ЛИТЕРАТУРНА ДИСКУСИЯ НА СБП
ПОЕЗИЯ – 2025 г.
ИРИНА ВЕЛЕВА
Предложените за разглеждане поетични книги, публикувани през 2025 година са 96. Характерното за изданията е, че се усеща все по-силно и осезаемо самовглъбяване на поетите и тяхното изолиране от враждебната действителност. В повечето книги доминират болката и гневът от недъзите на обществото, които резонират в сатирични творби, пропити с горчива ирония. Поражда се все по-ярък антагонизъм между поета и света, в който му е съдено да живее. Темите са общи: любов, родолюбие, самота, стремеж към хармония и щастие, разочарования, предателства, непримиримост с неправдата в живота, но въпреки че всичко в поезията вече е казано, различни са средствата и изразът на емоциите. Някои от творците имат вече завиден „стаж“ в поезията и са лесно разпознаваеми и различими: с утвърден стил и почерк. Други от тях подкупват с чистото чувство на изказа и своята неподправеност. Положителна е тенденцията към приглушаване на тоновете и избягване на излишния патос. Усеща се, поради прилика в чувствителността на възприятията, известно сходство в образите и метафоричността при някои от авторите.
Ярка, дълбоко впечатляваща и силно експресивна е поредната стихосбирка на Ивайло Диманов „Изтанцувай го тоя живот“, изд.„ Български писател“. Неговият талант е еталон за писане на истинска, прочувствена и оригинална поезия. Стихосбирката съдържа четири цикъла: „Манифест“, „Господи, кога ще натириш…“, „Те бяха тъй силно обвързани…“ Мъдро и същевременно провокативно звучи куплетът, дал заглавие на книгата: „Нищо на този свят не е вечно. / Дори любовта е горчива на вкус. / Изтанцувай го тоя живот, човече! / И бездруго е колкото един блус.“
Различни, но не и по сила на въздействието, са изящните класически, кратки стихотворения на Людмил Симеонов („Здрач и шепот“, Академично издателство „Ценов“). В тази стихосбирка е обхванат целият човешки микрокосмос с изумително лаконичен стил: малко думи – много истини. Авторът се отличава с простота на изказа, което прави поезията му още по-силна и по-въздействаща. Една равносметка на живота с неспокойство, тиха печал и много мъдрост съдържат тези стихове: „Преваля лятото – заглъхващ звук/ от скъсаната струна на щурче./ И безметежно времето тече./ И сякаш цяла вечност аз съм тук./ И сякаш няма смърт. И няма страх,/ че тленни сме, тъй както всичко живо./ Отиват си сезоните. А с тях – / уви, животът също си отива.“ В стиховете на Людмил Симеонов няма поза, няма самоцелно търсене на ефектни метафори и помпозни фрази. Това е надвременна поезия, която диша с ритъма на живота. Ярка с точните думи на споделянето и пестеливостта си.
„Музеят на живота“ (изд. „Богианна“) е нарекла стихосбирката си Цонка Христова. Стихотворенията в книгата завладяват със сюжетното си разнообразие и с лекотата на изказа. Широкият спектър от теми е доказателство за дълбока душевност и многопластовост на творческите инвенции на авторката. Модерни, светли и завладяващи са нейните откровения: „Затръшнаха се всичките врати/ и няма вече изгреви и залези,/и няма вече златното на облаците/и дългите молитви на мъглите…/ Човекът е регулировчик на вселената,/ от него тръгват и замръкват влакове…“ Дано и занапред Цонка Христова да остане вярна на себе си и да ни радва с хубавата си поезия и светлите си настроения.
Елена Алекова е издала поредната си книга „Природа. Щрихи от Родопа“ в издателство „Скала принт“. Това е антологичен сборник от стихове, посветени на Родопите, родния край на даровитата поетеса и стихове за самотата, пустотата, тъгата, отчуждението и болката, претворени в поезия със свой облик и разпознаваем почерк. Читателят потъва в земния, религиозния и същевременно мистичен свят на авторката, изпълнен с много жизненост, мъдрост и проникновение.
