Лалка ПАВЛОВА
хайку
МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА
в 10 хайку
На хоризонта
на сърцето пак изгря
мъжката ти длан.
Прободоха ме
магнетичните игли
на неми думи.
Наркозна вечер.
Вълшебство непознато
запълзя в кръвта.
Изтръпвам цяла
от погледа целуващ
на очите ти.
Апокалипсис
сред дланите ни слети.
И екстазен взрив.
Светът се срути.
По звездните пътеки
крачим заедно.
Метеорен дъжд
след взрива на сърцата
бавно гасне в нас.
Дълго падане
след шеметно летене.
Сляпа тишина.
Покой. Успива
земното привличане
пулса на кръвта.
В сълза гореща
душата ми се сгушва.
Любовта заспа.
СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
в 10 хайку
Сиви облаци
и в душата ми пуста
крясък на гарван.
Ябълка. Червей.
Под ароматната плът –
вкус на предател.
Свистят от болка
в сърцето заключено
кървави сълзи.
Няма надежда.
И смъртоносна змия
слънцето хапе.
Глухи пътища.
Животът забързано
нагази в тиня.
Мрак. Безвремие.
Мирис на пръст и вода.
В устата – горчи.
Не вярвам вече
ни в мъжкото вричане,
ни в мъжки сълзи.
Посред блатото –
съвсем неочаквано –
цъфна лилия.
В белите листи
слънцето коленичи
тихо за прошка.
Сиви облаци.
А в душата изгряха
хиляда звезди.
ИСТИНИ ОТ БЪДЕЩЕТО
в 10 хайку
Бездомница е.
Цял живот от ветрове
изгражда кули.
Пее с птиците
и небето ѝ е дом.
Зла илюзия.
Съскат зловещо
години забързани.
Сняг завалява.
Хищни вихрушки
и пресекнала песен
в строшени крила.
Нейде я душата
пълзи съмнението –
змия отровна.
Своите мрежи
пак коварно плетат
паяци в мрака.
Облаци плачат,
а ветровете мълчат.
Навред – тишина.
Малка мушица
сред егоизъм жесток.
Сянка на ястреб.
Шепот молитвен –
иска като птиците
да умре в полет.
Чака с надежда,
ала небето мълчи…
Рухнали кули.
СИПЕЯТ НА ВРЕМЕТО
в 10 хайку
Площаден екот.
Нежна революция.
Demos без kratos.
Тръгна надолу
сипеят на времето.
В душите – пожар.
Разрушение
и приватизация.
Нивите – пусти.
Глад и престъпност.
Илюзии, рухнали
в миши капани.
Борци и мутри
като хищни акули…
Прострелян живот.
Писъци в мрака
тишината раняват.
Влак с емигранти.
Осиротяло,
пак с надежда заплаква
облаче бяло.
Поглед помръкнал
търси облаци светли
в сънища мрачни.
Самотната нощ
под звездите студени
плаче за обич.
Дърво без корен
дири сред чуждо небе
българско слънце.
БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА
в 10 хайку
Звездите плачат.
В едно се сливат вече
Небе и Пъкъл.
Слънцето падна
в гнездо на усойници.
И заваля мрак.
Смъртта прогледна
и земята заръфа
деца и жени.
Навред тишина.
Обезглавена кукла.
Оловен войник
С крила на прилеп
в черни стени се удря
трескава мисъл.
Дявол или Бог
над Земята властва днес?
Що е истина?
Вулкан от души
под небето ранено.
Мирис на мърша.
Смог и отрова.
А морето повръща
мъртви делфини.
Проговориха
даже и рибите – в страх
от безводие.
Човекът мълчи.
Зинала паст за пари
разум поглъща.
