ПЕТЪР ХАДЖИНАКОВ

ИДЕИ, ПРОБЛЕМИ, ОЦЕНКИ, АНАЛИЗИ И РЕЗУЛТАТИ

Литературна критика – 2024

През изминалата 2024-та година в литературната критика се появиха единадесет заглавия от осем автора. Към този широкообхватен жанр спадат отзиви, анотации, анализи, психографски етюди и монографии, оперативни рецензии, есеистични и лирически отклонения, романизирани биографии, интроспективни, мемоарно-биографични ескизи. С известна носталгия и тъга си спомняме близкото минало, когато мисията на критика бе значима и отговорна, изискваща ерудиция, интелект, подготовка и ясни критерии, на които отговаряха малцина. Имената на Ивайло Знеполски, Симеон Хаджикосев, Симеон Янев, Светлозар Игов, Огнян Сапарев, Здравко Чолаков, Иван Гранитски, Сабина Беляева, Енчо Мутафов, Вера Ганчева, Луко Захариев, Димитър Танев, Елка Константинова, Тончо Жечев, Кръстьо Куюмджиев, Любен Бумбалов, Алберт Бенбасат, Ерика Лазарова… остават завинаги  като еталон за модерно критическо мислене в контекста на съвременното ни литературознание.

Панко Анчев през 2024 година публикува три заглавия – сериозен актив за автор, доказал се в областта на литературната история, критика, теория и есеистика. Тези три негови книги са „Теория на литературния процес“, „Словото и свободата на културата“ и „Любен Каравелов“.

С висока ерудиция и интелект, авторът подхожда към теоретичната материя („Теория на литературния процес“), към която рядко се посяга, особено днес при цялата неподреденост на културния ни живот. Това е приносен труд, където литературният процес е разгледан в панорамата на модерната концепция на глобализиращия се свят. Равностоен е Панко Анчев и в създаването на личностни портрети, изискващи специфични познания – поставен в галерията на съвремието си с цялата сложност на европейското битие, великите сили, разпада на османската империя и противоречията на Балканите, създаденият от него образ на Любен Каравелов засиява с нетленна светлина (книгата е от поредицата „Дълг и чест“). Новаторски елементи се съдържат в цялостната концепция на „прочита“ на спорни факти от неговия кратък, едва 45-годишен житейски и творчески път. Двете литературно-критически монографии „Теория на литературния процес“ и „Словото и свободата на културата“ са с приносен характер като смел опит за изследване на литературните и културни процеси у нас от епохата на Възраждането до днес. Панко Анчев достойно защитава мястото си на един от водещите мислители в областта на  културологията, естетиката, литературната критика и историософията.

Един от най-активните съвременни автори на оперативна критика е Никола Иванов, издал  повече от двадесет заглавия с литературно-критически анализи, като особено популярна  е поредицата от седем цикъла „Подреждане на балната зала“.    В предлаганата седма част от статии и студии той създава психографски етюди и профили на класически и съвременни творци, като сред авторите особено впечатляващи са конкретните анализи на поетическите идеи и концепции на майстора на сонета Георги Миланов, чийто художествено-естетически портрет е и най-сполучлив като цялостно решение. Повечето от избраните писатели са достигнали до определени висоти в търсенията и постиженията си, доказали се като творчески индивидуалности. Всеки по-значим стихотворен фрагмент се анализира детайлно, най-често с точни препратки, асоциации, сравнения и паралели с текстове на други автори, като този сравнително-типологичен анализ е плод на прецизното структуриране на формулата теза-антитеза.

И Иван Д. Христов е доказано име в съвременната ни литература, той е и пристрастен родоповед. „Отражения от духовните пространства“ е цикъл творчески портрети. „С Родопа в сърцето“ съдържа сполучливи есеистично-импресивни ескизи за автори като Николай Хайтов, Петър Маринов, Усин Керим, Светозар Казанджиев, Георги Пашев, а в литературните му прозрения сполучливи са творческите портрети на автори като Иван Желязков, Николай Табаков, Красимир Димовски, Антон Баев, Продрум Димов, Емил Калъчев, Иван Енчев.

„По реката на времето“ е книга с отзиви и анализи на Банко П. Банков с повече от тридесет  персонални анализа, рецензии, анотации, оценки, опити за творчески портрети на съвременни творци, като постижение са тези за Боян Ангелов, Лалка Павлова, Иван Есенски, Донка Петрунова, Найден Вълчев, Петко Братинов, Георги Константинов, Борис Луканов, Атанас Маринов, Ники Комедвенска, Атанас Капралов, Валентин Чернев…

Лалка Павлова е утвърдено име в съвременната ни литературна критика. Нейната монография „Символистите“ съдържа четиринадесет критически етюда за най-утвърдените имена на родния символизъм, като за първи път в този контекст се визират и автори като Стефан Тинтеров, Любомир Весов, Трифон Кунев, Дора Габе, Людмил Стоянов. Органически съчетавайки строгия научен стил с доминиращи есеистично-импресионистични интерпретации, авторката предлага свой личен прочит, разбиране и тълкуване на символизма.  Философско-психологическият подход на Лалка Павлова, професионалното боравене с научна терминология, етико-естетически категории, аксиологически понятия, винаги е бил предпоставка за успехите и в полето на литературната критика.