Ивета Данаилова е представила стихосбирката си „Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса“ – ИК „Потайниче“. Това са стихове за хора с изискан вкус към поезията и откровената лирика, примесена с висока доза интелектуалност. За да привнесе доза хумор в играта на думи и смисли, Ивета Данаилова обяснява някои думи под линия. Стиховете се отличават с оригинална образност, типична за утвърдения стил на авторката. „Идва Острият вятър./ като призрачна рибя кост/ се носи из въздуха./ Съсухря, чупи и дращи./ Засяда./ Болка в короните,/ в очите./ Стисва гърлото./ Нищо южно не ни е чуждо,/ но понякога е само разруха.“
Друг тип откровения ни поднася Ели Видева в двете си стихосбирки „За няколко живота“ – ИК „СЕЛЕКТ – ПРИНТ-ПИ“ и „Вечност колкото троха“ (ИК „СЕЛЕКТ-ПРИНТ-ПИ“).
Първата от двете книги съдържа предимно патриотична лирика, докато във втората преобладават интимните чувства. Ели Видева пише директно, неподправено, без излишна натруфеност на изказа и тъкмо затова стиховете ѝ лесно и бързо достигат и затрогват читателя. Поезията ѝ също така е обвързана тясно с традициите и корените на българската поезия. „Моята майка обича така,/ сякаш ме мрази. / Моята майка ме гали така,/ сякаш ме стиска за гърлото. / Вместо да вдигна по тебе ръка, / майко Родино, вия. / През сълзи.“ Какво по-уместно и впечатляващо обяснение в любов към родината-майка! Колко просто казано и колко въздействащо! Такава е поезията на Ели Видева.
Два поетични тома е издала през 2025 година Елка Няголова: „Само тази България“ – и „ Само тази любов“ – изд. „Български писател“ и Славянска академия. Първият том съдържа патриотична поезия, за което подсказва заглавието, а във втория том са включени великолепни любовни стихове. С творбите си тя още веднъж затвърждава мястото си в авангарда на съвременната българска поезия. Виртуозност на стиха и майсторство на словото.
Изцяло патриотичен е томът със стихове на Павлина Павлова „Майка България“ – изд. „Български бестселър“. Чувства на преклонение пред родината, гняв от народната безпътица, непримиримост със сегашното положение в „обърканата епоха“, вяра за постигането на по-добър живот струят от тези творби и те трогват с високите си идеали и спонтанността на чувствата, които са заложени в тях.
„Лоза край щурчета“ (ИК „Александрова дизайн“) е озаглавил книгата си Лозан Такев. Това не са само думи, изпълнени с патриотизъм, това са думи, изпълнени с ирония и сатира. Думи породени от болката заради изкривената действителност. Лозан Такев е избрал сатирата като най-ефикасно оръжие срещу уродливото болно време, в което живеем. Разделите в книгата са показателни: „Моята читанка“, „Руски шпионин“, „Лоза край щурчета“, „От торбата с лозанките“, „Лебедови песни“ и „ Пепел от песни“. „И в тоя свят от изневери грешен,/ не счупихме с главите ледовете,/ и слънцето на хоризонта днешен,/ да, яркото ни слънце не просветна…“ – споделя с горчивина поетът.
Владо Любенов е издал книга с ранните си стихотворения в периода 1979-1989 година със заглавие „Срещу течението“ („Печат Артграф“). Това са творби с много силен емоционален заряд, стихове на непримиримостта с действителността и обществото. Сатирични, гневни и тъжни. В тях намират отражение вечните проблеми на поета сред враждебния свят.
Боян Ангелов е издал през 2025 година стихосбирката „3 Х 23 РазстояниЯ“ (Изд. „Български писател“). Както винаги поетът ни радва с талантливата си лирика и разпознаваемия почерк. Стиховете са дълбоки, философски и мистични. Отсъства всякакъв патос и ни омагьосва поетичният начин на споделяне. В книгата освен интимни чувства и състояния, присъстват и словесни портрети на големи поети и общественици като Захарий Стоянов, Яворов, Дебелянов, Ламар, Георги Джагаров, Александър Геров- описани с много фин усет за характеровите им особености. Умел и точен е портретът на Геров: „Той пуши и пуши… Понякога пие./ Понякога има такъв недостатък, / че може от всекиго той да се скрие / и няколко часа да бъде оттатък.“
Своеобразна равносметка на живота си прави Ахмет Емин Атасой в книгата си „Решително време“ („Изд. „Български писател“). Това са вълнуващи стихове, изпълнени със силна емоция. Авторът поглежда назад с тъга в сезона, „когато слънцето на живота/ клони към залез“. Поетът споделя искрените си чувства: „страх ме е/ от рано спускащия се мрак/ като катран/ от натежалото от грижи/ разтревожено зимно небе / като призрак съм/ на собствената си сянка прикован / чувствайки тежкия/ непоносим дъх неземен / страх ме е“. В същото време в сърцевината на стихосбирката е темата за любовта като есенция на човешкия живот. Поетът изказва по най-фин начин несекващото си желание за живот в последния стих на финалното стихотворение в книгата: „…оживете ме през пролетта/ дори да съм починал случайно по неволя“.
