БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА
РОМАНЪТ Е ПЪТУВАНЕ КЪМ НЕПОЗНАТОТО
Българският роман – 2024
В развитието на съвременната проза, по-точно на романа, се налага усещането за изобразяване на факти и явления, лицата и събитията в тяхната подвижност и изменчивост през времето, което води и до промяна на сетивността, на характерите в потока на преживяното. Тези особености по-голямата част от авторите на романи са се стремили да отразят в произведенията си.
В представените романи, около двадесет, излезли през 2024 г., се очертаха две основни групи (като тематика имам предвид): свързани с историческото минало – по-близко и по-далечно – и романи за нашата съвременност и начин на живот.
Както е известно, историческият роман няма точно определение или дефиниция за съдържанието, включващо исторически факти и личности. Вероятно защото с течение на времето жанровите форми се видоизменят и преливат една в друга. Ето защо не е задължително авторите да изобразяват непременно наложени през времето лица и събития. Ще припомня думите на Б. Беленски: „В историческото четиво може да няма историческа личност и то да бъде историческо жанрово, но трябва героите да живеят в историческото време, за което се пише и да са носители на духа на епохата“. Ще добавя: и да отразяват процесите, нравите и взаимоотношенията, които се развиват в определената епоха.
Ето защо някои от романите условно ще приобщя към историческото четиво, независимо дали фабулното развитие отразява два или повече исторически периода. В свое изследване за историческия роман литературният критик Стоян Каролев пише: „Всеки исторически роман е съвременен, свързан с хиляди нишки със съвременността.”
Два романа от продукцията 2024 година са посветени на знакови исторически личности – „Тервел спасителят на Европа“ от Павлина Павлова (изд. „Български бестселър“) и „Пред иконостаса на Щастливеца“ (изд. „Атеа Букс“) на Бойко Беленски.
Характеризирайки героите си, Павлина Павлова се е стремила правдиво да пресъздаде епохата, историческия тип герои, идеята и голямата цел, която Тервел си е поставил; успешно се е справила авторката с фактологическия материал, анализирайки великата победа на българския хан над арабската армия, пресичайки нейния път към Европа. Павлина Павлова има богат опит в писането на романи за знакови исторически личности и затова те са популярни.
В романа си за Алеко Константинов „Пред иконостаса на Щастливеца“ Бойко Беленски, също с богат опит в историческата проза, проследява краткотрайния живот и неголямото творчество на уникалния Алеко, на свободолюбивия му дух, на таланта му като разказвач, хуморист и сатирик, на пътешественика и планинаря.
Следващите исторически романи, за които ще стане дума, показват, че авторите са изобразили героите си така, както са ги видели с очите и въображението си, с външните и вътрешни (по-рядко) личностни качества.
Всеки според възможностите си и дарованието си. Ще отбележа два романа, които по презумпция и по пространен идеен замисъл отразяват въздействието на вярата за спасяването на човека и зареждането му с доброта, с духовен и нравствен стоицизъм, с родолюбие. В този смисъл се откроява романът на Кирил Пецев „Плачена земя“ (изд. РИК Ирин Пирин).
Панорамната фабулна картина е изградена върху основата на документален материал. Писателят е обърнал поглед към близкото ни минало, не само за да го пресътвори фактологически, а за да запознае читателя с непознати на широката общественост събития, с тревожни явления и действия, с факти, които тайно или явно манипулират света около нас и по-далеч от нас, които отричат християнските ценности и са чужди на нашата народопсихология и начин на живот.
В Калифорния се създава група „Работници на светлината“ – сбор от окултни организации, съмнителни общности, известни личности, които изповядват нов световен ред, нова световна религия, която проповядва незачитане на духовните ценности, зачитане само на метериалните богатства. И у нас, както и в редица световни институции, пипалата им са плъзнали в различни посоки. Паралелно с ширещото се зло авторът проследява и началото на разпада на ВМРО (действието се развива в пиринския край). Предугадили настъпващите тревожни събития, героите на романа – учители, войводи, свещеник, монахиня и представители на други съсловия, създават Съзаклятие, чиито членове си поставят задача да тръгнат по цяло българско и прогонят антихристите. Начало на „шествието“ ще бъде чудотворната икона на Св. Св. Киприан и Иустина и на Св. Георги. Авторът се е справил успешно с огромния фактологически материал, в който действащите герои са реални и известни исторически лица. И което е по-важно – успял е по естествен и художествено защитен път да вплете документалния материал в художествената идея.