Паруш Парушев е автор на литературно-критическия сборник „Думи по пътя“, като това всъщност е сборник от статии, рецензии, литературни портрети и есеистични бележки от събраната „попътна критика“, а в подкрепа на тези опити е апологичният послепис на Панко Анчев: „Книга, каквато не всеки поет може да напише“! И наистина увлекателно и с чувство за хумор/ирония, самоирония, авторът споделя контрапунктни моменти от своя творчески път, срещите си с такива образцови поети като Атанас Далчев, Иван Пейчев, Иван Давидков, Борис Христов, Христо Фотев… В част от творческите портрети доминира универсалният литературен анализ, както е при Вапцаров, С. Куазимодо, К.Христов, Петьофи…

Елена Алекова е автор на „Време за заедно с Велин Георгиев и Снежана Пейчева“, като своеобразна апология на паметта и съпротива и отпор срещу забравата на живота и делото на поета Велин Георгиев (1933-2019г.).

Книгата на Евелина Белчева „Блага. Отвъд страданието: „Забранено море“ – 1974“ е художествено-документална творба за Блага Димитрова и нейното място в нашата литература, като в епицентъра на изследването е поемата „Забранено море“. Всъщност това са впечатляващи с езиково-лексикалното си богатство мемоарни есета. В контекста на тази психография присъстват творчески личности като Константин Павлов, Елисавета Багряна, Вислава Шимборска, Атанас Натев, Георги Джагаров, Павел Матев, Радичков, Методи Андонов, Левчев, Светлин Русев, акад.  Дм. Лихачов, Петър Увалиев, Боян Пенев, Дора Габе, Методи Андонов, Валери Петров…

Книга с оперативна литературна критика издаде и Георги Майоров „Петото измерение. Книга трета. Родопска сюита“. Този сборник с анализи, статии и рецензии е посветен предимно на регионални автори от  Родопите и провинцията – портрети, отзиви, рецензии, кратки анотации, по-голямата част от които са посветени на новоизлезли книги, на класически и/или не толкова популярни автори, заслужаващи внимание. Неговият спектър на критическите обзори е калейдоскопичен и е продиктуван от дългогодишни наблюдения и констатации на съвременния литературен процес. В анализите си авторът е емоционален, пристрастно полемичен със своите идеи, ярко изразена субективна селективност, което поражда и особен интонационно-тематичен темпоритъм на Словото. Този сборник е своеобразна панорама на част от търсенията и постиженията в съвременната ни литература предимно в периода след промените и нестихващите борби на идеи, концепции, етични и художествено-естетически принципи в нашето общество.

Сборникът с литературно-критически статии  „За поета и родените от сърцето думи“ е юбилеен, посветен на 90-годишнината на поета  Благо Прангов – едно от емблематичните имена на Благоевградския регион. Той съдържа повече от четиридесет отзива и рецензии от двадесет и двама значими писатели, поети и критици, сред които: Николай Хайтов, Симеон Хаджикосев, Илия Конев, Стефан Коларов, Борислав Владиков…

ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ – 2024

Общовалидно е правилото, че за деца трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре. Съвременното дете е обсебено от екранно-визуалната информация под формата на клипове,  игри и аниме, то е повече поданик на виртуалното общество, което печели приоритет пред семейството и училището, като новите закономерности и комплекс от обективни и субективни фактори и зависимости пораждат като продукт елитарното интелектуално-прагматично ниво на осъзнаване, рецепция и разбиране, като в случая изкуството, познанието, художествената литература и спортът са доминиращи в интензивния процес на акселерация. Психологическите характеристики на трите основни възрастови групи на детството (три-единадесет-седемнадесетгодишна възраст), създават и отстояват нови смисли, понятия и категории в нравствено-етичната и художествено-естетическа ценностна система на подрастващите. Радващо е, че през 2024-та година се появиха двадесет и пет нови заглавия от осемнадесет автори, в различни видове и жанрове: поезията, приказките, авторските драматизации, анималистични разкази, детективски новели, гатанки, басни, приказни притчи, детски букварчета.

