ДИМИТЪР МИЛОВ

ИЗВИСЯВАНЕ НА ПОЕТИЧЕСКОТО СЛОВО

Поезия – 2024

Богата, разнообразна и впечатляваща е поетическата продукция през изтеклата 2024 година в стилово и тематично отношение. Осезаема е и непреходната връзка с традицията на класическите постижения. Присъствието на вече утвърдени творци обогатяват съвременната поезия с индивидуалните си почерци, с метафоричните си внушения и оригиналната си образност. Съществен е техният принос и за обогатяването на съвременния български език.

Съзнавам, че мога да бъда упрекнат в липса на критичност, защото ще кажа и добри думи за поети, които са далеч от висотите на емблeматичните имена в поезията, но вярвам, че те ще им бъдат за пример и тепърва ще укрепват  младите им пера.

И така, по същество: Има немалко силни и стилни стихосбирки. Повечето от книгите заслужават не само отзиви, но и задълбочени рецензии и анализи.

Иван Здравков се представя с антологичната си  творба „Съдбата има очи на египетска котка“ – мъдра и зряла книга на нестандартен поет.

И Паруш Парушев е издал своята поетическа равносметка – „Привечер“. В нея той е направил подбор на стихотворения за един почти петдесетгодишен творчески период.  Това е книга-образец, която проследява възходящия му път  – многообразие на теми и идеи, метафори и свежа образност.

„Прободени носталгии“ е поредната успешна книга на Боян Ангелов, богата на инвенции и послания, а едноименната поема е своеобразен връх в творчеството на поета. В стихосбирката са включени три цикъла:  „Владение“, „Немислимо“ и „Кумирът“, които подсказват, че спомените са живецът на бъдещето. Въпреки многообразието на темите и идеите, стихотворенията са умело подредени композиционно и имат цялостно звучене. По всичко изглежда, че той е търсил едно докосване до съвършенството не само като поетически внушения, но и цялостно. Това е философска книга, в която е намерен баланса между традиция и модерност. Успява да стигне до най-фините кътчета на човешката душа и да печели съпричастие.  А това е голямата цел на истинската поезия.

Издателство „Лексикон“ предлага на вниманието ни и книгата на Станислава Пирчева-Ава „Виделината“ – 49 откровения. Тя е поетично пътуване през човешката крехкост, тишината на обичта, стремежът към светлина. Стиховете й търсят връзката между нас и другия, между сърцето и небето – според авторското определение. Присъединявам се изцяло към нейната оценка. Бих добавил само, че това са поетични бисери от страсти и емоции в огърлицата на Ава, в които с най-много карати е бисерът на любовта.

Георги Ангелов – „Паметки за утре“. Името на поета е отдавна утвърдено на поетическото поприще. В „Паметки за утре“  присъстват стихотворения с ярко изразена гражданска, непримирима съпротива срещу пороците в съвременното ни общество. С поетическите си послания той ни внушава, че ако не съхраним паметта за националните духовни достижения на нашия народ, ние сме обречени на гибел. И наистина може да се окаже провидец на бъдещето. Към тези наболели теми той се отнася с изключителна прецизност и самовзискателност. „Паметки за утре“ е силна книга на роден поет. На поет с характер.

Лили Качова – „Откровенията на една летяща риба“. Основната тема на стихосбирката е животът в неговата сложност, като не е изключена и иронията на съдбата. В нея има петдесет и пет стихотворения, обединени в шест цикъла, които издават висок градус на чувствата и сила на емоцията. Като сърцевед поетесата добре знае, че човекът е противоречива и сложна личност, но пита кое е истинското му лице? Внушенията й са  силни – акцентът пада върху важността да съхраним паметта на дедите, изразява почитта си и към паметта на поета Христо Фотев, прави ни съпричастни към премеждията, през които е преминала, посвещава цикли лирични творби: на любовта, на есента като душевно състояние и на днешните актуални теми. Емоционална и мъдра поезия.

Юлия Пискулийска – „Игра на минало“.  Книга, писана с вдъхновение и обич. Разковничето за успеха на тази книга се крие в особената поетична нагласа на авторката. Пропита с искреност и нежност е нейната поезия. Тя притежава дарбата да придаде на делничното блясък, който не само засиява, но и сгрява и възвисява.

