и наличието на интересни, нестандартни оригинални рими, най-открояващи се между които са асонансните.
Лиричният характер на книгата иде от творбите, посветени на най-светлото и най-свято чувство – любовта. Но в някои от тях присъстват и темите за объркания, подивял днешен свят, за нашия обеднял, оглупял и блатясал живот. Ето защо те предизвикват у авторката, а и у нас болка, тревога и надежда за утре.
И – мисля си – длъжен съм най-малко пред себе си да отбележа няколкото стихотворения, които са най-силните словесни акорди в тази стихосбирка. Това са: „Остани любов…“, „Живеем до смърт уморени…“, „Да беше“, „Не ме е страх от нощите безсънни“, „Дъжд“, „Вие сте изгрева чист, поетичен…“, „Искам“, „На съпруга ми“, „Боли ме, деца!“, и едно от тях – „Коледно признание“:
Ръката ми във твоята ръка,
очите ми – съня приспива тихо
и мисля си, че нищо на света
от този миг не ще е по-велико!
Децата ми – пораснали мъже,
които тайничко боричкат се игриво –
осмислят дните ми и моето лице
във техните очи оглежда се
щастливо.
А в коледната нощ, когато вън
звезди разпалват тихо огън лунен,
аз искам да извикам и наяве и насън
Обичам ви! Обичам ви безумно!
Към достойнствата на тази първа поетична книга на Валерия Ройдева-Велева не мога да не прибавя стихотворението „Моята България“, което се родее със стихотворенията-песни „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров и „За теб, Българийо“ (Аз знам, Българийо, че друга няма като теб) от незабравимия Михаил Белчев.
Колкото и да говоря още за „Откровения“-та на Валерия Ройдева-Велева няма да успея да кажа всичко, което силно ме впечатли! Книгата вече тръгна към своите читатели, състоя се и нейният рожден ден. Авторката – поетесата Валерия Ройдева-Велева ще остане с кръщелното си свидетелство от издателство „Захарий Стоянов“, ще продължи своя творчески път. Знам, че няма да забрави думите, дошли до нас: „Творчеството е бягане на дълги разстояния, успяват само тези, които не спират посред път, а гонят безкрая до последно издихание…“
Накрая искам да се обърна към Валерия Ройдева – Велева с думите:
„Драга творителко на тази чудесна книга, Вие вече отворихте пътя към човека и неговия свят на своите песни и ще се случи това, което сама изповядвате в последния куплет на стихотворението си „Не се плаша“:
Не се плаша да остана сама.
Страхувам се от самотата
на своите песни.
Ако някой ден им отворя път
към света,
ще притихна в земята,
а те от небето над мене ще светят!