Джина Дундова-Панчева е утвърдено име, популярна като текстописец, тя има и няколко заглавия за деца от поредицата „Детско Букварче“ на ИК „Знаци“, гр. Бургас. Всъщност това са пет отделни книжки за деца, в които се интерпретират взаимоотношенията между буквите и рибите, птиците, гъбите, като последните две издания на поредицата „Детско Букварче“ са от 2024-та година: „За цветята и буквите“ и „За дърветата и буквите“ от поредицата „Умни приказки“, като графичният дизайн и художественото оформление са на Катя Петкова. Поетесата владее техниката на поетическия изказ до самото съвършенство и именно версификаторското начало завладява детската аудитория с хармоничния темпоритъм и музикалните, лирически асоциации, с нестандартните подходи и неочаквани, латерални художествени решения. Това обичат децата: причудливото, неочакваното, тайнствено и загадъчно начало в художествените послания и решения на творците! И в двете чудесно оформени като илюстрации и графичен дизайн книжки предговорите са вид вълшебна енциклопедия на познанието по материята – за цветята и дърветата! Умно, проникновено, с много когнитивно внимание и сияеща любов поднася лирическите си откровения поетесата – строго индивидуализирано и диференцирано за всяко едно цветче, респективно дърво! Забавно-игровото начало е изходният художествен алгоритъм в архитектониката на изящните поетически излияния, носещи идеите на асоциативното мислене с много въображение, фантазия и рационално-прагматични решения в контекста на доминиращата емоционалност. Чудесна илюстрация за това са великолепните стихотворения като „Лале“, „Магнолия“, „Липа“, „Дърветата си шепнат“…

Пламена Йосифова („Сладкарката Силви“) е автор на минипоредицата „Смелчо и Страхчо“, като тя е автор и на илюстрациите, както и в предлаганата приказка, тип нонсенс, в която се стреми да демонстрира задължителните компоненти на остра фабулност и занимателна сюжетност в архитектониката на повествованието. Интензивен темпоритъм на събитийността, причудливи хрумки и подчертан стремеж към майсторско овладяване на материята, имаща за образци класически произведения като приказните повести и романи „Мечо Пух“ на Алън Александър Милн, „Приключенията на Лукчо“ на Джани Родари, „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен, „Малкият принц“ на Екзюпери, „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, като усилията в случая остават единствено и само на нивото на желанията и стремежа за убедително художествено присъствие.

Цвета Брестничка („Медът на Мечо“ с художник Биляна Господинова) е познат автор с десетина заглавия в творческия си актив: поезия, драматургия, пътеписи, с активното си присъствие като общественик и околосветски пътешественик по екзотични дестинации! На литературата за деца и то с адресат за най-малките, тя обръща специално внимание. Забавна и занимателна, вълшебна анималистична приказка с одухотворени и персонифицирани магически елементи, в чийто епицентър са закодирани веселието, медът, рожденият ден и цялостното движение на зооперсонажите към удовлетворението и щастливите мигове на хармония с природата и със себе си самия.

Поредната книга за деца на Юлия Спиридонова-Юлка е романът-приказка „Кръстьо частен детектив в Долната земя“ с художник Албена Каменова, един много често експоприиран и то за съжаление несполучливо жанр през последните години в литературата за деца, като за съжаление резултатите са твърде скромни и безлични. Авторката има над двадесет и пет заглавия в творческия си актив, носител е на престижни литературни награди, има над четиристотин сценария, реализирани в телевизията, радва се на признание у нас и в чужбина. Един сполучлив роман, с интензивна метафоричност и оригинални поетически инвенции, с остра фабулност и занимателна сюжетност, с оригинални персонажи и неочаквани решения в архитектониката на приказния роман. Юлка е обладана от магията на метафоричния език и дори само тази констатация е показателна, убедителна аргументация,  илюстрация за търсене на експерименталните,  новаторските и авангардни техники в романовото повествуване.