Проникновена и стойностна поезия съдържа последната стихосбирка на отишлия си от нас Иван Странджев „Геометрия на тялото“ (Изд. „Захарий Стоянов“). Предчувствието за края не напуска страниците на тази чудесна книга. „Душата ми лети като небесна птичка – / животът си отива./ Къде ще кацне? / Животът си отива.“
Ясен Устренски е озаглавил антологичната си книга „Разговор с времето“ (Изд. „ Български писател“). Стиховете са светли, въпреки минорните настроения, изчистени, с прост, но майсторски рисунък и лесно достигат до читателя. Те са част от истинската поезия, която извира от душата, а не от безсмисленото редене на сложни думи и метафори.
Съвсем различен е стилът и начинът на творене на Радослав Игнатов. Със стихосбирката, която е издадена през 2025 година „Кадифе и шкурка“ (Изд. „Библиотека България“) авторът ни потапя в интелектуалния си свят, в потоци от думи и метафори, оставя ни сякаш без дъх. Поетът извайва светове от думи, рисува с тях картини, използва езика като мощен инструмент за изграждане на мисловни състояния. Липсата на пунктуация е предимство, но същевременно и недостатък, който възпрепятства понякога смисъла. Свръхмодернистична, дълбока и мъдра е тази поезия. Тя е контрапункт на простия изказ и пестеливостта на думите, но това не я прави по-малко значима. Радослав Игнатов показва другото лице на истинската лирика.
Сходна по начин на изразяване е поредната стихосбирка на Петър Първанов „Равноденствия“ (Изд. „Захарий Стоянов“). Стиховете са кратки, но без пунктуация. Това е модерна поезия, но липсата на препинателни знаци, според мен, по-скоро затруднява, а не улеснява възприемането им.
В продукцията през 2025 се отличават две стихосбирки – на художника Николай Майсторов „Гласът ми, без глас“ (Изд. „Захарий Стоянов“) и на художника и скулптор Теодоси Антонов „Маса за двама“ (Изд. „Мултипринт“).
Николай Майсторов рисува с художнически усет картини с точен размах и лаконичност: „Бягащи празници – тъжна картина – / рисунка случайна родила играта, / вихри на страст тъмна. / Пиянство от болка – горчива утайка, / песъчинки блуждаят по дъното на чаша коварна…“.
В поезията си Теодоси Антонов извайва добре премерени, с изненадващи поанти стихове със съвременно и модерно звучене.
„Понеже изначално са ранени,/ понеже грозотата ослепяват/ и всеки дъх е словоприношение – / поетите красиво остаряват“ – уверява ни поетесата Татяна Йотова в стихосбирката си „Пукнатини и рани“ (Изд. „Захарий Стоянов“). Динамиката на стиха и лирическите откровения на авторката създават светове от светлина и любов.
Светове от думи на обич и житейска равносметка създава и поетесата Катя Кремзер в стихосбирката си „Точка на доверие“ (Изд. „Персей“). Тук преобладава интимното доверяване на чувства и мисли, което превръща стиховете в искрени послания към читателя. Стиховете представляват своеобразен поетически дневник на авторката.
Искрена и неподправена е и книгата на Ива Спиридонова „Разплакана пръст“ (Изд. „Библиотека България“). Това не са поетични фантазии, а думи, отронени от самото сърце на авторката. Тя ни допуска до най-интимните си преживявания, до дълбоко личните си трепети и усещания, движейки се между миниатюрата и импресията. Поетесата поставя точни диагнози на времето: „Времето лекува/ глада на тялото,/ сривовете на ума, / проявите на лудостта, / изблиците на поезията. / Сърцето е неизлечимо/ по рождение /.
В друга емоционална гама твори Деси Цветкова в стихосбирката си „Звездно пристанище“ (Изд. „Потайниче“). Много очарования създава нейната „звездна“ поезия. Извайва магични вселени и ни издига над дребното и всекидневното.
