ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА /ДОКЛАД – 2020

Благовеста КАСАБОВА

 

Послания за добро към малките читатели

 

 

Ако проследим развитието на съвременната българска критика – имам предвид втората половина на ХХ век до днес, ще забележим, че тя се е отнасяла снизходително или с пренебрежение в повечето случаи към литературата за деца. А в историята на литературата за деца личат имената на редица от най-видните творци на художественото слово, като почнем от П. Р. Славейков, Иван Вазов, Елин Пелин, Багряна, Дора Габе, Г. Караславов, Емилиян Станев, Павел Вежинов – да не изброявам повече известни имена. Не случайно те са се обръщали с ярките си творби към малките читатели, защото много добре са разбирали, че естетическото възпитание и естетическите ценности се формират още в ранна детска възраст и художествената стойност на прочетените в детството книги е ръководно начало в следващите етапи на развитие и осъществяване на личността.

През последните няколко години УС на СБП организира преглед на новоизлезлите през изтеклата години книги, като в него включва и книгите за деца – без те да са обособени в жанрове, тъй като продукцията е сравнително по-малка. Не всички издателства са откликнали на поканата и не са представили издадените детски книги – ако въобще имат издадени, но това не променя преценката за състоянието на литературата за деца през изтеклата 2020 година.

И така, книгите, които ми бяха предоставени, са около 40 на брой – приказки, разкази, романи, поезия – тук включвам гатанки, хумор, небивалици, скороговорки и пр. И веднага искам да отбележа, че 2020 година е плодоносна на добри произведения, с художествено защитени елементи, които непременно – според изискванията, трябва да са водещи във всяко произведение за малките: възпитателен, образователен, игрови, емоционален, както и звучна и богато наситена образност, въображение и пр.

В поезията – в различните й жанрове, има постижения и това е радостно, а още по-радостно е, че се срещат книги с римувани поеми, с фантастично-приказен сюжет – факт, който след смъртта на голямата Леда Милева отново започва да привлича читателското внимание.

През 2020 г. Кирил Назъров запознава малките си читатели или по-скоро ги въвлича в магичната атмосфера на заобикалящия ни природен и предметен свят с характерната си образност, мелодичност, интересна фабула и динамично действие. Книгата му „Девет приказни поеми“ (изд. „Феномен“) е между най-добрите попадения в този лиричен и предпочитан от малките жанр в литературата. За жалост, все по-малко е използвана поемата като структурна форма днес, но вече видимо набира сили за изява. Авторът е сред най-популярните и обичани детски автори през последното двадесетилетие, допринесъл за развитието на детската литература и като автор, и като главен редактор на любимото в миналото списание „Славейче“.

Към сполуките през изтеклата година прибавям и книгата на Ваня Георгиева „Есенни търкулки“ (изд. „М-Прес“ ООД – Севлиево), която освен чудесни стихове за природата, предмети от околния свят и случки от детското ежедневие, съдържа и сценарии за куклен  театър – вълшебни и приказни. Нейни приказни пиеси са поставяни и в редица градове на страната с голям успех.

Приятна приказна атмосфера излъчват и стиховете на Йоанна Папазова, събрани в книгата „Моят детски свят“ (изд. „Матадор 74“ – Добрич). Приятно ме изненада звучният език на авторката, детската атмосфера, възпитателният и познавателен елемент, умело вплетен в съдържанието.

Витка Витанова през последните няколко години се наложи като добър познавач на света на съвременното дете и стиховете, включени в книгата „Вълшебният чадър“ (изд. „Българска книжница“) и гатанките в книгата „Мъниста в буквара. Азбуката в гатанки“ (изд. „Българска книжница“) изразяват любопитството на малкия човек към заобикалящия го свят, желанието за игра, стремежа към непознатото. Гатанките й развиват детското въображение, детското мислене и познание.

Галина Божилова е отдавна утвърден и талантлив автор за деца, книгите й са предпочитани и търсени от детската читателска публика. Тя умее да забавлява децата, показвайки им света около тях образно, поетично, в цветове, а това създава настроение у децата и желание да се докоснат до следващата случка или герои, умело пресъздадени от авторката. Новата й стихосбирка „Зимно слънце“ (Рекламна Агенция Очи) е между най-добрите постижения на авторката.