Магда Борисова е автор на текста и илюстрациите („Как принцеса Магда спаси своя замък“), която всъщност е втората книга от поредицата за малката принцеса, след успеха на първа част – „Живи дрехи“ – 2023 г., която печели първо място от Шестия национален конкурс за книги за деца на община Гоце Делчев и НЧ „Просвета 1865“. Всъщност една семпла история с криминалогенни елементи, актуални в днешния ни ден с темата за измамничеството и измамниците, които малката Магда с любимия си котарак успяват да надхитрят! Полезно и приятно, емоционално и прагмагично, романтично и рационално се съчетават органически в едно единно цяло в познатия  и непознат „трикстерски жанр“ в литературата за деца и юноши. Бистра Ангелова-Янакиева – „Котараци Мърмустаци“ е автор за деца с актив от четири книжки, поддържащи едно много добро ниво на креативните интерпретации в жанра. Анималистичната тема е дефицитна и се експоприира спорадично от съвременните ни автори, независимо от великолепните образци от творби на Ем. Станев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Дончо Цончев, Димитър Яръмов. Авторката е пристрастна към сложните и трудни, но и семпли и противоречиви взаимоотношения между човека и животните, предимно домашни любимци. Тя намира верния подход, точния език и стил, продуктивния метод, чрез който общува с котките и техния екзотичен, непредсказуем минисвят. Идиличната хармония и симетрия между хората и зооперсонажите е следствие на доминиращият пантеизъм в текстовете на Бистра Ангелова. Тази малка, анималистична поема се отличава с овладяна техника на ефектен поетически изказ, с фино изграждане композицията от шест части, с майсторското умение да разговаря с децата, с богато въображение и фантазия, ярко изразен афинитет към непознатото, екзотичното, необикновеното като същност и проявление. Приказната история е съчетала органически познавателното и възпитателно начало, без да бъде дидактично-нравоучително, а талантът да се създават оригинални, авторски римувани приказки, е наистина толкова рядък като проявление и така присъщ на авторката. В очакване на още значими творчески успехи и светло бъдеще в смелите търсения и нестандартните подходи към фундаменталната тема на Вечното Детство във всеки от нас!

Дина Янкова („При прекрасните звезди“) е доайен в учителската си практика, автор на две стихосбирки, с ярко изразен афинитет към темите за децата, училището, игрите, възпитанието, патриотизма, трудолюбието в съвременния свят. Около петдесет са новите поетични творби, като в наивистично-фамилиарен стил тя се опитва да постигне естетическия ефект на познавателното и възпитателно начало в поетиката и стилистиката на определено инфантилните стихове за деца. Искрено, честно и в директен контекст се внушават основните идеи в семплите и конвенционални естетически решения.

Милен Иванов („Приказка на приказките“). Това е сборник от петнадесет приказки, обединени от общо време, герои и място на действие, екзотични персонажи, най-често окарикатурени, изявяващи се в гротесково-пародиен план. Оригиналното в техниката на повествуване е нетрадиционният подход към проблематиката в класическия приказен жанр, като това „неправилно начало“ дава пространство и възможности на гротесково-карикатурното, пародийно-ироничното и деструктивно естетическо кредо да доминира като процес на разграждане традиционните приказни елементи. Кумулативният подход е основен конструктивен компонент, както и базисен семантичен контрапункт в архитектониката на обединените в цикъл петнадесет приказки, с общи герои, хронотоп на събитийните процеси, действия, събития, явления, но в края на краищата „всичко си идва на мястото“ и както винаги Щастливият край е ознаменуван подобаващо. Авторът се стреми към прагматично внушение на мъдрите послания и сентенции, на формулите за успеха и щастието, на психологията на успеха, хармонията и хедонистичното начало в рецепцията, разбирането, изкуството и философията на „живеене“ на „живия живот“ днес, сега и тук.

Виолета Цолова („Нови вълшебства от село Добринка“ с художник Богомил Петров) е издала  втори сборник с приказки след „Вълшебни пътешествия“ на авторката с енциклопедични интереси, като стремежът е към нетрадиционни повествователни похвати и поетико-стилистични техники, като доминиращи са алегорията и персонификацията, метафоричните инвенции и параболи в несвършващия приказен, вълшебен свят на детството. Уводните думи на Кирил Божков относно илюстрациите и естетическото оформление и дизайн на детската книжка също носят силата на положителната енергия в архитектониката на творбата, която е условно диференцирана на три части от вълшебствата в село Добринка, обединяваща в общ хронотоп четиринадесет приказни притчи, в които константните и мобилни персонажи илюстрират идеята за алтруизма, емпатията и доброто, благородно начало като иманентна същност на магическото, приказното и вълшебно в калейдоскопа на детския свят от чудесии. В много отношения този впечатляващ приказен сказ генерира и синтезира глобални сентенции, мъдрости, нравствено-дидактични поучения. Извисеният поетически език е наситен с множество лирически отклонения, а в контекста на анималистичната проблематика, която основно интерпретира, постиженията й асоциират с художествено-естетическите решения на Дончо Цончев, Димитър Яръмов, Николай Хайтов…