Павлина Павлова – „Сънят на щуреца“. Стихосбирката включва четири цикъла: „Една българка“, „Магията на думите“, „Кръговрати“, „Магията любов“. В един стабилен том от 200 страници поетесата с голяма искреност разкрива широката панорама на своята богата душевност. И прави всичко това с чувство на отговорност, защото много добре владее магията на словото, както и тази на любовта.

Елена Алекова – „Сянка на ангел“ – щрихи от София. Бих определил книгата като пореден успех на поетесата. Много финес, деликатност и нежност лъха от стиховете й. Читателят замръква и осъмва в една съвсем друга София. Със светлината на неподправените си чувства тя осветява и много тъмни кътчета не само на столицата, но и в душите на хората.

Даниела Добрева – „За един мъж, който не искаше нищо“. С четвъртата си книга Даниела Добрева продължава талантливо да утвърждава присъствието си в съвременната ни поезия. Посланията й излъчват искреност, нежност и топлота,  изпълнени са с дълбок психологизъм и философски внушения. Четеш и усещаш магията на словото.

Станислав Пенев – „Бряг на любовта“. Настоящата книга включва близо седемдесет стихотворения, всичките писани през 2024 година. Ключовите думи на поетичните му послания са любов, взаимност и отдаденост. Именно те придават на книгата свежия аромат и са предвестник за добрия й прием.

Диана Сиракова – „Неподходящо време“. В предговора поетесата от Видин изразява болката и възмущението си, че единствено пространството във фейсбук те остойностява. И прави извода, че днес е неподходящо време за идеали и романтика. Да пишеш за любовта и най-съкровените болки те правят неразбран или най-малкото смешен. И въпреки тези размисли, тя прави точно това: пее песни за любовта и вдига наздравици за нея. Поезия, която се олицетворява с образа на реката, винаги млада и нова.

Стефка Павлова – „Откровение“. Стихосбирката разкрива сложността на вътрешния свят на авторката. Това са не само лични откровения, но и теми за живота и човешките взаимоотношения. Основната тема е за любовта, в която има обич и копнеж, но и болка, и разочарование. Но у поетесата остава вярата в способността на любовта да лекува и променя.

Лозан Такев – „Шоуто на дедо Лозе – 78 есемеси“. И в тази си стихосбирка авторът остава верен на себе си с характерното си непримиримо перо. Като поет той знае, че няма право да бъде безразличен към недъзите и несъвършенството в живота ни, който според думите му  е „едно шоу“. И талантливо доказва това със средствата на свежия хумор, острата сатира и ирония.

Кънчо Великов „Свечерени небеса“ – 80 стихотворения. С обич и болка е наситена тази книга. Със силни лирически внушения, със завладяваща искреност и с носталгия по щастливите мигове с любимата, но и с копнеж по красотата и вяра, че в неумолимия ход на суровото и несправедливо време все още имаме сили да съхраним изконните човешки добродетели и да ги предадем на бъдещето.

Светла Дамяновска – „Скици от реалността“. Стихосбирката е една живописна галерия от духовни портрети, лирични снимки, скици, автопортрети, които ни представят живота, такъв какъвто е. Оригинален е нейният подход към ежедневните теми и с нов поглед към традиционните ценности с акцент към фолклорното наследство. В нейния фокус са миналото и настоящето, както и мечтите, поетичните кошмари и разбира се, поезията.

Галина Чолакова – „Йероглифи на тъгата“. В стиховете на Галина Чолакова също ще открием устрем и самочувствие. Искрени и спонтанни  са поетичните й послания. Макар „вини катранени“ да й сломяват надеждата, няма да спре да търси бленуваната синя свобода – тя е един „Сизиф в рокля“, а когато й е пролетно на душата и е беззащитна като любимата момина сълза, тя ще продължи да води битка с битието.

Десислава Цветкова – „Синьо дихание“. Приятна изненада за мен е стихосбирката на Десислава Цветкова. Тя живее в чужбина. Самото заглавие подсказва, че това е среща с един ароматен свят, изпълнен не само с морски мотиви, наситени с ярки метафори и свежи образи, но се забелязва и стремеж към универсалност на преживяванията и на поетическото им пресътворяване. „Аз всеки ден се уча да летя“ – изповядва поетесата.

