Лалка Павлова е автор на 23 книги: 11 с поезия (лирика, хайку, сонети, лирически миниатюри, една поема и една триезична на български, гръцки и сръбски в съавторство); 5 монографии – „Българският космос в трилогията „Балкани“ на Яна Язова“ (част от фонда на Държавната библиотека в Мюнхен); „Стефан Стамболов: един образ – две творчески визии“ (част от фонда на Конгресната библиотека във Вашингтон, на Народната библиотека в Белград и на Руската национална библиотека в Санкт Петербург); „Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова“ (трето място в конкурса на Лига на българските писатели в САЩ и по света); „Съдът на историята – „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева“; „Епически монументи на свободата в романа „Войната свърши в четвъртък“ от Неда Антонова“; както и на няколко сборника с литературна критика – „Калейдоскоп“, „Жена Слово Космос“ (с почетна грамота от УС на СБП), „Духовни вселени“ (част от фонда на Университетската библиотека в Сиатъл, на Университетската библиотека в Блумингтън, щата Индиана и на Славянската библиотека в Прага). На четири тома в издателство „Захарий Стоянов”: „Белези от огъня на словото“ (том 1), „Горчиви кръстопътища“ (том 2), „Епически монументи на свободата“ (том 3) и „Подир знаците на звездното мастило” (том 4). През 2024 година в изд. „Български писател” излязоха от печат две нови нейни книги: „Птица съм…”, избрани стихотворения, и „Символистите…”, литературна критика. Лалка Павлова е член на Съюза на българските писатели; на Славянската литературна академия; на СБЖ – писатели журналисти; на редколегията на алманах „Мизия”; кореспондент е на в. „Словото днес“ за Плевен и два мандата председател на Дружеството на писателите в Плевен. Носител е на Почетното отличие „Неофит Рилски“ от МОН; на Плакет на РОТАРИ клуб, центрум Плевен; на Почетна грамота за принос в българската литература от СБП; на Плакет от СБП за заслуги към българската литература; на Медал и грамота на името на Елена Слободянюк, гр. Воскресенск, Русия; на Медал на ЮНЕСКО за Гърция и почетен знак на Атина; на Сребърно летящо перо от Славянската академия; на Годишната награда за литературна критика на СБП, 2024 г. и др. Нейни произведения са преведени на руски, румънски, испански, гръцки, албански, английски, сръбски, турски и хърватски език.
КАРМА
На Иван Есенски
Нервите са опнати до скъсване.
Сякаш че са тетива на лък,
смъртоносно целещ мислите.
Времето изправи безпощадно
до стената на смъртта
старите ни истини…
… Толкова години с тях живяхме
в злото и доброто.
Дишахме един и същи въздух,
заедно в тръстиките се комкахме
с виното за бъдещето, общото.
Без дори да подозираме,
че ще го премажат яростно
колесниците на времето разделно.
Бич жесток ли е
за робското слугуване,
или карма от предишно съществуване?…
Кладите на тоя век горят.
Небесата сеят мъртви птици
в бясна евроеуфория…
Огнени езици пишат
под пречупен кръст
новата история.
АГОНИЯ
Надеждата умира бавно,
жигосана от хиляди съмнения…
Загубила посоката – тя жадно
все търси брод към други измерения
и удря се в стени студени,
и язове се мъчи да преплува,
среднощ я будят яростни сирени,
до сутринта, в кошмарен сън, будува…
Когато силите ѝ я напуснат,
сред тоя свят,
просмукан от омраза,
съвсем сама
в човешката вселена пуста –
в последен порив –
литва от етажа.
МЪЖКА ЗАДУШНИЦА
На Боян Ангелов
Трийсет години в живота ни шета –
не ореолно в Балкана,
не и по бойни полета…
Шета по къщите,
влиза в очите на синовете,
беси им детството,
яростно кърши надеждите
и им отнема миражите на сърцето.
С вдигната алчно секира
злобно посича им дните,
ядно тършува в килера на мислите,
всеки и всичко намира…
Влиза през тайнствени входове
в тесни мансарди и офиси,
стиска гърлата им с клещите
на самота, недоимък и дългове…
Милост, Иисусе!
Дево, Богородице мила,
приласкай им душите,
надари ги с твоята сила,
майка стани и на тях
и в дома си небесен
дай им покой и закрила…
Хлябът и виното
ние ще сложим
на тяхната земна могила.
ПЕСИМИСТИЧНО
Удавени мечти по слепи улици
душата ми насън кръстосват.
В омълнени дървета – мъртви гургулици.
Опърлените им сърца крилата не докосват.
И ветрове, обесени по мачтите на кораби,
така и не видяха палмите на плажа.
Угасваше мъчително, самотно взорът им,
преди да могат болките си някому да кажат.
Прекършени се валят сред калта
забравени отдавна знамена…
Духът от гвоздеите на бита е прикован.
Пътеките напред като слепец изгуби.
Човекът е обречен, черен бумеранг –
обезверен се лута из пустинята
между лъжата и надеждата…
И омотан в кълбо от змийска прежда,
у себе си човешкото разлюби.
ЛИЦАТА НА МЪРТВИТЕ
Ансария, Дамаск, Латакия,
Алепо и Палмира, Пътят на коприната –
оазиси и бедуини, древни тайни, Соломон…
Неискана война в печална Сирия.
Пожари, бомби, трупове разложени
в светилищата, в нови и красиви къщи.
Смъртта не ги дели на свои и на чужди.
На мъртвите лицата са едни и същи.
Исус и Мохамед в жестока схватка –
изклани, изнасилени, убити
край Прищина и Бели Дрин,
край Белград, Нови Сад и Пирот…
Онази „Благородна наковалня”*
помете всеки с обеднен уран –
без вик „Аллах!” и без да се прекръсти.
На мъртвите лицата са едни и същи.
Камбоджа и Афганистан, Ирак,
Ливан, Шри Ланка, Газа и Украйна…
Войни и смърт. И разрушения.
И глад. И бежанци. Деца сираци.
Надвиснал от небето меч Дамоклев
над тези, дето мислят, че са всемогъщи…
И простичката, неразбрана още Истина –
на мъртвите лицата са едни и същи.
________
*“Благородна наковалня” – кодово название
в американския военен щаб на акцията
с бомбено-ракетни удари над Югославия, 1999 г.
Из стихосбирката „ПТИЦА СЪМ…”,
Издателство „Български писател”, 2024 г.