„Космически вятър“ (Изд. „Факел“) е озаглавил книгата си Михаил Григоров. Това са творби в класически стих, които припомнят как се пише истинска поезия, която е надвременна и оригинална: „Поетът е химикът и пещта/ и огънят, и оня взрив космичен, / избухнал в дълбините на нощта, / от всички земни взривове различен.“
Свеж полъх внасят двамата млади поети – Николай Динев със стихосбирката си „Портрет на незримото“ (Изд. „Библиотека България“) и Дария Георгиева със стиховете представени в книгата „Библия на сърцатия човек“ (Изд. „Медиатех“. С повече четене на съвременна поезия, лириката на Николай Динев би придобила по-модерно звучене, а с трупане на опит стиховете на младата поетеса Дария Георгиева ще добият по-олекотен и оформен вид, въпреки че за тази възраст нейната поезия има зрели и завършени черти. Многообещаващи са и двамата млади автори.
Първата стихосбирка на Даниела Караджова „С кокиче в сърцето“ (Изд. „Богианна“) учудва и радва със зрелостта на мисълта и стиха. Авторката уверено стъпва в областта на лириката и създава стойностна поезия. „Има опасност да умра от малокръвие,/ защото думите предизвикват кървене. /Нуждая се спешно от кръвопреливане/ на тишина, изпълнена с нежност.“
Мария Илиева също прави своя дебют в областта на поезията в „Губя се в спомени, намирам се в тишина“ (Изд. „Български писател“). Дано остане вярна на искреността на поетическите си послания, което е ключово за въздействието на стиховете.
Първи и многообещаващи стъпки в поезията прави Невена Найденова в първата си стихосбирка „Първи думи“ (Изд. „Български писател“). През 2024 година авторката печели конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“, като голямата награда е издаването на настоящата стихосбирка.
Анго Боянов е представен с поетичната си книга „Лудострастия“ Изд. ателие „Аб“). Стиховете в нея обхващат широка палитра от мисли и чувства. Те са грабващи, неочаквани, завладяващи. Обединява ги любовта и преклонението пред жената и Бога. „Греховен съм, жени, а се родих невинен./ Мечтаех нежно да споделям, /да съживявам и разплитам /самата ви непостижимост./ Сърцата ни да стават близки, / телата ни – узрели /и безподобно истински…“
Поетичната книга на Мартен Калеев „Нюанси“ (Изд „Мега принт“) представлява своеобразен експеримент във философската поезия. Тя съдържа 222 афористични тристишия, които се отличават със своята оригиналност и вглъбеност. Всеки читател може да открие тристишие за своето моментно душевно състояние. „Старите обувки/ на прага все ме питат/ кога ще им обуя нови пътища.“/
Крехък и много нежен е поетичният свят на Ася Григорова в „Един друг живот“ (Изд. „Факел“). Творбите, включени в книгата, разкриват женската, ранима природа и тленността на красивите мигове: „Април. Дърветата разцъфват./ Април. Дърветата се радват./ Едно от тях ще стане дръжка/ на най-безмилостната брадва.“/
„Писма до Драганово“ (Изд. НЧ „Даскал Петър Иванов“) е адресирал поетичните си творби Йордан Атанасов. Той е родом от село Драганово и книгата продължава традициите на съхранение и приемственост на родовата, регионална и национална памет. Книгата е разделена на две части – в първата са стиховете на Йордан Атанасов, а във втората са поместени биографични справки на творци на словото и изкуствата с корени от Драганово. Темите, които засягат стиховете в тази антология, са насочени главно към родното място на автора.
Славка Мариновска представя поетичната си антология „Над летвата на битието“ и лиричната си книга „Небесен солфеж“ (Изд. „Захарий Стоянов“). В антологичната книга поезията е изпълнена с жизненост и витална сила. В нея се вплитат патриотични настроения с голяма доза сатира и болка от недъзите на битието. За Славка Мариновска родината и нейното благополучие стоят над всичко друго, а бунтът от сблъсъка с реалността поражда нейната силна гражданска поезия. Поетесата се старае да погледне отгоре – „над летвата на битието“: „Тук така е орисията – / недолюбват поета!/ Щом го самоубият,/ го въздигат в небето.“. В лиричния сборник „Небесен солфеж“ преобладават интимните чувства със същата силна динамика на стиха.
Павел Цветков в „Математика на очакването“ (ИК „Дедракс АД“) представя стихове с голямо умение и вещина, с обработен почерк и лекота на писането. Очакването на читателя, според заглавието на книгата поезията математически да подходи към света, се развенчава в тази книга. Вместо това, авторът ни разкрива поетически дефиниции, които са изненадващо точни и синтезирани и в тях се крие силата на въздействието на поезията на Павел Цветков. Това са стихове с философска задълбоченост на мисълта и кратки интимни проникновения: „Всяко море/ има бряг – / дори да изглежда/ безбрежно. / Къде е на твоята обич/ брегът?“.