Горица Маджарска – „Дяволът за него беше тя“. Това е втората стихосбирка на поетесата от по-младото поколение. Искрени изповеди, писани с влюбено сърце, в което пулсира обич колкото за двама. В очите на любимия тя намира своя дом, макар че много често се завръща към родовите корени. Вярата й е спасителна сила и надежда, че човекът ще стане по-добър, даже за малко поет.

Кольо Колев – „Караулът на времето“. Още един млад поет, който заслужава внимание. С първата си книга „Бунтът на пясъчните хора“  той печели наградата „Владимир Башев“. Следва най-доброто от родната традиция, но е поет с модерно мислене и свой собствен стил. Ярък е бунтът му срещу безмилостните вихри на свирепия свят, които разпиляват съхраняваните доскоро памет, народностни ценности и традиции. Но обречена ли е тази битка, възможно ли е някой да ни отнеме добротата и любовта, да спре стремежа на човека към волност и свобода? Все въпроси, които поставя поетът и търси техните отговори. Възхитителна книга!

Стефан Гончаров – „Костите на вятъра“. „Дръзко писане, което не се съобразява с канон, с родни и чужди поетични традиции, затова с лекота ги преодолява“ – пише за автора Йорданка Белева.  Оригинален, интересен автор, но на мен лично тази поетика не ми харесва.

Мария Илиева – „Родена съм, за да обичам“. Това е първата стихосбирка на поетесата, която успява да спечели добрите ми думи и заслужава да бъде окрилена. В поетическите й откровения струи любов и устрем към доброто и красивото. На добър час на книгата, с пожелание за докосване до голямата поезия!

Таня Кашева – „Събуди се“. Близо петдесет стихотворения оформят облика на тази книга. Те са зов за близост и човечност между хората. В стиховете се дава простор на битката между доброто и злото.

Светла Велева – „Магията апева“. Апевата е поетичен жанр, съставен от петнадесет срички. Неслучайно авторката го нарича магия. В тези близо 400 апеви, акцентът е върху любовта, обичта, щастието, надеждата, добротата, свободомислието и т. н. Мисля, че авторката се е справила достойно.

Тодор Билчев – „Песни за залез в сапунен балон“. Две са основните теми в сборника – за любовта и за вечността. Любовта към природата и човека, към истината, към чистия път на духа и към божественото и Бога. В стихотворенията и трите поеми откриваме извисеност и мъдрост. Поетът добре владее класическия стих. Посланията му впечатляват и с оригиналните метафори.

Соня Фурно (Фурнаджиева) – „Мъртвешко къпане“. Поетесата живее в Италия. Тя е талантлива, но книгата й „Мъртвешко къпане“ за мен е разочарование. В кратката си поема от осем страници, билингва – на български и италиански, тя ни рисува една лудница,  в която се развива действието. Нямам представа дали това е метафора на нашия живот или нещо друго. Може ли да наречем изящна словесност например: „Лудницата е любов/Лудницата е Христос/всички вярват/всеки втори е разпънат на кръст/ или е Мария Магдалена, Казанова“ и по-нататък:  „мълчиш/мълчиш/ година, две/ и почваш да повръщаш кръв и гной,/ и червеи, /изяли вече/твойте вътрешности,/бълвоч.“ Оставам без коментар.

Христо Милчев – „Бензинови косачки“. Образни и метафорични са стихотворенията на Христо Милчев. Това е поезия-размисъл за човека и света. Поетът се вълнува от превратностите на съдбата на България и споделя горчиви истини за тъжната й участ. Рисува и природни картини, в които зеленият цвят преобладава („Стихотворение в зелено“, „Зелени облаци“) и не прекъсва връзката си с родното село, където се зарежда с творческа енергия. Наглед обикновени, делнични теми, а с една поанта успява да ги извиси.

Валентин Дончевски – „Нощни слънца“. Четирите цикъла: „Нощни слънца“, „Вдигане на маските“, „Записки от аязмото“ и „Пловдивски импресии“ издават  богатата емоционалност  на поета и неговото модерно светоусещане. Вътрешният му свят е една широка палитра от чувства, художествени образи и ярки метафори. Тя е безспорен успех за автора.

