Павлина ПАВЛОВА
за книгата „Крушението /към историята на СБП 1990-2016 г.“ на Елена Алекова
Егоцентризъм? Нарцисизъм? Мания за величие? Да изброявам ли повече в този дух? Няма смисъл, макар че новата книга на Елена Алекова се включва във всички тези определения. Защото заглавието „Крушението /към историята на СБП 1990-2016 г.“ обещава на читателя друго, а не автобиографията на Елена Алекова в центъра на Вселената, пардон, на историята на СБП. Тя и Н. Хайтов, тя и вестник „Български писател“, тя и Н. Петев, тя и…. Великолепната, несравнимата Тя!
Четях този том и изумлението ми растеше. Хвалби до небето за Н. Хайтов, вместо критика за започналото при неговото председателство на Съюза крушение на СБП. Тук не коментирам писателя Хайтов, а мениджъра Хайтов. Следват хвалби до небесата на скромното ни вестниче „Български писател“, състоящо се от два листа, което не може да се сравнява с настоящия „Словото днес“… Нейните статии, писани през годините за в. „БП“, когато е работила в него и е била задължена да пише…, статии във вестниците „Монитор“, „Дума“, „Труд“, „Литературен свят“… Да не пропусна непрочетени и прочетени нейни изказвания на Общи събрания на СБП… Нейните премъдрости… И вместо да следва червената нишка, очертана от заглавието на книгата си, Елена отново се отплесва, този път към вестник „Литературен форум“ – кой какви статии писал, кого е громил… за Любен Дилов-син и книгата му „Прераждането“ (той не е член на СБП!), гневи се и на Стефан Цанев (той също не е член на СБП!). Вдига пушилка срещу статии на Йордан Ефтимов и Ясен Атанасов (и двамата не са членове на СБП!). Занимава ни с Априлското поколение поети… Няма да се спирам на „фуфлека“ (кучешко лайно), надълго и нашироко описан от Н. Хайтов и преразказан с въодушевление от Елена. Само фуфлек липсваше на тоя тюрлюгювеч!
Ама това не беше ли книга за „Крушението /към историята на СБП 1990-2016 г.“?!
Нищо такова – това е история, родена в главата на Елена Алекова, която дори не си е направила труда да звънне един телефон на Никола Радев с въпроса: „А бе ти защо подписа този неизгоден договор с фирма „Фалко“ на Н. Илиев за имота ни във Варна?“ И Н. Радев вероятно щеше да я насочи към стенограмата от заседанието на УС на СБП от 29 ноември 2000 г., когато той поставя на обсъждане този неизгоден договор (станал още по-неизгоден от първоначалния си вид пак по времето на Н. Хайтов!) и да прочете, че именно настоятелното лобиране на Хайтов води до прeподписването му, въпреки съпротивата на други членове, като Иван Гранитски и Андрей Андреев, например. И да не ни цитира избирателни текстове от този договор. Първоначалният наем за Варна е бил за 45 000 долара, подписан от Н. Хайтов, после – намален на 30 000 долара и отново прeподписан при още по-неизгодни условия при Н. Радев с лобирането на Хайтов – вече за 24 000 долара с ДДС. Впоследствие доларите, незнайно как, при Н. Петев се превръщат в левове. Една проста сметка – 50 стаи с по 2 легла (а всъщност са с по три и четири, в които се настаняват руски ученици), по 20 лв. на нощувка за четири месеци прави 240 хиляди лева. А всички знаем, че цената на „Златни пясъци“ вероятно е поне 20 евро, че големите печалби идват от храната… Но приемам възможно най-ниската цена. 240 хиляди лева. От тях за нас – 24 хиляди лева с ДДС, тоест – без ДДС – 20 хиляди лева. Нужни ли са още коментари?
Само че за Елена Алекова съществува един чист и неомърсен Н. Хайтов, а всички подир него са маскари. Н. Хайтов не е статукво, сакън, нищо че е бил Директор на Творческия фонд на СБП, от 1966 г. е член на УС на СБП, негов секретар за периода 1966-1968 и негов председател от 1993 до 1999 г., а след това – отново е член на УС.