Ще отбележа с удоволствие и появата на сцената на съвременната детска литература на младата авторка Бистра Ангелова-Янакиева. Приказната й поема „Феята Толи“ (изд. „Захарий Стоянов“) доказва, че има млади, талантливи автори, посветили творчеството си на малките читатели. Аз вече писах за „Феята Толи“, но ще спомена още веднъж: младата авторка е безспорно талантлива, тя не само познава детския свят, но чрез чудесната си поема, звучно и цветисто-образно римувана, живее в него, той е част от нея – като вътрешна нагласа, затова така неподправено, с изразена мелодичност звучат многобройните приключения на нейната героиня в различните страни и континенти.

Явно е, че през изминалата 2020 година поезията за деца е във възход и то във всичките й форми и превъплъщения.

 

При прозата е малко по-различно, но и тук няма безпомощни художествени напъни, безсмислени, нагласени бездарно произведения, но на някои от авторите им все още не са познати детските възможности за възприемане на усложнена фабула, на многобройни разклонения от основния сюжет и пр. Повечето от романите, приказките и разказите са с интересни тематични попадения, целенасочена идейно постановка и замисъл. В този смисъл ще отбележа книгата с кратки разказчета на Цвета Брестничка „Небивалици с буквите от А до Я“ (Изд. „Фют“). Не познавам авторката, не съм чела други нейни книги (което вероятно е мой пропуск), но това, което прочетох в новата й книга ме впечатли. Разказите или небивалиците са не само интересен, но и сполучлив подход за привличане на детското внимание, умение по естествен начин, без затормозяване и дидактика да се запознаят малките с буквите от нашата азбука. Непринудено разказаните случки и преживявания, в които поредната буква от азбуката – с която започва всяка небивалица, съжителства в сюжета с многобройните си посестрими – със същата първа буква, и така читателят без усилие научава и буквите, и думите в нашия език.

Интригуваща е фабулата на романа на Лида Пантелеева „Сънищата на нощта“ (Изд. „Лексикон“). Авторката има разказваческа дарба, богато въображение, владее динамиката на разказа, но явно не познава или не се е съобразила с детските възприемателни възможности. Романът е 280 страници, героите са със сложни и трудни за изговаряне, още по-трудни за запомняне имена, между които няма нито едно българско. Разбирам желанието на авторката събитията да са по-интригуващи и не така тривиални, но е трябвало само да отвори томчето с избрани български народни приказки, за да намери търсените от нея ефекти и имена. Жалко за похабения интересен фантастично-приказен сюжет и идейно-естетическата цел, която авторката си е поставила. От наистина трудния за възприемане от едно дете обем на книгата, биха могли да станат два стойности в идейно-художествено отношение романа. Да си припомним, че първият роман за деца у нас – „Златно сърце“ на Калина Малина, е малко над 50 страници, но и сега, деветдесет години след неговото издаване, е интересен и привлича детското внимание.

Димитър Петров – Регин е постъпил правилно като вместо да събере приказките си в по-обемен сборник е издал няколко приказки като самостоятелни книжки: „Приятелство“, „Смелост“, „Малкият Бъбривко“ и „Най-малкото патенце“ (всички на Изд. „Лексикон“). Вярвам, защото са весели и забавни истории, с жизнерадостно чувство за хумор, приказно емоционален, по детски непринуден изказ, с драматични преживявания на героите му, че непременно ще привлече детското внимание и детското любопитство.

В духа на най-добрите традиции на народните приказки е изградил сюжета на романа си „Елизабет и тайната на Живата вода“ („Егмонт България“ ЕАД) Петър Голийски. И него сега откривам като автор за деца. Живата вода, която лекува болести, не е непозната тема в детската литература, среща се още в народното приказно творчество, но в романа на Голийски центърът не е поставен върху вълшебната лечебна сила на водата, а върху саможертвата на едно малко момиче да достигне до нея, преминавайки през какви ли не опасности, страховити случки и преживявания, изпитания на духа, за да донесе на болната си майка от живителната вода и тя да оздравее. Но според мен и Петър Голийски би трябвало да помисли за имената на героите си. Нашият именник е богат и пребогат и особено творците на художественото слово би трябвало да избират от тази съкровищница имена и с тях да кръщават героите си, за да останат живи и за младите поколения, за да не изчезне националната ни идентичност.