 Харалампи Ламбев – „Стълба в небето“. Четейки третата стихосбирка „Стълба в небето“ на Харалампи Ламбев се сетих за една друга книга със същото заглавие на великолепния Иван Николов, издадена през 1984 г. Както и да е.  В книгата на Ламбев основните теми са за любовта и родолюбието. Обръща поглед и към своя вътрешен свят. Авторът има художествено мислене и ранима чувствителност. За него животът е най-сложното изкуство.

Издателство „Мултипринт“ предлага две стихосбирки: на Веселка Колева „Висине“ и на Албена Димитрова „Само ти, Любов, ще останеш“. Книгите заслужават внимание. Веселка Колева талантливо продължава традицията установена от изтъкнати наши поетеси. Виталност и същевременно философска вглъбеност откриваме в тази книга. В епицентъра й искри любов, оптимизъм и вяра.

В „Само ти, Любов, ще останеш“ Албена Димитрова подхожда с отговорност към словото. В поетическите й послания няма и следа от маниерност.  Духовните й опори са любовта, родовите корени и християнските ценности. С доброта и обич са пропити нейните послания, нейните изповеди и тихи молитви.

Издателство „Пропелер“ представя две книги: „Полъхът на надеждата“ от Стоянка Митева-Балева и „Стъпки по белия лист“ от Петя Пейчева.

Книгата на Стоянка Митева-Балева „Полъхът на надеждата“ се състои от две части: лирика и проза. Ще се спра на първата част „Вятърът на надеждата“, в която тя продължава да бъде „рицар на честта“. И в двата цикъла: „Майчина клетва“ и „Среднощни изповеди“  тя си остава оптимист и мечтател. Богат и хармоничен е нейният поетичен свят, в който се усеща полъхът на надеждата и магията на съпричастието.

Тези „Стъпки по белия лист“ на Петя Пейчева ще оставят отпечатък в съвременната ни поезия.  И не защото е пленена от римите, а защото всичко, за което пише, е преживяно и преминало през чувственото й сърце така, както ангел преминава и оставя диря светлина.

Издателство „Светулка 44 АТЕНЕЙ“ също предлага две книги: „Спътник на луната“ от Мария Теохарова и „Метаморфоза“ на Васил Иванов.

Книгата на Мария Теохарова съдържа 22 стихотворения в проза с интересни илюстрации.  Малко тежка за четене ми се видя, затова ще използвам част от написаното на корицата: „Тази книга е като дневник, побрал в себе човешкото ежедневие, значението на нравствения избор, вярата в човека и доброто, любовта с радостта и болката от нея, кръговрата на живота…“.

Стихосбирката на Васил Иванов „Метаморфоза“ прави впечатление с добре овладения класически стих, с леката ирония и с елегантния си хумор. Няма значима тема, която да не е попаднала в неговото полезрение и да не предизвиква искрен смях.

Издателство „Планини“ предлага две книги: „На майка България“ от Георги Връбчев и „Лично“ на Илия Михайлов.

С много вдъхновение е писал книгата си Георги Връбчев. Тя е поклон пред величието на майка България и е пантеон от велики исторически личности – канове, царе, възрожденци, войводи, революционери и безсмъртни поети. Големи пера са се спъвали в родолюбивата тематика и напоследък тя все по-рядко се среща в писанията на младите поети, но в книгата си Връбчев го прави успешно с един овладян патос и родолюбиво сърце.

В книгата си „Лично“ Илия Михайлов е включил и импресии. Наистина всичко в нея е лично, защото е преживяно и е минало през „центрофугата“ (негов израз) на сърцето му. Много свежест и чувство за мярка има и в лиричните му откровения, и в импресиите. Четат се с интерес и будят размисъл.

Издателство „Библиотека България“ е представило четири книги: „Ръцете, с  които оцеляваме“ на Боряна Богданова, „Анархия на сърцето“ на Александър Иванов, „Нищо не знаеш за хората“ на Диана Юсколова и „Оставайки духовно богат“ на Димитър Бурназов.

За Боряна Богданова това е втора стихосбирка. Поетическите й послания излъчват умение да представи живота такъв, какъвто е – и в светлата, и в тъмната му страна. Такива са и женските ръце, които умеят да обичат, галят и утешават, с които оцеляваме. В стремежа си за летеж поетесата добре съзнава, че върху крилете си поема „цялото небе на болката“. Искрена, с художествени достойнства е тази книга.