Статукво е Павлина Павлова, която никога не е членувала в партия, която беше приета за член на СБП през 2002 г. и никога не е била избирана нито в УС на СБП, нито е заемала отговорна длъжност в същия. Но има вина, че отказа да бъде сред кандидатите за УС, като пое обещание да помага с каквото може на онзи, когото Общото събрание избере за свой председател. Кого другиго можех да подкрепя в онзи момент? Г. Константинов и Н. Инджов избягаха от събранието, Ат. Капралов си направи отвод. Заради това свое обещание изгубих един летен месец, за да ръководя изграждането на покрива на сградата на СБП, онзи изгорял покрив, за направата на който Петев е отчел 153 795 лева по документи, но се оказа, че е бил покрит само с ондулин и голямата градушка го беше превърнала на решето. А майсторите, които аз заведох, струваха на Съюза за труд и материали (първо качество) всичко на всичко 12 хиляди лева, цена три пъти по-ниска от офертата на фирмата на Хр. Славов. „Статуквото“, както тя ме нарича, работи шест месеци в Издателство „Български писател“ на половин работен ден, макар че този половин ден траеше понякога и по 10 часа – пак с цел да помогна. И пак аз намерих наематели за малката стаичка на втория етаж срещу 150 лв. месечно, която Н. Илиев години наред е владял, без да плаща наем. Благодарение на мене бяха разкрити огромните присвоявания (за над 60 000 лв. само при извършената частична ревизия) на главния счетоводител и касиер Милю Герганов… Ще спра дотук, за да не изпадна в ролята на нейната себехвалебствена егоцентричност. Но това мое поведение Елена Алекова нарича „статукво“ – и, като човек с висока гражданска съвест – се бори срещу мене! Бих я посъветвала да отиде на лекар и да се прегледа, друго не ми идва на ум.
Считам, че всеки член на СБП е длъжен да свърши нещо полезно за тази организация. Ще цитирам Георги Н. Николов: „Не питай какво е направил Съюзът за теб, а кажи какво ще направиш ти за Съюза. Стори го честно, с ръка на сърце…“ Е, аз така и не разбрах от дебелия том на Алекова какво конкретно тя е направила за Съюза ни, откакто е негов член! Дори само едно добро дело!!!
Двойният стандарт на Елена крещи отвред – Атанас Капралов също си направи отвод в полза на Боян Ангелов, но това, според Елена, било „повече от достойно“ (стр. 241). Защо е така, не мога да коментирам, но фактът е налице!
Нали книгата й уж щеше да ни запознае с крушението на СБП? Вместо с конкретни проблеми, подкрепени с факти от и за Съюза, Елена ни занимава още с някоя си Силвия Чолева, с отцепниците в Сдружението на българските писатели, и прочее, и прочее… някакви статии за научни конференции… поп Кръстьо, Димитър Общи… та чак до издигането на паметник на Хайтов в Борисовата градина. И дори безсрамно нарича Вазовия съюз – Хайтовия?!! (стр. 173). Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Поне да беше потърсила свързващо звено между статиите си и вместо да повтаря едни и същи неща, да извади само откъси от тях, подчинени на темата.
Странни изявления и възторзи има по адрес на Н. Хайтов, като например този: „1999-а се оказа повратна година за мен, белязана от две на пръв поглед несвързани с мен събития: осемдесетгодишния юбилей на Николай Хайтов и отказа му да се кандидатира трети път за председател на СБП.“… Как е щял да се кандидатира Хайтов, само Елена знае, защото съгласно Устава на СБП мандатността за този пост е два мандата. Чак към края на втория си мандат Н. Петев направи тайно поправки в Устава, които позволиха да бъде избран за трети мандат. Но, както се разбира от цитата, близостта й с Хайтов не подлежи на съмнение, щом събитията, свързани с него, са повратни за нейния живот…
Грозни обвинения отправя Алекова към Радой Ралин, който, според думите й, окрал както Петко Р. Славейков от книгата му „Български пословици“, както и друга книга с пословици, съставена от Милко Григоров и Костадин Кацаров. Само че, защо ли тя пропуска да отбележи, че „Люти чушки“ не е с пословици, а с епиграми! И че Ралин никога не е криел, че се е базирал на народната мъдрост през вековете, но преосмисля и актуализира тези пословици, притчи, поговорки, басни… Затова върху първото издание на книгата е написал: „Народни епиграмки в рамки“, които талантът му превръща в остриета срещу властта. Затова книгите с българските пословици си остават върху рафтовете на книжарници и библиотеки, но „Люти чушки“ на Р. Ралин е била изгорена! Но Алекова или не е проучила добросъвестно как стоят нещата, или отмъщава на Р. Ралин заради всеизвестния факт, че Ралин открито е наричал Хайтов „крадец на чужди книги“, „бандит“ и „агент на Луканов“.