Чудесна любовна лирика ни поднася Петя Йотова в стихосбирката си „Аз казах „Да!“ преди да знам въпроса“ (Изд. „Пропелер“). Има много мелодичност в тези любовни изповеди в класически стих. Има много чар, светлина и дори елегантност. В книгата е направена подборка от някои избрани и нови творби в пет цикъла, които представляват поетично пътешествие през интимния свят на поетесата. Те ни водят в света на любовта във всичките нейни измерения и нюанси.
Три стихосбирки е издала през 2025 година Стефка Павлова: „Край реката“, „Мечтание“ и „Стъпки в светлината“ (изд. „Многоточие М“). Авторката пише с яснота и сърдечно изповядва своите истини за живота и любовта. С времето тя със сигурност ще открие себе си и своя поетически почерк.
Интересни по своята структура са двете стихосбирки „Две луни“ (изд. „Лунна светлина 13“) и „Четири аса“ (изд. „Захарий Стоянов“).
В „Две луни“ Вероника Костова и Таня Иванова извършват творчески експеримент като в тандем водят поетичен диалог помежду си. Изненадваща е постигнатата хармония и красивото и плавно преливане на настроенията. Стиховете грабват и учудват със съзвучието в сходните усети и любовни трептения. В „Прегърнати докрая“: „Вероника: – Когато си далече и ми липсваш/ душата ми самотна в миг умира./ Със главни букви името ти пиша/ и нежността ти в спомени откривам“.
В „От разстояние“: „Таня: – Не си до мене, но недей ме обвинява,/ а сигурен бъди: аз друг не мога да желая. /Това, което мисля, чувствам и ти давам/ е истинска любов, родена от безкрая“. Подобен синхрон на чувства, мисли и поетичен изказ е наистина постижение.
В стихосбирката „Четири аса“ участват четирима автори: Добри Недев, Васил Стойчев, Добри Стефанов и Стоян Д. Стоянов като за всеки поет има раздел. Подзаглавието на книгата и обединяващият фактор е „Сливенски вдъхновения“. Това е родното място, което свързва четиримата автори.
„Отвъд безразличието“ (Изд. „Пропелер“) е озаглавила поредната си стихосбирка Стоянка Митева – Балева. Тази лирика е подчертано гражданска и дълбоко изповедна, с трогателни лирически послания. Нейната поезия е пример за всичко това, което е отвъд бездушието и безразличието, а именно преболедуването от страна на поета на грубия свят и претворяването му в стихове.
Росица Зиновиева в стихосбирката „Благодаря“ (Изд. „БОН – Благоевград“) е събрала в антологична книга най-добрите си лирични творби. В предговора Павел Матев с едно изречение описва същността на нейната талантлива поезия: „Стихове като пръстени с разплакани камъни“.
Петя Пейчева в книгата „Еднопосочен билет“ (Изд. „Пропелер“) споделя стихове с класическо звучене и запомняща се мелодика: „Тръгни, животът никого не чака/ и срокът на билета ни тече, /…не спирай, само пътят ще бележи,/ че някога сме минали оттук./ Когато свършат нашите копнежи,/ какви следи оставяме за друг?“
Петър Ванчев в „Камбанен глас“ (Изд. Българска книжница“) представя двете главни направления в творческия характер на поета: гражданска и интимна лирика. В първата част „Свят без гълъби“ е поместена изобличителна сатира срещу обществения ред, докато във втората част „Камбаните на Хасково“ са включени елегични творби. В стихосбирката преобладава тревога за съдбата на България и света.
Елица Виденова в „Тази есен е лятно момиче“ (Изд. „Академия Знание“) поднася на читателя талантлива и зряла поезия със светли и ефирни творчески вдъхновения, оригинална образност и сполучливи метафори: „Тази есен е толкова лятна –/ палавее с вкуса на смокиня,/ ръсва жълт минзухар за позлата/ и се вейва – аха, да отмине…/
Впечатляваща любовна лирика на фона на морето ни представя в двете си стихосбирки „В нас диша море“ и „Хоризонтът – бряг на небеса (или море за теб)“ на Станислав Пенев. (Издадени са от ИК „График“). Това са стихове, от които струи много светлина и чистота на чувството. Характерна за двете стихосбирки е мелодичността на изказа: „Искам цялото слънце за теб…/ Искам да сгряваш кръвта ми –/ с водопад от мечти, с път напред,/ да гори, да пламти любовта ни.“ Очарователна е образността, съчетана с точността на поетичния изказ.