„Анархия на сърцето“ на Александър Иванов се характеризира с оригиналност, с модерно и провокативно мислене. Ето какво пише за стиховете Силвия Чолева: „Пропити са с крехкостта на тъгата, с несигурността на живеенето, с копнеж по взаимност, но съдържат и надежда за „хоризонта на живота, към който тичаме с наранени крака“.  А аз ще цитирам и неговото стихотворение „Анархия“: „Сърцето спира,/ любовта – /не“.

С дълбока емоционалност е наситена книгата на Диана Юсколова „Нищо не знаеш за хората“. В лирическите си послания тя търси човешкото в човека. Това е зов за извисяване и за осъзнаване, че ако сме достатъчно искрени, можем да живеем заедно, че даже една усмивка може да ни сближи. И че трябва да спрем да се крием в тишината на ниското и да се отърсим от всекидневната проза. И тогава може да разберем всичко за хората.

Димитър Бурназов в книгата си „Оставайки с духовното богат“ се чувства по-уютно в класическия стих, който владее майсторски. Доказателство за това са сонетите му, посветени на известни български поети и сонетните венци, които го пренасят в детството и неговата младост. Авторските послания са пропити с възвишени чувства – жажда за обич, доброта и любов.

Издателство „Българска книжница“ е предоставило стихосбирките на Здравка Зафирова, Иван Енчев, Иван Шопов, Благой Делев, Стефка Данева и Десислава Стоянова.

Здравка Зафирова е издала четири томчета по сто страници. Бих могъл да ги обобщя така: „Поетесата е „Родена от пяната на вълната“, за да изпълни „Симфония на любовта“, да ни зададе „Житейски въпроси“ и да ни пренесе в „Градът, в който шепнат тополите“.  С голяма искреност, обич и нежност са пропити поетическите й послания. Първите две книги са апотеоз на любовта. В третата книга „Житейски въпроси“ се забелязва вглъбеност и философски размисъл за живота, за истината и времето. В четвъртата ще доловим шепота на тополите на родния й Тополовград, ще се запознаем със спомените, скътани в сърцето й с любов и ще усетим аромата на годишните времена. Пъстър и многообразен свят.

Иван Енчев – Ехо от бързей“. Книгата се състои от два цикъла: „Движение“, в който са включени творби, писани през последните няколко години, обединени от внушението за неспирния ход на живота, изобразен чрез образа на водата и „Алегория“, подчинен на различни преживявания чрез елегичната съдба на птици и животни. Силни са неговите поетични послания и предизвикват съпричастие. Книгата е доказателство за възхода на поета.

Благой Делев се представя с две поетични книги: „Театърът на живота“ и „Спомени, спомени…“ Първата е памет за неговата съпруга. В нея изплаква тъгата по загубата и невъзможността да върне времето, добре осъзнал, че животът няма генерална репетиция. Във втората книга се връща към спомените на своята младост, които го крепят и му дават надежда за бъдещето. Искрени и честни изповеди.

Десислава Стоянова прави с „Повей от глухарче“ дебют в поезията. Тя тепърва ще развива своите способности.  Постигнатото прави впечатление с лирическите й послания, обагрени с обич, нежност и със стремеж към красота.

Стихосбирката „Любов под дъжда“ на Иван Шопов е вдъхновена творба на даровит автор. Тя е оригинална в композиционно отношение – редуват се лирични осемстишия и импресии. Те са пропити от обич и жизнерадост. Но неговият зов за близост е възможен само ако душите са разкрепостени и духовното вземе превес. С нежен лиризъм и хуманност са заредени поетическите му внушения.

Стихосбирката „Отвъд сезоните“ на Стефка Данева ни потапя в духовния свят на една талантлива поетеса. Това е книга дълбоко преживяна. В стиховете й пулсира вечният стремеж към красотата, жаждата за споделена обич, за хармония в отношенията между мъжа и жената и най-вече за това човекът да остане верен на себе си. Осезаема е и болката, че в съвременното общество са забравени изконни български добродетели, че даже и „Поетите живеят прозаично, /когато любовта не ги намира.“

Шест книги е представило издателство „Захарий Стоянов“: на Катя Маринова, Кирил Аврамов, Деньо Денев, Димитър Петров, Николай Ламбрев-Михайловски и Цочо Бояджиев.