И още една стойностна във всяко отношение история, изградена в традиционния дух на приказните вълшебства за любовта, свързала млад момък и красива девойка. Завиждат им нечисти сили, но те преодоляват опасностите по пътя си един към друг. Анелия Янковска-Сенгалевич не е от продуктивните автори, но дарбата й на поет и разказвач е доказана, нещо повече – във всяка своя нова книга за деца тя надгражда постигнатото, като изненадва с усета си към детайла, с лирично-приказния тон, многобагрения език, обичта си към децата, умението да се превръща в едно от тях, без да изменя на идейно-естетическите си позиции. Такава е и в новата си книга „Влюбеният момък“ (Изд. „Лабиринти“).

Герои в „Светулко и усмивката“ на Мария Маринова (Изд. „Болид-инс“) са познати и обичани от децата обитатели на животинския свят. Преживелиците им са пресътворени в рими, което придава особена лирична песенност на разказа. Мария Маринова умее да пише за деца, доказала го е не в една и две свои книги, но тук е особено лирична, в атмосферата се долавя магичност, която още повече разпалва детското въображение, мислене и възприемане. Сполучливите илюстрации на художничката Елена Каменарова допринасят за по-лесното усвояване на авторското послание.

Ели Томинска е позната на малките читатели и те я харесват. С новата си книга „Напереното Кръкожабче“ (Изд. „Захарий Стоянов“) продължава да доказва, че е сладкодумен разказвач с тънко чувство за хумор, умение да накара децата да се смеят, съобразява се с детската психика и детското мислене и затова приказните й истории са харесвани от малките. Тя познава детското любопитство и умее да го задоволи съвсем естествено, без излишни неправдоподобни трикове. Една ведра и талантливо написана детска книга.

„Заза и Фин“ на Юлия Дивизиева (ИК „Знаци“) въвлича децата в приключенията на малкото делфинче Фин, малката синя рибка Заза – те искат да посетят и други морета, за да опознаят живота в тях. Приключенията им са описани умело, разгънати са пространствено, но не са самоцелни, а имат ясна идейно-художествена цел и послание – познавайки света около себе си, можеш да преодоляваш препятствия и опасности, да добиваш знания, да цениш приятелството и обичаш близките си. Малките читатели ще я харесат и четат с интерес.

И още една книга за морските обитатели – „Великото приключение на малкото китче Съни“ (ИК „Кибеа“) на Цветелина Спиридонова. Книгата е двуезична – на български и английски, и е посветена „на всички деца по света, които ще помогнат за опазването на природата и промяна в отношението им към океаните и моретата“. Много актуален проблем днес – с престъпното замърсяване на океаните и моретата, които авторката е пресътворила в увлекателно художествено четиво, изпълнено с интересни приключения, в които умело е закодирано посланието – да пазим чисти водните природни богатства в световен мащаб. Трябва повече автори, които пишат за малките, да приемат проблема за опазване на природата като актуална и значима тема и насочат вниманието си към нея.

И друга художествено стойностна книга „Роботът Чапек и Лабиринтът на Сърдитото лигаво чудовище“ (ИК „Кибеа“) на Марин Трошанов и Петър Станимиров. Малко ме смути името на робота, защото е емблематично за европейската литература, но сюжетът е интересен с многото приключения и опасности, които възкръсналият от миналото Чапек и неговите приятели преживяват, за да може той отново да прослави името и възможностите си.

Вълшебната приказка на Димитър Петров „Принцеса Морефея от Орбод“ (Издателство „Палмира“) е посветена на доброто, което и при тежки проблеми и обстоятелства побеждава злото. Разказът държи в напрежение и кара детето да възприема авторските послания без усилие и с интерес.

Към споменатите вече добри произведения, ще посоча още две – комикса „Объркан свят“ (ИК „Кибеа“) на Мариана Николова и художничката Емилия Искренова, и „С огъня шега не бива“ („ЗЕА-Принт“) на Тодор Згуров и Бечо Пойдовски, но които са извън категорията „художествено четиво“.