Благой Денев издава също две книги с равносметка на живота и мъка по починалата любима и съпруга: „Всички сме в божия план“ и „Мечти в старостта“ (изд. „Българска книжница“). Това са думи в минорната гама на чувствата, пропити от тъга и обич към любимата жена и към отиващия си живот. Остава жива, въпреки всичко, надеждата и вярата в Бога: „Бог е отредил какъв за мен да бъде/ този свят, всеки мой ден, всяка минута / и аз, като всеки от него осъден,/ моля за милост и място в приюта.“
Стефан Венцов е издал през 2025 година сборника си от две части: „По вълните на чувствата“ и „В морето на мисълта“ (изд. „Фабер“). Самият той определя поезията си като „60-годишно отлежало вино с аромата на чувствата и вкуса на мисълта“. В стиховете си поетът търси красотата и съвършенството на живота.
А нестандартната, с липса на пунктуация книга на Александър Крумов „Безмилостна красота“ е издадена от издателство „Български писател“. Това са предимно свободни стихове, които могат да се четат и като прозаични късове Впечатляващи са оригиналните творчески инвенции и архитектониката на стиха.
„Реката на живота“ (изд. „Български писател“) на Страхил Ерменков е книга-равносметка, в която той споделя свои съкровени пориви и емоции. В стихосбирката преобладават минорните тонове, породени от безизходицата и неспокойното време, в което сме осъдени да живеем. Стиховете на Ерменков впечатляват със своята музикалност и пестеливия език: „Живея с болката на този свят/ и в раните му се оглеждам,/ а беше пролет и бях още млад / и дишах с толкова надежди“ – това споделено съкровение на поета е лайтмотив на новата му книга.
Иглика Михайлова е представена с две лирични книги. В „Магическа реалност“ (изд. „Спектър АД“) поетесата води интересен поетичен диалог с фотографа Асен Зидаров, без двамата лично да се познават. Това духовно съзвучие превръща творбите в магични послания. Сърдечното и непосредствено споделяне затрогва и в другата стихосбирка на Иглика Михайлова „Бъди мой бряг“ (Изд. „БУЛГЕД ООД“).
Бисерка Каменова в книгата „Мигът“ (изд. „Славена“) предлага на читателя нежни и ефирни стихове с интелектуална вглъбеност: „Какво съм аз?/ Една- едничка нота/ в мелодия за пеещи цигулки?/ Вълшебен звук/ в концерта на живота – / всемирен валс/ на влюбени светулки.“ Музикалните термини, които въвеждат циклите в тази книга, са ключове към настроението на текста, а текстовете се отличават с очарователна мелодичност.
Нели Коларова в стихосбирката си „Жена с чело над ветровете“ (изд. „Софттрейд“) ни радва със силна, женска поезия. Стиховете съдържат всички нюанси на любовното възвишено чувство: „Не мога да те уча/ да обичаш… Прости,/ не мога да те уча!/ Не мога да те уча/ на могъщество!“ – изрича авторката.
Ива Африканова в „Пеперудата“ (изд. „Захарий Стоянов“) ни представя поезия на българка-емигрант, за която писането е източник на вдъхновение и духовен живот. Стихосбирката е плод на многогодишен труд на авторката, преминала през превратностите на времето в нейното лично развитие на два континента. Впечатлява дълбочината на мисълта и оригиналността на посланията, а думите служат като духовен мост към родната страна.
Боряна Николова е представена със стихосбирката „Пробуждане от сън“ (изд. „Захарий Стоянов“). Кристално чисти и нежни са нейните поетични творения на фона на зимни картини. Самотата е начин за разкриване на най-дълбоките проникновения в живота. „Ние просто трябва да слушаме, да наблюдаваме и да се отворим към реалността, която съществува отвъд привидния зимен сън“ – споделя авторката. Действително, стиховете в тази книга са поетични търсения и находки с дълбочина на мисълта.
Росица Нинова е издала искрена и неподправена поезия в „Затвори очи и се вслушай“ (изд. „Българска книжница“). В тази книга тя споделя сякаш част от душата си. Толкова непосредствени са нейните думи.
Искрени и неподправени са и стиховете на Илияна Гатева „Пеперудени поля“ (изд. „Мултипринт“).