Един от най-популярните автори за деца – Моливър (Тодор Каракашев) е автор на приказната новела „Охчетата“, определено с адресат предучилищна и начална училищна възраст, произведение, притежаващо качествата да се превърне в учебно помагало за децата, своеобразен здравен наръчник за малки и възрастни. Играта като изходен естетически алгоритъм е в основата на нестандартната като концептуалност и идейност приказна новела, креативен фундамент в сюжетно-фабулната структура, с кинодраматургични и театрализирани диалози, с неординерни инвенции в повествователната структура на творбата. Интерактивните модуси, техники и алгоритми в текста са органически синтезирани с интензивните нонсенс провокации, стимулиращи както чисто рационалното и прагматично детско съзнание и логическо мислене, така и нестандартното въображение и фантазия.  Поетическите бисери, излети в чудесни лирически вълшебства, са наистина илюстрация на завидна версификация, достигащи нивата на образцовите професионални достижения на автори като Джани Родари, Валери Петров, Недялко Йорданов, Николай Кънчев, Стефан Цанев. Чисто естетическите и хедонистични елементи са в органическа симбиоза с рационалното, прагматично-познавателно начало. Авторът е носител на четирите най-престижни награди в раздела на Литература за деца и юноши – „Калина Малина“, „Петя Караколева“, „Стоян Дринов“ и „Богдан Овесянин“, като особено радушно бе посрещнат романа му „Фиалата на Жреца“. С професионалното си отношение към литературата за деца и юноши, Каракашев се утвърждава като един от водещите автори за деца.

Виолета Бончева („Усмихнати зрънца. Стихове за деца и още нещо“) е популярен автор за възрастни и за деца, а също утвърден испанист и преводач на редица латиноамерикански автори, носител на редица национални и международни награди. Многократно е била гостуващ автор в редица европейски и южноамерикански, испански творчески резиденции. Тя е универсален творец като нейните търсения и реализация са универсални: като поет, белетрист, драматург, есеист, автор на литература за деца и юноши. Практически Бончева събира в едно книжно тяло тридесет и три стихотворни, лирически изповеди, една оригинална приказка, поетичния рецитал „Първолаци“, една класическа приказка и минипиесата „Мексиканска приказка“. С много въображение се създават определено дълбоко лиричните и романтични светове на Виолета Бончева, от чиито нравствени послания звучат топлите гласове на фамилиарните отношения в един артистично-фриволен, патриархално-рустикален, но и често строго урбанизиран свят на новите електронни технологии и чисто човешки взаимоотношения. Училището, родният дом, природата, детските несвършващи игри, домашните любимци и любимите предмети са в идейно-тематичните търсения и в обсега на авторката, преоткриваща в нова светлина традиционни и класически етико-естетически и аксиологически смисли, норми, категории. В интензивния темпоритъм на времето, в неговия магически континуум всичко се променя мигновено и няма връщане назад, колкото и романтични да са сантиментално-носталгичните ретроспекции и асоциативни версии.

Един от най-активните автори за деца през последните години е Борислав Ганчев – Борко Бърборко, който добавя към творческия си актив от седемдесет заглавия още пет актуални книжки за подрастващи, предимно за деца от предучилищна и начална училищна възраст: „Весели животни-книжка първа и втора“, „Искрици от България“, „Спасената русалка“ и „Празници любими“. Идейно-тематичният спектър на авторовите търсения и постижения е богат и разнообразен, като в жанров аспект обхваща: приказки и гатанки в рими за доброто и лошото, лъженки, стихчета и басни, патриотични стихове и гатанки за Родината, лирически изповеди за празниците на България. Семпло и наивистично, с нравствено-дидактичен патос и индиректни и/или преки внушения и императивни художествени послания, инфантилно или естетически издържано чрез по-строга индивидуализация и диференциация на адресата, авторът постига частични успехи в дръзкото си начинание да бъде актуален автор за деца. В трудния жанр на авторската приказка, и то в ритмувана проза, се опитва да създаде и то сполучливо в експерименталните си търсения, своето артприсъствие писателят чрез десетте оригинални приказни текста в книжката „Спасената русалка“, великолепно илюстрирана от Мария Бончева.

С три сборника приказки (една от тях стихотворна – „Работливка“) за деца се представя и Людмила Данова, както и класическите приказки от поредицата „Лина и мравчето Янко от мравуняка на мама мравка Незабравка“, „Коледно чудо“ излизат пред 2024-та година.  Алтруизмът, емпатията, красивата взаимна солидарност, са основните послания в тези приказки-притчи и вид разширени метафори, които са основните стилистични похвати в богатото творчество на авторката както за деца, така и за възрастни, изхождайки от позицията на дългогодишен учител-възпитател и педагог в софийското село Кътина, известно с вълшебствата и чудесиите, случващи се ежедневно сред прелестната му природа, което предопределя и пантеизма като идейно-тематична основа в търсенията и постиженията на авторката, чийто късен дебют от е по-скоро предпоставка, стимул и мотивация за креативно присъствие и успех.

Катерина Георгиева („Пътешествията на Капчица“) се е опитала да създаде в обединен цикъл от осем приказни миниразказчета,  с общи герои, персонажи, време и място на действие, оригинален приключенски наратив, родеещ се с емблематични творби на Джани Родари, Алън Александър Милн, Станислав Стратиев…

Елена Стойчева („Мери и леприконът“ – приказки за доброто) издава сборник от осем вълшебни, авторски приказки, описвайки приключенията на две момиченца в Слънчевата гора и в Селището на пчелите. Това е четвъртата книга на младата авторка с адресат детско-юношеската аудитория, като органически се съчетават познавателно и възпитателно начало, полезно и приятно, острата фабулност и занимателна сюжетност.

