Благовеста КАСАБОВА
За сборника с разкази на Крася Титянова „От кладенеца на времето“
Сборникът с разкази на Крася Титянова – „От кладенеца на времето“, съдържа истории, които разкриват вълшебен и трагичен свят от легенди и митове за трудния живот на българите по време на турското робство. И за света на съвременния човек, който обича и страда, радва се и тъгува, стреми се към доброто и красивото, влюбва се и се разделя с болка.
Легендарните и митологични разкази звучат приказно, героите им оживяват от изблиците на авторското въображение, от съкровената й обич към род и родина.
Сюжетното развитие на всяка творба следва лаконичния ход на събитията, пресъздадени съпричастно, сладкодумно и интересно. Всяка история, всеки образ, всеки детайл, са живи, релефно изобразени, въздействащи емоционално, особено тези с легендарна тематика, като „Монахинята“, „Звездица Ханъм“, „Янината скала“, „Езерото на сълзите“, „Без Бог“, „Благословените“, „Сълзите на Гертруда“ и др. Участниците в събитията – трагични в същността си – са чисти хора, родолюбци,пазители на вярата. Пресъздадени са артистично, с обич и признателност.
Подобен е и рисунъкът на действащите лица във втората група разкази – за нашето време, за течащия живот с всичките му проблеми, тревоги и радости, любов и разочарования. Подтекстово авторката ги съпоставя с героите си от първата група – легендарните творби. И в съвременните Крася Титянова дава израз предимно на емоционалните моменти. Разкази и интимните преживявания, които често са със съдбовни последствия.
Събитията, случките, действията, които авторката пресъздава умело, са предизвикани най-вече от сбъдната или несбъдната любов, болезнена раздяла, неосъществени желания, стремежи и очаквания, тъга и печал. Авторката обича героите си, страда и се радва с тях, съзряла е в душевността им както красивото и доброто, така и грозното и неморалното, всеотдайността в любовта и загърбването на чувствата в името на власт и кариера, или просто слабост пред изкушенията, които животът ни поднася. В тази насока са изградени разказите „Маската на любовта“ – падат маската на любовта, вричанията във вечна вярност, когато влюбения във Валя Росен изкушен от перспективата за висок професионален успех я напуска без угризения. Подобна любовна драма се развива и в „Приятелството на хиената“ и др. Иска ми се непременно да откроя разказа „Любовта на гълъбите“. Той е тъжна и покъртителна изповед на майка, изгубила дъщеря си при съмнителни обстоятелства. Разказът е построен върху автобиографична основа и излъчват дълбоко емоционално послание и въздействие.
В творбите и от двете тематични групи Крася Титянова разкрива с топлина и меки пастелни тонове вътрешното богатство, вътрешната хубост, човечност и достойнство на героите си, като насочва погледа си към мъчителните им преживявания и тежнения, не само в миналото, но и в днешно време, което също е обременено с тежнения, проблеми, очаквания, надежди и вяра на населяващите го люде.
Непременно искам да отбележа умението на Крася Титянова да разказва живописно, пестеливо, с витална енергия. И мисля, че именно живописния разказвачески талант прави от житейските истории художествени произведения, които звучат вълнуващо. Самобитният рисунък, колоритът и динамиката на израза недвусмислено подсказват, че авторката е лирик в прозата. Пъстра е и галерията й от образи – предимно обикновени, но духовни хора, чисти, трудолюбиви, хора с достойнство и характер. Те не чакат Месията, а сами се борят в живота си, търсят и откриват любовта или я губят и страдат за това.
Безспорно „От кладенеца на времето“ е вълнуваща книга, изпълнена с емоционална енергия, с обич към човека, която разкрива не само разказваческата дарба на авторката но и същността й на творец, гражданин и българин.