Далечна идейно-естетическа родственост – с малко повече въображение, откриваме в романа „Очите на Бога“ (изд. „Захарий Стоянов“) на Людмил Леонидов. Сюжетното развитие е изградено върху една интересна идеологическа задача – създаването на история на евреите. Просперираща фирма се заема с тази необикновена задача, която цели да покаже и утвърди самочувствието на евреите като богоизбран народ и че самата природа е отредила те да управляват света. Парадоксалното според автора е, че материал за историята се черпи предимно от Библията.
Не само условно, но и с колебание към историческите романи съм прибавила и някои, които са свързани по някакъв начин с православната вяра – „Светият Граал“ на Милен Иванов (изд. „Захарий Стоянов“). Всъщност светият Граал съществува само в заглавието, тъй като в съдържанието става дума за йезуитските прийоми и действия, нечисти политически игри и предателства при избора на нов папа. Така конструиран, романът се доближава повече до криминалното четиво, отколкото до Светия Граал, който всъщност все още не е открит, въпреки вековните усилия на вярващите.
Две исторически епохи е отразил в романа си „Хамовото семе“ Йордан Атанасов (издателска къща „Огледало“). Другите два исторически романа са „Кера“ на Веселина Кожухарова (изд. „Хермес“) и „Игра на дронове“ на Теодоси Антонов (изд. „Мултипринт“).
По същество „Хамовото семе“ е семейна хроника. Едно градинарско семейство от известното градинарско село Драганово решава да тръгне на гурбет, за да подобри живота си. В началото се замогва, но не след дълго с идването на комунистите на власт се разпада. Правдоподобни, плътни, оригинални образи е създал авторът, оригинално е и фабулното развитие, наситено със събития и проблеми – нравствено-етични и социални, умело вписани във времето. Мисля, че семейната хроника на Йордан Атанасов е своеобразен събирателен образ на едно съсловие – градинарското, което – научило европейците в началото на ХХ век на занаят, вече е останало само в историята.
Героинята на Веселина Кожухарова, също като градинарите, напуска родния си дом, за да припечели нещо за семейството си. И към нея съдбата не е особено благосклоина. Разбира се, условията, които са я накарали да напусне дома си, са различни. Статичността на действието на места се отразява на движението и характеризирането на образи, идеи, послания.
Тези, които все още помнят репресивните методи и действия на ранния комунистически режим, че и в „развития социализъм“, едва ли ще бъдат шокирани от случващото се в романа „Игра на дронове“ на Теодоси Антонов. Въдвореният в Сибир българин – враг на народа, в битката си за оцеляване предприема различни начини, понякога и фантазии, един от които е пътуванията му от Сибир до София, от Сибир до Отвъдното и пак до лагера в Сибир. Като в роман на ужасите едно след друго се редят нагнетяващи събития, жестоко въдворяване на ред и дисциплина. Оцеляващите са единици. Авторът въвежда читателя в жестокия свят на концлагерите, поставяйки си идейно-художествената задача да пробуди позаспалата памет на следващите свободни поколения, за една половинвековна човешка драма, в едно трудно и непредсказуемо историческо време.
Компромисно прибавям „Четвъртият стълб“ на Мария Филипова Хаджи (университетско издателство „Паисий Хилендарски“) най-напред за роман, тъй като всъщност е еднолинейна история за българско момиче, влюбено в узбекистанските приказки. Пораснало, вече заминава за Узбекистан да търси корените си там. Героите преминават като призраци или сенки през съдържанието, без да оставят някакви следи след себе си. Съдържанието е изградено от размити спомени, размисли, предчувствия, за да достигне до извода за четирите стълба, които според авторката крепят човешкия живот: Свобода, Слово, Огън и четвъртият – Силата, която е Началото. Всеизвестно е, че началото е Словото. Казал го е евангелистът Йоан: В Началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото. Личните преживявания, върху които се гради сюжетът, трябва да се пресътворят художествено и да има все пак някакво послание към читателя, някаква емоция, която да го привлече.
В основата на няколко романа са вградени елементи от легендарното и митологично наследство, което ни е оставил народният разказвач.
Един от тези романи е „Дивна“ на Елиса Хес (изд. „Елиса Хес“ Стара Загора). Легендите, сказанията, вярванията, митовете за сврьхестествените качества на самодиви, змейове и други митични сили повеждат въображението на авторката и тя пресъздава любовта между змея и най-личната мома в селото, прелъстяването на момъка от самодивите. Драматична е съдбата на Дивна, която живее в два паралелни свята – реален и иреален. Действието, наситено с мистика, се развива динамично и държи читателя в напрежение до самия край.