Екатерина Пенчева – Кака Кати („Дневникът на пеперудата Юлиана“) издава първата си авторска книга за деца, сборник от четиринадесет разказа, с класическа архитектоника, с доминиращи приказни и вълшебни елементи, текстове съчетаващи предимно познавателното и възпитателно начало. Особено ценен е послесловът на авторката, емоционална, искрена изповед и вид увод към поетиката на написаните разкази с доминиращо познавателно и възпитателно начало. Като изходни теми и идеи тя ползва своята настолна книга от детството „Албум за растения и животни“, Гугъл и Уикипедия.

Юлия Дивизиева („Малката София“) е издала книга, илюстрирана от Неда Ангелова. Това е стихотворна поемка от поредицата „Приказки и още нещо“, като идейният замисъл на четвъртото, от общо четиринадесет, заглавие от популярната авторка за деца, е да се акцентира на историко-познавателното начало, органически синтезирано с емоционално – артистичното и забавно-приключенското като естетически алгоритъм и формула за успеха. Анималистичните персонажи са одухотворени и под формата на изповеден монолог-потенциален диалог. „Малката София“ моделира темпоритъма на мобилността и емоционалното напрежение в текста.

Генка Богданова („Лунни приказки“) е утвърдено име в контекста на съвременната ни литература, автор на повече от десет книги за деца и възрастни, а в най-новата си книга се опитва да осъвремени жанра на римуваните приказки, така добре познати ни от класически образци като шедьоврите на Ал. С. Пушкин и Елин Пелин, Асен Разцветников, Валери Петров, Стефан Цанев…

Точно тридесет и три са авторските и авторизирани стихотворни приказки на Генка Богданова, като структурата им е идентична с класическата архитектоника на лироепическите видове: синтезирани фабулно-сюжетни вектори на повествователната рамка, занимателни случки (събития, приключения), индивидуализиране и типизиране на предимно анималистичните зооперсонажи, завръзка в контекста на възходящата градация, интензивна еволюция на действения темпоритъм и неочаквана развръзка, съвпадаща с поантата на творбата, издържана в морално-дидактичен стил, с афинитет към поуката и обобщението за себе си като вид авторефлексия на реципиента.

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ – ПОСТИЖЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ

През изминалата 2024-та година трима автори представят своите драматургични текстове на вниманието на читателската публика, Като изненадващо за мнозина поетът Трендафил Василев ни предлага сборника си „Слово, сцена, екран. Драматургични творби“. Милена Върбанова предлага две свои творби – „Заблеяло ми агънце. Пиеса за деца“ и „Лобната скала. Драма“, а популярният театрален режисьор Бойко Илиев е събрал в луксозното издание на ИК „Захарий Стоянов“ своя сборник от драматизации по български литературни произведения „Жажда за живот“.

Изненадващо за всички Трендафил Василев ни предлага три театрално-драматургични творби – „Клиника на кръстопът“, „Изчезнали мъже“, куклената пиеса за деца „Немити-скрити, измити-сити“ и художествено-автентичен киносценарии „Сватба“, органически свързани с родния фолклор, етнография и народопсихология, с народните обреди и обичаи в изконния им генезис и форма с цялостната потенциална сила и енергия на миметичното, сюжетно-игрово, фриволно-артистично начало в целостта на неочакваните му превъплъщения! С жив поетичен език той постига желаната виталност на традиционната и неординерна художествена изобразителност, структурата на творбите му се отличава с остра фабулност и интригуваща сюжетност. Сполучлива е драмата „Изчезнали мъже“, в която енергията на колизията в обществено-политическия и социален живот, е транспонирана в интригуващата фабулно-сюжетна рамка, в която драматичните човешки съдби са изправени пред апокалиптични в същността си дилеми и алтернативи. Проблемът за избора, за решителните стъпки към истината и към самия себе си, са закодирани в семантиката на драматичната колизия и сюблимация. Впечатляващи са персонажите в многоизмерната им, противоречива същност, в процесите на резигнация, шизофренно раздвоение на личността, в обсесията на греховното, античовешко начало, която обладава методично и последователно всичко и всички, без изключение. С тежки психологически и психоаналитични въпроси и проблеми, с полисюжетна структура и впечатляваща панорама от герои и характери, с доминиращи битово-етнографски, социално-икономически, интимно-психологически и криминално-деструктивни елементи, тази гражданска драма доказва за кой ли път, че синкретизмът в драматургичната творба определено е предимство с много бонуси.

