Радка ТОПАЛОВА
Това е заглавието на алманаха на Международния фестивал на поезията „Духовност без граници” – 2025 г. единадесето издание. Той е светлият отпечатък на творчеството на много поети (87) от близо и далеч – от различни страни и континенти.
Тържественото откриване на Фестивала се състоя в Регионалния етнографски музей, намиращ се на територията на архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив” – сред артефакти от нашето минало и озарен от многото щастливи усмивки на поети, приятели, общественици и любители на изящното слово. Фестивалът беше открит от неговата създателка, организатор и главeн двигател – поетесата Розалия Александрова. Тя е и президент за България на Association Mill Minds for Mexico International – Хиляда умове за Мексико, президент на Българския дял на Global Federation of Leadership and Hi Intelligence A.C. (Глобална асоциация за лидерство и висок интелект). Член е на Борда на директорите на уебсайта Atunis Poetry. От 2025 г. е академичен съветник на Факултета по литература на Международната академия за арт образование и терапия – САЩ. Тя Доктор хонорис кауза на университета UNQE – Мексико от 2024 г. Носителка е на престижни международни и национални награди за поезия и награди за световен мир. Избрана е за една от 100-те най-влиятелни личности за 2025 г. от сп. Al-Rowad News – Кайро, Египет. Розалия Александрова прави българската поезия достояние на световната литературна общност, като проправя път към престижни литературни конкурси и публикации. Освен поетеса, тя е и учен. От 2000 г. се занимава с изследване и рефлексии на квантовата и торсионната теория в областта на езика, поезията, културата, медицината, философията и методологията на науката.
Розалия Александрова отправи искрена благодарност към целия колектив, който с дума или действие е допринесъл за реализацията на алманаха: Георги Лилицов, Георги Брадов, Аспарух Сърбов, Иван Кръстев, Станислав Пенев, Боян Ангелов, Динчо Чобанов, Евгения Тагарева, Елена Диварова, Йорданка Гецова, Йордана Кундева, Галина Певичарова, Тереса Мошчинска-Лазарова. Тя благодари на доц.Ангел Янков и екипа на Етнографски музей за оказаното топло гостоприемство. Откриването стартира с изпълнения на собствени музикални композиции за пиано на маестро Иван Кръстев. Сред гостите беше и квнтовият лечител д-р Динчо Чобанов от Асеновград.
Розалия Александрова и Йордана Кундева представиха поетесата Йорданка Гецова, която е завършила Математическа гимназия „Васил Друмев” във Велико Търнова и Лесотехническия университет в София – специалност „Ландшафтна архитектура”. От 1991 г. е преподавател в Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Арх. Камен Петков” в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели и на Пловдивското дружество на писателите. Йорданка Гецов стана носител на голямата награда на фестивала Духовност без граници за 2025 г. – статуетката „Вдъхновение“. Почетния висок приз ѝ бе връчен от миналогодишната носителка на наградата – поетесата Джина Дундова-Панчева. Наградата „Дон Кихот на българската поезия” бе присъдена на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Видимо развълнувана от високата награда, поетесата Йорданка Гецова, която неотдавна беше приета в редиците на СБП, благодари на Розалия Александрова за оказаната чест и доверие, както и на всички присъстващи нейни приятели и близки. Последвалият рецитал от водещите на събитието Йорданка Гецова, Йордана Кундева и Розалия Александрова по стихове на поети – участници в алманаха – бяха съпроводени от вдъхновяващия, великолепен музикален съпровод на маестро Иван Кръстев на фона на артефактите в залата. Топли и сърдечни поздравления и послания към участниците и гостите на фестивала отправиха певицата и поетеса Цветелина Добрева, д-р Динчо Чобанов и носителката на приза на фестивала „Вдъхновение“ за 2021 г. д-р Евгения Тагарева – председател на фондация „Огънят на Орфей” и секретар на НЧ „Христо Г. Данов”. Тя отправи сърдечна покана към присъстващите за втория ден на Фестивала, предвиден да се проведе в сградата на читалището. А той протече в невероятно духовно единение между читалищния колектив и гостите чрез музикалните изпълнения на маестро Иван Кръстев, Джина Дундова-Панчева, младите дарования Дария и сина на оперния певец Калуди Калудов – деветгодишния Калоян. Вълнуващо беше песенното поздравление на внучката на поетесата проф. Галина Певичарова. Сред гостите беше и сопраното Анна Дитрих – съпруга на Калуди Калудов. По традиция се проведе ритуалът „Наричане на Хляба”, прозвучал като поетично послание и надежда за бъдещето на страната ни и нашата планета. Гост на събитието беше акад. Марин Кадиев, който поздрави участници и организатори, като „облече” в стихове на големи български поети името на Фестивала и заглавието на алманаха. Последвалите неформални приятелски разговори прозвучаха като очакване на нови срещи с поезията, която ни свързва. Защото силата на птицата е в крилете, а силата на човека – в дружбата, както гласи една древна татарска поговорка.