Елена Янева в „Светлина в ключалката“ (изд. „Библиотека България“) е избрала словото, което прелива между стихотворението и импресията. Това е умело писане на модерна лирика, в която авторката вкарва момента на изненадата, било то с приказен елемент или неочаквана метафора. В поезията ѝ небето е отворено и сбъдва всички желания: „Поне сантиметър/ отворено небе-/ всичко за чудесата“.
Диана Стоянова в стихосбирката „Пробуждане“ (изд. „Лунна светлина 13“) изразява в стихове своята чувствителна и ранима душевност. Има много мъдрост, светли тонове и спонтанност в стиховете ѝ.
Екатерина Данчева в „Под милувките на есенното слънце“ (изд. „Българска книжница“) представя интересен и вълнуващ сборник от стихотворения и кратки есета. Стиховете са написани в бял стих, лаконични и наситени с емоция и образност.
Много свежест и виталност поднася на читателя книгата на Таня Кашева „Живей високо“ (изд. „Полиграфюг АД“).
Марина Бартоломеус в „Орисници“ (изд. „Захарий Стоянов“) описва поетичните си равносметки и прозрения за живота, стъпила здраво върху традициите в българската лирика. Преценките ѝ са точни и правдиви. Тоналността е оптимистична, а стилистиката е прецизна и премерена.
Иван Шопов в „Звезди в морето“ (изд. „Българска книжница“) е представен с импресии и лирични творби като темата за любовта доминира като най-силно и високо човешко чувство и състояние в лирическите му послания.
Сред издадените през 2025 година стихосбирки се откроява книгата на Светлозар Николов „Три акорда самота“ (изд. „Алитеа“). Неговата поезия е запомняща се, самобитна, истинска и мелодична. Авторът сякаш прави малки пластики и скулптури, извайва картини от слово: „Преваля ден, / изпепелен от слънце/ от грешни стъпки разнебитен./ Лилава нощ/ в косата ти се вплита,/ дошла и есен,/ без да пита“.
Вдъхновена от музиката на Пинк Флойд и Дейвид Гилмор е книгата на Николай Нанков „Светлина и сянка“ (издател – авторът).
Кънчо Великов публикува 33 сонета за любовта, изпълнени с лекота и преклонение към жената. „Атлазени коси сънувам още“ (изд. „Фабер“).
Паун Тенев в „Преброяване на раните“ (ИПК „Екобелан“) ни потапя в селския бит и в стиховете си сякаш разказва случки от живота.
Кратки по форма, синтезирани и експресивни, с много емоция са стиховете на Радка Топалова в „Прегорели утрини“ (изд. „Български писател“).
Оригинални и лаконични, с дълбок житейски смисъл са стиховете на Наталия Недялкова „В навечерието на 31 февруари“ (изд. „ЛИБРА СКОРП“) .
„Без вярата любов е само дума“ – уверява ни поетесата Светлана Чиглайска в стихосбирката си „Без вяра любовта е само дума“ (изд. „ЛИБРА СКОРП“).
Диана Стефанова в „Земно звездно горя“ (изд. „Фабер“) споделя истините, до които е достигнала чрез болката и любовта в живота.
Поетесата Христина Панджаридис в „Отвън и отвътре или малките неща“ (изд. „Библиотека България“) създава истинска естетическа наслада с ярките си и зрели стихотворения.
През изтеклата 2025 година са издадени много стойностни сборници и антологични книги.
Първолета Маджарска публикува „Мадоната и птиците“ – избрана лирика, второ издание (изд. „Феномен“). Стиховете са въздействащи и в тях поетесата постига така желаното единство между смисъл и форма.
Поетът Райчо Русев-Райсън представя стихове с много хумор и сатира в антологичната си книга „77 избрани стихотворения“ (изд. „Изток – Запад“).
Посмъртно е издадена стихосбирката на Петър Доневски „Равносметка. Избрани стихотворения“ (изд. „Български писател“). Книгата е пронизана от непримиримост към социалните несправедливости и осъжда виновниците за разрухата на българското земеделие. Творбите са патриотични, с природни описания и представляват прозрения за важни политически и нравствени проблеми.
Книгите на майстора на българската словесност, класика на българската поезия Валери Петров „Гостът. Избрани стихотворения“ е дело на издателство „Български писател“, а неговите „Сатирични поеми“ са издадени от изд. „Захарий Стоянов“).
Ивайло Балабанов е представен със стихотворения и поеми в книгата „Принос към европейската история. 100 стихотворения и поеми“ – второ допълнено издание на „Български писател“.