И така, казаното дотук показва, че през изминалата година в детската литература се забелязват положителни процеси на развитие. Мислех в началото да направя прегледа по правилата на академичния анализ, но се отказах, защото всеки автор, който е сътворил нещо стойностно в художествено отношение би трябвало да чуе или прочете оценка за качествата на сътвореното, за да има стимул и занапред. Затова споменах книгите, които имат принос за развитието на съвременната детска литература, разбира се, всеки по възможностите си.

 

С талант и кураж – за социалните недъзи

Хумор и сатира – 2020

 

В задълженията, които поех, влиза и прегледа на произведения с хумор и сатира. Още в началото искам да кажа, че и в този раздел има много добри попадения. Предоставени от различни издателства са 15 книги. Характерното за тях като цяло е, че повечето съдържат хумористично-сатирични послания за абсурдите в човешките, обществените и социалните взаимоотношения, типични за нашето време, пороците и недъзите, с които се сблъскваме ежедневно. Но има няколко книги, в които са отразени актуални събития, случили се преди по-малко от година, по време на протестите – на спонтанното и гневно несъгласие с политиката на правителството и прокуратурата.

Ще започна с книгата на Атанас Звездинов „Басни неподвластни“ (Изд. „Български писател“). Звездинов е един от малцината мохикани, които са посветили не малка част от творчеството си на този застрашително оредяващ литературен жанр. Има издадени вече няколко книги, но мисля, че с новата си той прави сериозна крачка напред и нагоре в усъвършенстване на баснята. Както и самият авторът определя творбите си – те са басни „за нови времена“, т.е. случващото се в днешно време, натоварено с проблеми, манипулативност, простащина, недоимък, безочливи кражби и какво ли не още. И за да разведря малко атмосферата, ще цитирам няколко стиха, за да усетите духа и подтекста на басните:

 

Пазехме си кошера отвънка,

но излезе, че било издънка.

Бранехме от търтеите входа,

но погрешен ни е бил подхода.

Доверчивост ли или уплаха –

търтеите кошера обраха,

докато умувахме за власт,

търтеите са били сред нас.

 

В тази идейна насока е изграден и хумористично-сатиричният сборник на Анибал Радичев „Ти да видиш!“ (изд. „Българска книжница“). За разлика от иносказателността на басните на Звездинов, Анибал Радичев е директен, остро присмехулен, с чудесни попадения, ярка синтезираност и великолепно неподправено чувство за хумор. Талантливото му перо попада точно „в десятката“, както обикновено казваме, на най-уродливите, досадни и пошли явления, простащината в поведението както на обикновения човек, така и на облеченото с власт нищожество. Срещат се и такива приятни открития, при които не можеш да не се засмееш от сърце на тънкия му хумор и артистична ирония.

 

Голям подлец е Менделсон –

ако питаш мен.

Написа марша сватбен той,

но умря ерген.

 

Подобна образно-сатирична стилистика откриваме и в сборника „Живата вода“ на Васил Иванов (изд. „Светулка 44 Атеней“). Поетичните форми на творбите са по-обемни, с по-разгърната тематика, елементи на сюжетност и нравствено-философски детайли, връзките на човека с природата и пр. Преобладава тънкият хумор, авторът го долавя навсякъде – в обществените порядки и норми на поведение, и стиховете звучат актуално.

Димо Троянов е значително по-остър в книгата си „Житейски мотиви“ („Мултипринт“). Безкомпромисен е някъде авторът. Акцентът, както подсказва и заглавието на книгата, е поставен върху поведението, действията и мисленето на съвременния човек, неговото несъвършенство и лоши пороци. За пръв път се докосвам до мрачния хумор на Димо Троянов, когото познавам като нежен лирик, но в този литературен дял той доказва, че е творец с остро чувство за справедливост и гражданска позиция. Не мога да си обясня обаче сарказма му към редакторите – горките необразовани редактори, които се намесват нагло в авторската светая светих.

Славейко Чамурлийски с „Умни изречения“ („Колор Принт“ – Варна) остава верен на себе си, на ведрото си чувство за хумор, отразено в афоризми, мъдри размисли и помисли, своеобразни сентенции за изкуството, литературата, семейството, читателите, библиотеката, творците, морала, традициите и пр. и пр. все неща от живота. Всъщност, те са забавни и мъдри послания към човека.