Смайващи изводи има в книгата на Елена – когато й изнася – хвали даден факт, но само след N на брой страници същият факт вече предизвиква яростната й критика. За пример: когато Хайтов преди ОС на СБП приема стотици нови членове на съюза, това е добре, но когато случаят се повтаря при Н. Петев – това вече е много лошо. Когато Атанас Капралов си прави отвод за председател – това е достойно, но когато Павлина Павлова си прави отвод – това вече е в подкрепа на „статуквото“. Чакай, а нима Елена Алекова не е била част от това „статукво“, което непрекъснато ни навира в очите? Кой в ония години можеше да замине да следва в Литературния институт „М. Горки“ в Москва? Известен факт е, че одобрението за обучение в чужбина се е получавало след продължителна и обстойна проверка за идеологическа пригодност, за партийна надеждност. А след завършването на „М. Горки“ намирането на работа не й беше проблем, нали? Колко души работеха в нашия литературен вестник? По какъв критерий са били назначавани? Тя ли беше единствената „честна, почтена, открита, бореща се за правда журналистка“, та Хайтов я е направил свой доверен човек, или има и нещо друго, която трябва да се намери между редовете на книгата?
Думата „статукво“ има за мене онова значение, посочено в Речника на БАН: „Трайно установено положение в обществото“. Тоест, в сравнение с изброените останали кандидати, Б. Ангелов не е бил част от статуквото, срещу което се борех. На този фон при липсата на други кандидатури какво трябваше да направим? Да чакаме кога Константинов-Инджов ще решат да присъстват на събрание ли? Да оставим СБП да лети на автопилот към пропастта до следващото общо събрание ли? А и самата Елена се възмущава по повод поредицата от събрания, проведени от Н. Петев: „…за няколко месеца – четири събрания! Какво разхищение на съюзни средства!…“ Пак нейният двоен стандарт!
Давайки шанс на Б. Ангелов да покаже своите ръководни качества за оставащия период от около две години, не означава, че съм се предала на „статуквото“. Скоро ще настъпи време за оценка и осмисляне на стореното от него. И понеже съм деклалирала нееднократно пред ръководството на СБП, че не желая никакви награди, ордени, грамоти и прочее, аз съм независим писател, както се изрази Н. Инджов, и мога да си позволя да казвам истината на висок глас – при това винаги, не само преди, по време и след Общо събрание…
Ех, Елена, Елена, откъде толкова отмъстителна злоба се е побрала в тебе? Чета и се чудя, чета и се чудя! Моето име, за твое сведение, е сред онези, които се бориха по съдебен път да докажат, че изборът на Н. Петев за трети мандат е незаконосъобразен, и именно моите показания в съда доведоха до това решение, което цитираш. Но ти си подминала този факт, защото ти не участва.
И още нещо: онова „кърваво писмо“, подписано от 148 писатели, беше написано от мене и формулираните 17 въпроси също са мои – само два бяха добавени от Н. Инджов…
Много се смях над твоите витиевати разсъждения относно Г. Константинов и Н. Инджов: „Това, че бяха избрани за членове на УС при неправомерното трето избиране на Н. Петев, не ги прави автоматично поддръжници на статуквото. Ако и в определен момент да са подкрепяли предложения на председателя (нима непременно е трябвало да се обявят против всичко, което той е искал да направи – дори разумното?), това ни най-малко не обезсмисля факта, че днес те са против статуквото – според мен дори е задължително нормалният човек да промени позицията си, сблъсквайки се с реалностите в СБП „отвътре“… И на същата страница, по-долу: „Н. Инджов се „върна“ в УС (известно време бе престанал да посещава заседанията му) и сега е един от съратниците на председателя и на хората, срещу които воюваше…“
Странни нападки отправяш и към Б. Ангелов по повод негово интервю за в. „Дума . На въпроса: „На какво и кого мислиш да се опреш при решаването на проблемите, които стоят пред Съюза?“, Б. Ангелов отговаря: „Преди всичко на УС, на честни писатели като…“ и изброява 37 имена. Като пропуска думичката „КАТО“, Алекова започва да дели Съюза на „честни“ и „нечестни“ писатели. От едната страна са „честните“, разбирай „радетелите на статуквото“, и от другата – останалите – „нечестните“. Не разбрах обаче защо моето име не е при „честните“. Е, Елена, нали имаш готов отговор за всичко! Ти самата задаваш следния въпрос в „Крушението“ : „Честно ли е или не да приписваш на някого думи, които той дори и не си е помислял, с цел да му навредиш, да го злепоставиш?“ Кажи сега: честно ли е?
От 420-те страници на книгата, всъщност само 137 са отделени на историята и проблемите на СБП, но ако се махнат от тях повторенията, ще останат едва стотина страници. Тогава защо е било необходимо това разточителство? Само Елена си знае! За мене, а и вероятно и за повечето читатели на това „крушение“, авторката се е самопотопила.