В периодиката на изтеклата година ни радва присъствието на стиховете на Любомир Левчев „Аз, който не избягах от Помпей“ (изд. „Български писател“).
Преиздадени стихове на Николай Лилиев в сборника „Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби“ (изд. Български писател“).
Поетичната антология „София – златото на думите“ (второ издание, изд. „Български писател“) представя столицата ни като обект на вдъхновение. „Забележително е, че лирическото слово в антологията е осенено с драматизма на времето и съпътстващите го политически катаклизми.“ – отбелязва в предговора към изданието Боян Ангелов.
Литературният сборник „Без саможертва няма легенда“ (посветен на полк. Георги Й. Георгиев, изд. „Български писател“) има приносно значение за нашата родова памет и родолюбие.
Боян Ангелов, Венко Евтимов и Христо Славов представляват едно артистично трио в „Кота 210. Поезия и белетристика“ (изд. „Български писател“) Обединяващият фактор е общата година на раждане, но не само това. Тримата творци хармонират помежду си и докато Боян Ангелов и Венко Евтимов публикуват в отделни раздели свои стихове, Христо Славов е представен с новелата „ Сняг“.
Сборникът „Събудени слова“ (изд. „Лунна светлина 13“) е посветен на народните будители. Петдесет и петима творци от страната и чужбина участват в него със стихотворения, разкази и картини.
Елисавета Мирославова – Елмира е представена с „Миражът на годеницата. Събрани съчинения в два тома“ (изд. „Българска книжница“).
Чавдар Тепешанов предлага в антологичната си стихосбирка „Последен пристан. Избрани стихотворения“ (изд. „Българска книжница“) под формата на луксозно издание калиграфските си творби, допълнени с негова авторска живопис.
Една от най-талантливите и оригинални съвременни поетеси Надя Попова представя в „Азбука за слепи. Любовна лирика. Избрано“ (изд. „Захарий Стоянов“) високоволтови стихове с уникален емоционален заряд. Това е любовна лирика с познати и непубликувани досега творби и разтърсващи, дълбоко вълнуващи откровения по повод смъртта на любимия син.
Калин Донков е съставител на книгата „Иван Давидков. Не отлагай да обичаш. Любовна лирика“ (изд. „Захарий Стоянов“).
Дълбоки и вглъбени са творбите в стихосбирката на Цанко Цанев „Слънчево утро“ (изд. „Захарий Стоянов“). Отличават се с прямота на изказа, откровеност на посланията и изненадващи метафори.
Преиздадена е и първата стихосбирка на изтъкнатия романист Владимир Зарев „Ако това е времето“ (изд. „Захарий Стоянов). Стиховете носят очарование с изящния рисунък и лаконичност на словото и показват ясно и поетичния талант на писателя: „Да помълчим на прощаване, любима,/ да помълчим. / Защото после идват часовете,/ изпълнени с мълчание…“ – споделя авторът.
Боян Ангелов в „Бреговете на съня. Избрани стихотворения“ (изд. „Захарий Стоянов“) представя антологичен том от стихове. Тук срещаме отново типичното за поезията на Боян Ангелов лирическо и философско вглъбяване. Желанието да се проникне до същината на битието и дори да се погледне отвъд. Опит да се разгадае смисъла на този свят. Много силно творческо проникновение има в творбите на Боян Ангелов, но и много нежност на образите и метафорите, които се леят мелодично-ритмични. Над всичко стои високият нравствен императив, на който служи поетът. В книгата присъстват серия от стихотворения за наши национални герои и творци, което за пореден път показва родолюбието на поета и стремежа за духовно извисяване.
В заключение искам още веднъж да отбележа, че издадените книги през изминалата 2025 година продължават традицията на добрата и стойностна поезия като я обогатяват с оригиналните си творчески търсения и инвенции. Забелязват се много качествени творби с оригинална образност, дълбочина на мисълта и философска вглъбеност. Също така, поетите са все повече ангажирани с изявена гражданска позиция, с укор към грубата действителност и неуредения, жесток свят, в който единствено поетът оказва решителен отпор с оръжието на думите и остротата на непримиримото си слово. Оттук следва и завишеният стремеж на човека на словото към духовно извисяване и жадуване на по-добър свят.
За пореден път СБП разглежда и обсъжда всички книги, предложени от издателствата за 2025 година и не се ограничава само в собствените си рамки. Това с десетилетията се е превърнало в една показателна традиция. По този начин се придобива и по-ясна картина на направленията, качествата и тенденциите в развитието на съвременната българска литература.