Лозан Такев – известен хуморист и сатирик, е издал четири книги през 2020 г. Две от тях съдържат емблематичните му „Лозанки“: „Лозанки в изолация. Из дневника на един вирусоносител през 2020 година“ и „Един ден повече плюс“ с печат „извънредно“ (и двете книги на ИК „Александрова дизайн“). В тях острието на перото му е забито във фалшивите новини, простотията, манипулативността, парламентарната театрална зала, безскрупулните грабежи, лъжите и всичко онова, което се случи по площадите в предишната година. „Живеем щастливо – казва в стиховете си авторът – сред чалги и мутри, негодници, бедност, бандити, продажни политици, които продължават да ограбват и без това оглозганата ни до кокал нещастна държава.“ Това е колкото сатира, толкова драматичен зов за осъзнаване на жалкия живот, който живеем и че не бива да се примиряваме с постигналото ни зло.

Остра актуална сатира откриваме и в книгата на Георги Драмбозов „Времето на Мамона. Стихове и епиграми“ (Изд. „Мултипринт“). Мисля, че трябва да имаш не само талант, но и кураж, за да назовеш директно, с имената им, виновниците за мизерното, потиснато, сиво-мрачно и манипулирано общество, сред което ни е съдено да живеем. Хумористичните стихове на поета са колкото злободневни, толкова и артистично-иронично отражение на политическите, социални и обществени трусове, разлюлели страната ни през миналата година. Саркастичното му перо не само озвучава, но и оцветява факти и събития. Освен гневния глас на Площада, поетът изповядва и интимни чувства и преживявания. Според мен е целенасочено, за да може читателят да поеме глътка въздух от сгъстения гняв на площада. Самият автор определя съдържанието като лирична сатира.

Михаил Тошков е толкова известен сатирик, че каквото и положително да кажа за новата му книга „Графити 2“ (ИК „Ерес“), то няма да е ново, защото авторът отдавна е приет като един от най-талантливите и безкомпромисни сатирици. Острото му сатирично перо жигосва наляво и надясно, без значение дали са управляващи или опозиция, Народно събрание или друга важна институция, т.е. всичко, което е в услуга на властта, безразлична към едва оцеляващи хора, а на властимащите казва: „И аз все бягам и бягам пред живота от обелената му тояга“.

Единствената прозаична хумористична книга през изминалата година е „Весел лекарски Декамерон. По време на коронавирус“ (в. „Български лекар“) на Тотко Найденов – със съвсем актуални, а и типични преживявания на тримата оригинални даже с имената си герои: д-р Станчо Колимисирков, д-р Чучулигов и медицинската сестра Галя Кавалска. Непринудено и освободено, по свойски, авторът проследява с тънкото си, но остро режещо чувство за хумор техните преживявания, постъпки, намерения, дребничките им подлости и още по-дребни деяния. Тъжно-весел хумор, който разсмива, но и натъжава. Самият Тотко Найденов определя споделеното като пожелание за здраве и разтуха в днешното болно – парично-кризисно, отчуждено и бездуховно време. И „напук на вируса и карантината да се разведрим и посмеем“. И наистина става весело на читателя – напук на всичко.

Дебютната книга на Живка Спасова „100 епиграми“ (Издателство „Българска книжница“) следва традициите на най-добрите майстори на епиграмата. Идейно-тематичният кръг е разностранен – нещата от живота, видяни през очите на авторката като карикатурни, гротескни или уродливи превъплъщения на добродетели или естетически ценности. Да пожелаем още по-голям успех на авторката в бъдещите й творчески прояви.

 

Споменаването на редица стойностни книги, издадени през 2020 г. и в двата литературни рода, може само да ни радва, да подхранва надеждата ни за стойностно идейно-художествено развитие на съвременната българска детска литература и на хумористични и сатирични произведения.

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post СТОЯНКА БОЯНОВА И МИНКО ТАНЕВ В НОВИ СВЕТОВНИ АНТОЛОГИИ
Next post РАЗКАЗИ /ДОКЛАД – 2020