Бойко Илиев е автор на сборник от драматизации по български литературни произведения „Жажда за живот“, който съдържа десет драматизации по оригинални текстове, теми, мотиви, идеи, документални материали, писма в документално-епистоларния жанр на класически автори: Димитър Талев и неговата емблематична историческа четирилогия, Емилиян Станев, Димитър Димов, П.К. Яворов, Яна Язова, Вера Мутафчиева, Иван Вазов и Неда Антонова. Всички тези драматизации са поставяни на сцена и имат своя театрален живот във времето, оценени са по достойнство от реномирани театроведи и ценители на Мелпомена. Този факт сам за себе си е предимство пред писания драматургичен текст, защото дава приоритет на  живото слово, на вербалното общуване с публиката.

Милена Върбанова е известен автор на редица исторически, езиковедски, психолингвистични и антропологически изследвания, публикувани в почти всички печатни и електронни издания у нас, в творческия си актив има и девет заглавия на книги, съпътствани с високи литературни награди: „Гео Крънзов“, „Димчо Дебелянов“. Тя е и великолепен поет и публицист, като особено актуално е дълбоко философското, футурологично есе „Катарзис“, а също трогателният с дълбокия психоаналитичен наратив и народопсихологическа основа мемоарно-документален, автентично-интроспективен етюд „Бъдни вечер“. Автор е и на четири драматургични творби: „Еньов геран“ и „Песове“, излизат през 2023-та година. „Бог е създал хищника, за да ни покаже какви не трябва да бъдем!“ – това е основната идея в пиесата за деца „Заблеяло ми агънце“, в която чрез силата на алегорията и метафоричните асоциации и инвенции авторката постига и дълбоки философско-естетически и социално-исторически обобщения, универсални в същността си и с възможно най-широк обхват на адресата.   В структурно-композиционно отношение приказната пиеска напомня някои от драматургичните опити за деца в приказно-анималистичния жанр, в театъра и тв-постановки и версии на автори като Николай Хайтов, Йордан Радичков, Панчо Панчев. Задължителният „хепиенд“ във финала е продиктуван и от основните нравоучителни идеи и естетически концепции“: алтруизъм, емпатия, солидарност, съпричастност и готовност за саможертва в името на справедливостта и истината. Историческата драма „Лобната скала“ е с документална основа – митовете, преданията, легендите и летописите за злочестата съдба на бившия император на Латинската империя Балдуин Фландърски, пленен от великият български цар Калоян и обречен на изгнание и отшелничество в старопрестолната столица Търновград и по-точно на легендарния хълм Царевец, където се разиграват драматичните събития в присъствието на минимален брой действащи лица: цар Калоян, император Балдуин и гласът на Манастър. Диалозите са изпълнени с много историческа информация и версии за дипломатически ходове, войни, дворцови тайнства и сплетни, интриги във висшите нива на царедворците, но в лицето на двамата достолепни царе, ставаме свидетели на силни и честни прозрения, истини и подмяна на ценностите, много интензивно наситени интелектуални диалози, като често се изпада в прекалена обстоятелственост, която забавя темпоритъма и сюжетно-фабулната колизия в процеса на еволюция на театралното действие. След грандиозната победа на цар Калоян при Адрианопол (Одрин) през 1205-а година, българската държава се превръща в най-могъщият фактор на Изтока, съперничещ на корените на злото, чийто генезис в Латинската империя олицетворяват Запада. Именно през Средновековието се раждат златните страници и златните исторически дати на доминацията на България както във войните, така и в духовно-интелектуалната еманация на познанието, родило и „Златния век“ още през десети век, по времето на цар Симеон Велики. Едно успешно заглавие в контекста на съвременната българска историческа драматургия, в чийто тематични пространства се навлиза все по-трудно, както и много рядко и трудно се постига желания успех.