Книгата на Катя Маринова „Спомен за утре“ е с предговор от поета Петър Андасаров, който е направил проникновен анализ на нейния поетичен свят, озаглавен „Поезия за утре“. И аз изцяло споделям  неговото утвърдително мнение. Връщайки се към спомена, към обичта на майката и бащата и всичко наоколо,  поетесата  успява да ни внуши, че всъщност това е споменът за утре, защото ако не се опрем на същностното в живота и не успеем да го съхраним, бъдещето ни е обречено.

Книгата на Кирил Аврамов „Неудобството да бъдеш жив“ задържа  вниманието ми. В анотацията Иван Гранитски пише: „Книгата на Кирил Аврамов е наситена със символи и подтекст, които изискват напрежение на четящия, за да може да улови вътрешните връзки и многоплановостта на авторовите внушения. Това не е поезия за разтуха, а поезия, която предполага будни съзнания. Хармонично допълнение за словесните внушения на Кирил Аврамов са и неговите рисунки… Те имат задачата да допълват и нюансират лирическия текст.“

В „Медуза Горгона ни гледа“ Димитър Петров е разпрострял своя талант в близо 150 страници. Това са лирическите му послания, писани през последните десетилетия, които го представят като едно от ярките имена в съвременната ни поезия. Образите от античната митология намират осезаемо присъствие в творбите му. Внушенията са силни и населени със свежи образи и ярки метафори. Впечатляват и стихотворенията му, посветени на любимите хора, на родния Делиормански край и на родината.

Възхитителна е книгата „Зимна бреза“ на Деньо Денев. В тези близо триста страници живот, той ни пренася в неговия вълшебен свят. Запознава ни със своята „Азбука на дишане“, която трябва да четем „Ден и нощ“, защото е написана с „Почеркът на вятъра“, за да усетим „Кръвните телца на светлината“ и  чуем „Една магична дума“ любов не само в „Къщата на детството“, да се спрем за малко и поемем дъх от магичните миниатюри, наречени „Мравки“ и преди онези „Епикризи на есенните дъждове“  да прелистим обичта на вълшебната „Книга за мама“. Не бих могъл по друг начин да разходя сърцето си из тази магическа вселена.

„Следлюбов“ на  Цочо Бояджиев е книга с любовна лирика. На пръв поглед тази поезия е тиха, меланхолична, но е с дълбока философска вглъбеност, с обрати на мисълта и с изненадващи поанти. Поетическите му послания се характеризират с оригинална образност и богата метафоричност. Бавно четене и обстоен обзор изисква тази книга, за да се достигне до истинската й същност.

В „Безсънни треви“ на Николай Ламбрев-Михайловски са включени 110 стихотворения. В тях има истински живот, изпълнен с щастливи мигове и с болка и тревога от случващото се в това несправедливо време. Многообразието на темите красноречиво говори за богатия му поетичен свят.

Издателство „Български писател“ предлага девет оригинални книги и десет – избрано и поетични сборници.

Ще спра вниманието най-напред на двете книги на Ахмет Емин  Атасой:  „Самооткровение“ и сборника избрана лирика „Разпилени сънища“. В оригиналната книга „Самооткровение“ внушенията му са романтични, нежни, любовни, социални и мъдри. Свободният му дух е единствено в плен на любовта. И в четирите цикъла на книгата се усеща топлия вътрешен глас на поета, неговите душевни земетръси, неизтляващата любов към любимата и безкрайна всеотдайност към „работата“ му. В книгата с избрана лирика „Разпилени сънища“ са включени знакови творби от книги на поета, издадени в периода от 2004 г. до 2024 г. Това е уникална книга, която представя автора й в неговата цялост и истинската му светлина. Книгите са душевен автопортрет и равносметка на изминатия път, за тях Надя Попова пише: „В тях има живопис и музика, философия и горещи чувства, умъдреност и същевременно детски захлас пред чудесата на битието, на природния и душевния живот“. Какво повече?

Стихосбирката „Неродена мома“ с подзаглавие „Тя се казваше Тина“ на Георги Драмбозов е посветена на жената на живота му. Нестихваща е болката му от нейната загуба. Любимата е напуснала живота, но голямата любов продължава да пулсира в сърцето на поета. Лирическите му откровения не са плач, а хлипове на душата му и неугасващ порив да твори поезия. Поезия, в която диша любовта, верността и истината.

