(от нейната нова поетична книга „Човек е Бог“,

която предстои да излезе в издателство „Български писател“)

 

 

ЧОВЕК Е БОГ

 

Човек е Бог, ядро на Битието,

Душа, изваяна от Светлина,

Сърце добро, дошло в света, което

създава вековечна красота.

 

Звездите му говорят, съществува

самият той във своя звезден храм –

зова на Любовта той вътре чува.

Зове Любов, ала изгаря сам.

 

Все търси Свободата си. Умее

Причина-следствие умело да твори.

Драматизира… Силата владее…

Човек е Бог в красивите игри.

 

 

 

 

БИТИЕ-ЛЮБОВ-ИГРА

 

Любовта е космично изкуство,

Битие, пълноводна река,

по която пътува изкусно

на безкрайния Път Вечността.

 

Тук играем улисани… Бягат

куп реалности – дълга игра,

приютила стихии неписани –

неизвестни за нас правила.

 

Огън-Въздух-Вода-и-Земя

се преплитат чрез етер незнаен

в многомерните наши тела

и разказват ни притчи за Рая.

 

И от този космически сказ

се създава велика илюзия,

завъртяла в небесен екстаз

и Душата, и нейните Музи.

 

Те творят, те градят Битие

от Прекрасност свещена и драма –

тъй у нас земен опит расте

между истинност и измама.

 

В този верен космически танц

търсим смисъл и цел по Земята,

неразбрали това: че за нас

всеки смисъл е всъщност ИГРАТА.

 

Любовта е космично изкуство,

Битие, пълноводна река,

по която пътува изкусно

на безкрайния Път Вечността.

 

 

 

 

ТВОРЕЦ НА БИТИЕТО

 

Човекът е творец на Битието –

измисля свят, изплетен от слова

и светло намерение, в което

разкрива се на Бога сложността.

Светът му оцелява и навива

спиралата отвъд – из Вечността –

многоизмерна, съвършено жива

и в тайнственост забулена Игра.

 

Гради загадки, приказно люлее

на Мъдростта узрелите зърна –

уроци минали… Все пита се: „Къде е

на Истината нежната страна?”

 

Плете от мисли мрежа многолика –

от спомени и чисти бъднини…

Зад хвърлея на делника му вика

Създателят: „Човече, пребъди

в свещената си земна епопея!

Реди Живота в себе си така,

че някой ден през тебе да излея

Голямата Космическа Река!”

 

 

БЛАГОДАРЯ

 

Как светлият поток

на моя БОГ

живее в същността ми!

 

Раздавам аз

на всяко нещо тук

от тази огнена вълна,

творяща сложни оригами…

 

Битуващото ми шепти:

„Благодаря!”

 

 

 

 

ЦЯЛОСТ

 

Върни ми, Господи, невинността –

наивността ми бяла,

родена в детството на пролетта

и прошка дала!

 

В олтар от огън претопи

букет животи –

в невинност Ти ги превърни,

не във Голготи!

 

В пожар суетния ми плам

в миг трансформирай –

във Огън чист, в Любов и свян…

Гори! Не спирай!

 

Ти болката ми превърни

във огледало –

да видя мирни мойте дни

и стана Цялост.

 

 

 

ПОЗНАНИЕ-ЛЮБОВ

 

Повикай ме със знака на нощта –

да сътворим от тъмното различен

свещен и светъл свят. Денят

да се превърне после във Обичане!

 

Повикай ме сега! В откъснат плод

мен сътвори – докосване до Рая!

Аз бих дарила целия Живот,

безсмъртната Любов за да позная.

 

 

 

 

 

ВИСИНИ

 

Каква Любов –

Хармония и Сила –

се лее от Небесния Олтар!

Вселената Пътека е дарила –

да порасте Човекът,

да е цар

на Себе Си.

Душата му се вдига,

Съзнанието Божие звъни

в Сърцето му –

узряла златна Книга –

и го зоват кристални Висини.

 

 

 

ХУДОЖНИКО

 

Боите са на Бога Светлината,

рисуваш с тях, художнико, света –

не външния, а този на Душата –

и има власт над тебе Светостта.

 

И има власт над тебе Тишината,

в която си потънал и твориш –

не земното, а Пътя в небесата,

към който денонощно все вървиш.

 

Изострен взор, очите се присвиват,

божествения лъч да уловят –

от Рая пратен. Болката заспива.

Калейдоскопи звездни те зоват.

 

Ръката свят изписва, а сърцето

в импулси изумрудени тупти –

създало Красота за Битието…

Художнико, самият Бог си ти.