От сходен легендарен материал е изграден и романът на Милен Иванов „Момата не е стока за пазене“ (изд. „Захарий Стоянов“). Покрай любовта на Елица и Змея авторът рисува картина на българското село в началото на ХХ век, начина на живот на жителите му, вярванията в свръхестественото, вградени в реалното им ежедневие.
Нашата съвременна белетристика, изградена върху днешната действителност, се люшка между човека-консуматор и човека-бездна по думите на един литературен критик. Понякога писателят загърбва емоциите за сметка на някакъв абстрактен индивидуализъм, без да опита да надникне в дълбочините на характерите, в по-сложните конфликти и явления. Подобни тенденции срещам в някои от съвременните романи, които прочетох. Забелязвам, за съжаление, обедняване на езика и присъствието на шаблони, които превземат вече не само говоримия език, но проникват в медиите, в публицистиката, в художествената литература, в човешките взаимоотношения. Все повече се губи ароматът на нашия език, заглъхва звучността, увяхва пъстроцветието на прекрасния български говор.
Рядко се среща художествено произведение, по езика на което можеш да познаеш автора. Нямам възможност, нито пък задача да демонстрирам за какво иде реч, но ми се ще да споделя, че романът е произведение, което излиза – чисто художествено, извън рамките на сигурното и провереното, той е пътуване към непознатото, носи риск и отговорност.
Малцината от авторите, за чиито произведения става дума, са поели някакъв риск. На повечето произведения идейната насоченост и сюжетът са предимно в сферата на познатото, на обичайното. Не казвам, че това омаловажава идея и текст, казвам, че липсва новаторство.
С романа си „Седемте живота на Иван“ (изд. „Лексикон“) Николай Светлев е бръкнал в раната, нанесена на нацията ни през втората половина на ХХ век. В сюжетното развитие се открояват причините за раняването и заболяването. Поведението и начинът на живот на властимащите, политици и държавници, чийто смисъл на живота е борба за власт, надмощие, високи постове, комерсиална любов, интриги, фалшива загриженост за човека.
С други думи – широко платно на една репресивна действителност и самоуправство и последиците върху живота на онеправдания човек. За съжаление това време продължава да вирее и днес безпрепятствено, само че под друга форма и с други репресивни прийоми. Недоумявам защо авторът твърди, че ръкописът е пролежал 30 години в чекмедже. Тридесет години у нас няма идеологическа цензура, в страната има поне хиляда издателства и все ще се намери за тридесет години някой да издаде книгата поне три пъти. Рекламата е излишна и не е в полза на автора, едва ли някой би му повярвал.
Конструкцията на романа „Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски (изд. „Хермес“) е по-усложнена. В лабиринта от случки, събития, които съпътстват героя на повествованието, той трудно намира изход. Паралелно на лутанията върви и живот в няколко осветени планети – те всъщност са своеобразна съпоставка с живота на нашата планета. Промушва се в текста и тънка нишка, която свързва героя с Ариадна, с цигулката, чиито сакрални звуци носи в себе си.
В съвременния роман нравствените категории не са еднозначни, често се преливат една в друга: добро и зло, силно и слабо, низко и възвишено, приказно и реално, комично и трагично. И границите между ценностите са по-подвижни. Вътрешната противоречивост на процеси и явления от друга страна носят и относителна вътрешна свобода на писателя.
Важно е обаче как той ще пресътвори и консумира тази вътрешна свобода. Всеки според възможностите си, разбира се, според мисленето и световъзприемането пресътворява тази вътрешна свобода. На тези мисли ме наведоха няколко романа, между които не се очерта доминираща творба, но пък се очертаха интересни художествени идеи. Не казвам, че липсата на доминация е недостатък, тъй като не е без значение как и с какви средства се пресътворява идеята, как се характеризират образи и събития, каква естетическа цел преследва писателят в обозначаването на времето.
Така погледнато, има добри като художествена реализация романи. В част от тях авторите са поставили в центъра иа фабулното развитие любовта, във всичките нейни проявления, любовта като смисъл на живота. Върху тези параметри е изградено повествованието на „Лъч светлина. Озарението“ (изд. „И форма принт“). За авторката любовта е градивна сила. Чрез любовта изгубилите упование и вяра действащи лица отново се завръщат към живот. Завръщането е трудно, със съдбовни обрати, вътрешно напрежение, но в крайна сметка успяват да намерят себе си, спасява ги любовта и зачитането на вселенските закони.