Приятно ме изненадаха двете книги на Славка Мариновска „Абаносов блус“ и „Монолози на рибите“. И двете обемни, над двеста страници. Любопитно ми беше какво се крие между кориците им. Стихотворенията са в класически стих – избистрен и осветен.  В лирическите  си послания тя е сантиментална и романтична, естествена и фина, но много гняв и болка присъстват в социалната й поезия, което ни подсказва, че Мариновска  е поетеса с характер, която носи бунтовния дух на Родопа. Това е поезия,  будеща чувства и размисъл, тя опиянява и едновременно с това отрезвява.

В „И птица, и клетката“ талантливата поетеса от Пловдив Диана  Я. Павлова остава вярна на своята стилистика – бял стих, но със завладяваща музикалност. Лирическите й послания въздействат емоционално, защото са преживени и преминали през ранимата й душа. Те са укор към баналното в живота и стремеж към духовно извисяване.

„Поанти“ на Таня Хаджидимитрова подсказва, че ще имаме среща с лаконичното. Не винаги краткостта е мярка за таланта. Но тук се срещаме с умението на авторката с малко думи да каже много истини. В тези поанти има прозрения и мъдрост, но и бунт срещу пошлото и дребнавото. И ще дам пример: „Не искам да те виждам, /навири нос високомерието. /Осъзна, че истината боли…“

Книгата „Време за споделяне“ на Наталия Ерменкова включва стихотворения на български и руски, защото нейната родина  е Русия, но нейният дом е България, както самата тя изповядва. Седемте цикъла са с различна тематична насоченост. Осмият е на английски. Вниманието й изцяло е насочено към красивото и стойностното, към възвишеното и високите измерения на духа и мисълта, както и на вярата в любовта, доброто и истината.  Особено внимание заслужават стиховете, в които тя пресътворява образите на падналите за Освобождението на България български и руски воини, както и посветените на известни руски поети и на имена от съвременната българска поезия.

Стихосбирката „Човек е Бог“  на Лина Борджиева е талантливо продължение на нейните библейски откровения. С много благост, с равновесие и красота е изграден поетичният й свят. Тя чува гласовете на душата и на вечното единство. Лирическите й послания са зов за преминаване от човешкото към божественото, защото човекът сам е творец на битието.

„Небесна пътека“ на Тодор Згуров привлича вниманието със своята нежна лиричност, с хуманните послания и сърдечност. Поетът няма да предаде бащината си повеля и ще изрича само истината, макар че от нея боли. Ще обърне очи към тракийските могили, уморените му нозе ще нагазят сипеите на Андите, ще стигне до снеговете на Аляска и до тайгата на Сибир. И дори понякога душата му да е осланена от лоши думи и предателства, той остава с надеждата, че по своята „Небесна пътека“ ще стигне до майстора-чешмар и бистрата вода ще излекува всичките му рани. Това са силни поетически внушения на поета от Смолян.

Сборникът „Небесни планини“ – поети 2024 г.,  е със съставители Атанас Звездинов, Георги Драмбозов и Анелия Янковска-Сенгалевич. Той включва 180 автора – имена на утвърдени поети и на лирици от по-младото поколение. Сборникът дава ясна представа за новите тенденции и за идейно-художествени насоки, характерни за нашата съвременна поезия. Различната стилистика и тематика разнообразяват поетическата територия и я обогатяват с ново, по-модерно светоусещане.

Двуезичното издание „Ще те целуна и ще си отида“ – избрани стихотворения на Никола Вапцаров, излязло по случай 115 години от неговото рождение, е с редактор Боян Ангелов и съставител Анжела Димчева. Преводът на английски е на Питър Темпест. В книгата са включени емблематични творби на поета в циклите „Песни за човека“, „Песни за родината“ „Песни“, „Песни за една страна“ и „Антология“. Книгата завършва с отзива на Боян Ангелов „За Вапцаровата вяра, която не оскъднява“, включени са биографични бележки за преводача и отношението на Петър Увалиев към стиховете на поета в един спомен на Бригита Йосифова „Споделено за Вапцаров“, както и спомени на  майката на поета Елена Вапцарова, Младен Исаев, Николай Шмиргела и Радой Ралин. И да не пропусна – снимки и факсимилета.

