Боян АНГЕЛОВ
Поетът Христо Мандев отправя към детската читателска аудитория своята стихосбирка „Поезия за деца“ (издателство „Български писател“). Точно, ясно и недвусмислено заглавие, сгушено сред многобагрието на чудесна илюстративна корица. От достолепието на своя жизнен и творчески опит този поет върви по класическата пътека на литературата ни за деца, внасяйки собствен колорит и индивидуални окраски на теми и образи, с които всеки от нас в детството си е общувал.
Първото ми впечатление, породено от включените в книжката стихове и гатанки, е осенено от излъчваната впечатляваща доброта. Авторът не иска да бъде строг съдник или равнодушен назидател, затова с ненатрапваща се настойчивост и без никаква дидактика съветва малките непослушковци да отвръщат на доброто с благодарна усмивка и да преодоляват лошите навици, грижейки се за беззащитните и симпатични земни твари. И преди всичко – да обичат без предел своите майки. Затова на майката е посветил едни от най-съкровените си строфи в книгата:
Кой ни буди в сладък час
на училище да ходим
и приспивно, с меден глас,
вечер към съня ни води?
„Поезия за деца“ се чете на един дъх, защото между творбите е изградена невидима връзка, преминаваща през цялостната стихотворна тъкан. Темата за майката не се изчерпва с една творба, както не приключват и приключенията на палавите малчугани от пъстрия училищен клас. А малките Красимир и Красимира умело скриват своите лудории, защото всички около тях ги наричат с еднакво име – Краси!
Втората част на „Поезия за деца“ е изпълнена с гатанки, в чиято енигматическа конструкция подрастващите навлизат с увереността, че бързо-бързо ще стигнат до правилните отговори. Кое е онова нещо, което крака няма, но върви неспирно, без дори дъх да си поеме? Разбира се, че се нарича време! Или пък, от какво се нуждае всеки човек – млад и стар, здрав и болен, виждащ, гух и сляп? От хляб!
Новата поетична книга на Христо Мандев ще завладее чувствения свят на най-малките и с радостна мъдрост ще им разкрива пътищата към красивото и полезното в живота. Да пожелаем „Поезия за деца“ час по-скоро да стане любимо четиво за бъдещите възрастни хора!
ХРИСТО МАНДЕВ
ОТНОВО ЗА ИЗВОРЧЕТО
Под кръстата стара бука
чудно изворче бълбука
и водата му потича
към далечна река Тича.
Още малко е, но сбира
всички вади от баира,
на поточе се превръща,
после – на рекичка съща.
Слиза долу – в равнината
сред градините, нивята,
влага, свежест да им дава.
Изворчето река става!
КРАСИ-КРАСИ
На Красимир му викат Краси,
на Красимира – също Краси.
В училището за украси
всеки търси Краси – Краси.
Веднъж сбъркал в нещо Краси,
– Беше Краси, казва Краси.
– Да, призна си: Сбърка Краси!
Има вече Краси и нагласи
да допълва своите запаси.
Ще кажа: – Този или тази Краси
нека са добре с ума си,
да не стават сиромаси,
да печелят със гласа си –
пример да са за класа си!
ПОУКАТА
В чистата хралупа
малка хубавелка –
лешничета хрупа
катеричка Велка.
Коко санитарят
по дървото чука,
с Велка разговаря:
– Где ти е боклука?
Сипеш го в гората –
нея замърсяваш,
а за чистотата
пет пари не даваш.
Знай, че идва злото,
че в помийна яма
свършва се с дървото.
И хралупа няма!