ХУМОРЪТ И САТИРАТА ПРЕЗ 2024

Трябва да се съгласим с твърдението, че е по-лесно да разплачеш човека, отколкото да го развеселиш, да го разсмееш, което на всичко отгоре е и вид терапия, популярна като „Смехотерапия“… Но колко от съвременните творци постигат ефекта на комичното, смешното, карикатурно-пародийното, както това се случваше в художествените образци на автори като Йордан Радичков, Мирон Иванов, Станислав Стратиев, Васил Цонев, Петър Незнакомов… През 2024-та година на книжния пазар се появиха общо пет заглавия от дефицитния жанр, дело на  четирима автори, като най-популярният от тях е Лозан Такев – „Шоуто на дедо Лозе. Лозинки до дупка“. На повече от четиристотин страници поетът ни предлага чуден калейдоскоп от епиграми, басни, пародии,  памфлети, фейлетони, сатирични и гротесково-карикатурни стихотворения, своеобразна хроника на времето след промяната, като в тази интелектуална памет на свръхчувствителния, средностатистически интелигент (един от всички нас), са съхранени множество драматични, трагикомични, срамни и традиционни класически схеми на политически хамелеони, лъжци, професионални измамници и демагози, чиято съдба е пречупена през призмата на персоналната ни, лична история, така силно зависима от констелацията на силите във времето и в пространството. С отлично владеене на стихотворната техника, богато въображение и фантазия, с великолепно чувство за ирония, сарказъм, критичност, цинизъм, нихилизъм, авторефлексия и самоирония, поетът поставя, интерпретира и дава отговори на отдавна свръхактуални теми-табу, на неразрешими задачи и въпроси, решава със завидна артистична лекота сложни социални, икономически, естетически и политически ребуси. Като вид повествователна рамка присъстват десетината жанрово синкретични есеистично-публицистични фрагменти, наситени с критично-саркастични фейлетонни елементи, конструирани на базата на автентични факти, събития, личности („Герои на нашето, новото време“) в параметрите на документалната „Литература на факта“. Темите за разграждането на държавността, крахът на институциите, отрицателният подбор в политическата система, повсеместната корупция, взела епидемични размери, убийствата по пътищата, тоталната деморализация на обществото, безперспективността и беззаконието, са основни, доминиращи в оригиналните интерпретации и разбиране на автора. Той смело навлиза в ирационалните и забранени зони на т.нар. „Паралелна държава“, създадена от взаимно отричащите се и допълващи представители на сенчестия бизнес, Мафията, полицията, държавните правоохранителни институции, законодателната, съдебната и изпълнителна власт, прокуратура, беззаконието, корупцията, тоталната липса на справедливост. „А сега накъде?“ – това е абсурдният въпрос, чийто отговор сме длъжни да дадем всички ние! Творецът е длъжен да поставя актуалните и злободневни проблеми, да задава съдбовните въпроси, а отговорите са в самите нас. Вероятно това са най-преките и кардинални в значимостта си послания на автора. Това са безспорно и безусловно най-добрите текстове в контекста на хумористично-сатиричния жанр през 2024-та година, доминиращи преди всичко с интелектуалната си извисеност и високата степен на интелигентност в трудния процес на мислене, разбиране и рецепция на факти, дати, събития, личности.

Александър Йотов („Юбилейни епиграми“) има повече от петнадесет заглавия в жанра на сатиричната литература – разкази, фейлетони, епиграми – и отново чрез краткия, лапидарен жанр на епиграмите се стреми да бъде актуален в актуалните констатации като вид памет и хроника на Съвременността на постмодерното време на безкрайния български преход, наситен с измамници, лицемерие, мизантропия, с героите, отрочета на Бай Ганьо. Усилията и амбициите на автора са достойни за уважение, въпреки скромните постижения в жанра.

Тильо Тилев („Пуснете светлината“ – квантови афоризми-2) е физик,  любител на афористичния стил на изказ, предан фен на художествената литература, философия и свръхсензитивните, вселенски теории за космоса, съществуването като екзистенциална категория, на светлината като техен първоизточник и алогична първопричина. Забавни и смешни в същността си дружески шаржове и закачки. Похвални са усилията на автора да впечатли вероятните си читатели, но разликата от любителското, самодейно-аматьорско начало до истинския, креативен професионализъм, е грандиозна и непосилна. Но и от това има нужда ужасът на проблемното ни ежедневие.

Павлин Ботев е автор на четиринадесет стихосбирки, като има и успешни преводи от английски език, активно участва в културния и духовен, светски и регионален живот на митичното градче Дряново, а също е духовно свързан със Силистра и Велико Търново. „Откроения-ХумореЗки“ и „Седемнайсет мига от зрелостта“ са последните две поетични заглавия на автора, издание на ИК „Ковачев-Силистра“, като автори на предговорите са активният фен и читател Иван Цуцов и популярният  поет и белетрист Генчо Витанов. Поставил на пиедестал своите непостижими учители: Франсоа Рабле, Оскар Уайлд и Франсоа Вийон, авторът се стреми към авангардно-експериментални подходи в органиката, естетиката и поетиката на стихосложението, като опитите му са предимно на територията на сатиричната поема, саркастичните стихотворения, пародийните лапидарни форми: епиграми, афоризми, епитафии, но въпреки неистовите усилия и непосилни желания, резултатите са повече от скромни. За да се постигнат желаните успехи в художествената литература е необходима невероятна, грандиозна по обем и съдържание предварителна подготовка, задължително оригинално мислене, афинитет към експериментално-авангардното начало, след като си овладял класическите образци, много  усилия, много интелект, труд и най-вече талант, което е Божия благодат – или го имаш, или го нямаш, т.е. въпрос на шанс и късмет по законите на Всевишния и природата.