През живота си човек преминава през неизброими преживявания, тъжно-весели случки, забавни и депресиращи ситуации, решими и нерешими проблеми и често се обърква в непрекъснатата им променливост. Изобилен материал за романиста. Трябва само да протегне ръка и грабне онова, което го е привлякло и развълнувало. Изобилие от преживявания има в романа „Часовете на опала“ от Юлия Дивизиева (изд. „Факел“). Съдържането следва разказа на главната героиня за нейното пребиваване в Мозамбик. Трудно ежедневие, монотонно, вълненията се пораждат предимно от съзерцанието на лъчите на залязващото слънце, опаловите цветове на клонящото към залез светило. Тези опалови лъчи помагат на героинята отново да помечтае, пречистват я, възраждат желанието за любов. Дотук добре, но липсва погледът към вътрешния Аз на героинята и на нейната близка. Движението е предимно по повърхността, по видимата страна на случващото се.
Светът, който Лъчезар Ангелов пресътворява в романа си „Тунел към изгрева“ (изд. „Библиотека България“) преминава през очите и ръцете на художника – водещият действието герой. Загубил любимите си хора, той бяга от светската суета и рутинната въртележка в ежедневието на големия град. Но мойрите – трите орисници, са предначертали друг живот за него и той го връхлита даже без да го осъзнава напълно. И така тъмнината в душевния тунел започва да се разрежда и в далечината се провижда светлина. Авторът е успял, наред със събития и проблеми, които съпътстват дните на беглеца, да проникне във вътрешния му Аз и да го анализира. Приятно усещане предизвиква артистизмът и романтичните навеи, с които писателят обгръща героите си. Те са синхронизирани и с реалността, с болката и вдъхновението на твореца-художник, на вълненията му от задаващата се в далечината мека светлина.
Крайно освободено е съдържанието иа романа „50 нюанса огнено червено“ на Павлина Павлова (изд. „Български бестселър“). Общо погледнато, съдържанието е изпълнено с еротика. Любовта между двамата герои е повече плътска и по-малко духовна.
И един криминален роман, озаглавен „Сделката“ на Веска Дучева (изд. „Библиотека България“). Интригуващо съдържание, което е огледален образ на съвременната ни действителност. Драматично натоварен, сюжетът проследява жестокостите и нехуманността на донорската мафия, безсилието на жертвите да противостоят на манипулациите за прекрасен, богат живот в бъдеще. Манипулират ги с примамливи обещания изпечени алчни мафиоти, в които не е останало нищо човешко. Още по-притеснително е, че в тъмните сделки участват лекари. Тъмният, известен обаче на публиката свят и неговите престъпно безчувствени представители, проникват и в най-хуманитарните съсловия. Действието е динамично, но на отделни места динамиката изчезва за сметка на излишни обстоятелствени обяснения, които само обременяват сюжета, потискат драмата и я омаловажават.
Съществено изискване за криминалното четиво е неговата динамика, напрежение и логика. Напрежението го има, най-вече в ужаса който предизвикват безскрупулните, зверски на моменти, действия на мафиотите, търгуващи с човешки органи и то придобити от живи хора. За съжаление няма и опит от страна на жертвите да осъзнаят, че са манипулирани и да направят поне някакви опити да се освободят от гнетящата зависимост. Така драмата може да се разгърне в повече посоки.
Романите, издадени през 2024 година показват в по-голямата си част художествено-естетическа субективност, което от една страна е добре, но от друга някои страни иа ценностната система се размиват. Открояват се в отделни книги романтично-емоционални тонове, по-оцветен език, по-разпознаваеми послания. Но се забелязва в известна степен уеднаквяване на съвременното световъзприемане. Не попаднах на роман за Нобелова награда, но попаднах на добри художествени творби от автори, които се опитват да открият нови светове, нова визия за съдбата на човека в бъдеще, за света около нас и вътре в нас. Кои опити ще се наложат като художествени постижения, само времето може да отсъди. Хубавото е, че днешният писател-романист не е закостенял във времето, а се старае да се домогне до нови жанрове и стилове, нови езикови форми и естетическа сетивиост.
А това позволява на талантливия да разшири идейно-художествените си хоризонти.
bl