И книгата на Дора Габе „Непримирима“ – стихове за вечността, излиза под редакторството и съставителството на Боян Ангелов и Анжела Димчева. Ето какво пише Боян Ангелов: „Дора Габе – тази безсмъртна българска поетеса – остави дълбока и незаличима следа в развитието на литературата ни чрез творчество, в което живее нейната щедра душевност наред с женската й чувственост и с неотменимата нейна обич към всичко родно“.

В юбилейната си книга с избрана поезия „Птица съм…“ Лалка Павлова е включила най-значимото, което е създала. Нейните лирически послания се открояват с оригиналност, спонтанност на чувствата и дълбочина на мисълта. В тази си книга тя се явява като онази жар-птица с многоцветни, сияещи като огън пера, носител на многозначието на магическата чудноватост и щастие, само в редки случаи на опасност или съдбовност.

„Късни слънца“ на Илко Иларионов излиза посмъртно. Драматург, белетрист, поет и актьор, в  „Късни слънца“ той е вложил страст и обич към живота – в нея откриваме  емоционална поезия с трогателни лирически послания. Той изповядва: „Не е достатъчно/ само/ да посадиш/ дърво./ Трябва да откъснеш/ от него/ и плод“. Сега тези плодове ги берем ние с благодарност и преклонение.

В книгите с избрани стихове: „Избор на извор“ на Александър Крумов, „Писалката на Господ“ на Александър Ал. Хаджихристов и „Завръщане“ на Янко Стефов ще видим развитие в цялостния художествен процес, продиктуван от индивидуалните им постижения, както и един нов прочит на самите себе си, едно ново усещане за стойностното, което е издържало проверката на времето. Това е не само равносметка на поетичния им път, но нов етап в развитието им. И в тяхното съставителство личи, че те ни поднасят най-доброто като значим етап от тяхното духовно съзряване.

Поетическо майсторство от емоционалния духовен потенциал ще открием в книгите: „Несамотният сам човек“ на Анна Матеева, (издадена посмъртно), в „Две глътки кураж“ и в „Най-тъмно е преди да съмне“ на Пепа Атанасова, както и в „Есенни хребети“ на Дафинка Станева. Те носят силата на органиката на женското начало, на овладяната емоция и на житейската мъдрост. Усеща се извисеност на словото и търсене на баланс между обществено приетото и индивидуално присъщото.

„Гнездото. Том 2“. е сборник с творби на студенти, лауреати на Националната литературна награда „Георги Черняков“ (2020-2024). Включени са поезия и проза, с предговор от Анжела Димчева. Сборникът няма претенции, че представя важни тенденции в писането на младите автори през 21 век.Те са нетърпеливи да експериментират, да търсят модерното, да бъдат най-харесваните. Но до истинската поезия се стига с безсъници и с дълбоко преживени неща.

В поетичната антология „Брацигово“ са включени стихове за града и за Васил Петлешков на местни автори, както и на ваятели на словото, които придават стойност на книгата. Това са творбите на Иван Вазов, Христо Траянов, Николай Зидаров, Трайко Симеонов, Марко Недялков, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Богомил Трифонов, Атанас Звездинов, Димитър Дънеков и Георги Ангелов. Също и автора на химна на Брагигово Любомир Бобевски. Антологията е една възвишена поетична летопис на град Брацигово. Нейните съставители Владимир Батаклиев, Димитър Дънеков и Никола Мегенов са се справили отлично.

„С вдъхновение и обич за град Стрелча“ е поредната поетична антология на литературния кръжок „Богдан Овесянин“. Съставител е Мария Илиева, ръководител на кръжока, а редактор е Боян Ангелов. В книгата са включени местни автори, които изразяват преклонението си пред родния град. Това са вдъхновени творби,  написани с обич и отдаденост.  В антологията са включени и стихове на Богдан Овесянин и на членове на СБП като Яко Бойчев и Михаил Гунчев.

В заключение ще отбележа, че издадените стойностни книги през изтеклата година продължават традицията на класическите постижения, като ги обогатяват с оригиналните си поетически стилове и литературни търсения. Похвално е и това, че СБП не се затваря в собствените си рамки, а разширява обхвата на годишните прегледи с разглеждането и обсъждането на всички книги, предложени от издателствата, което дава представа за развитието на съвременната поезия.